На Миранда й се искаше да заплаче от отчаяние. Под тях, в долината, се простираше море от колиби. Имаше поне стотина-двеста. Толкова много! Ако изобщо я спасят, щеше да е нужна цяла гвардия. Всичко свърши, помисли си тя. Всички надежди, които бе таила — надежди, че Браг ще дойде… Той щеше да дойде, тя бе сигурна в това. Но не би могъл да я спаси от това.
Спуснаха се в селото на команчите, съпровождани от ликуващите викове и крясъци на воините. А други мъже, жени и деца се втурнаха да ги посрещнат и да ги поздравят. Тя не искаше да мисли какво ще стане тази нощ. Чавес не можеше да не се нуждае от още сън. Нощта, когато тя бе толкова глупава да се опита да избяга беше преди ден и половина. Разбира се, че той щеше да иска да се наспи довечера…
Висока, едра и много красива жена с широки рамене се затича към Чавес, като надаваше викове от буйна радост. Чавес се засмя, като скочи на земята и дръпна Миранда със себе си. Говореше на жената на езика на команчите, очевидно зарадван от топлото посрещане. Тя не обърна внимание на Миранда, хвърли се на врата му и го разцелува. Той й отвърна за миг, а после я избута. Отново заговори бързо, като сочеше Миранда, която се оглеждаше замаяна.
Горяха огньове и се готвеше ядене, което се наглеждаше от индианки на всякаква възраст. Воините бяха прекъснали заниманията си, виждаше тя. Видя, че се щавят и шият кожи, плетат се кошници. Кучетата лаеха и децата се гонеха лудо. Бащи вдигаха малчуганите си и се смееха. Имаше множество оживени разговори. Къде беше Бианка?
Погледът й попадна върху две бели жени и тя възкликна. Те бяха отчайващо изтънели, косите им бяха отрязани до ушите и бяха облечени в дрипи. Едната имаше насинено око. Кладяха голям огън, но се бяха втренчили в нея. Погледите им бяха празни, мъртви. Миранда искаше да иде при тях.
— Миранда, това е жена ми, Колчикехата. Можеш да я наричаш Ходещата висока жена.
Тогава Миранда забеляза, че тя също е отрязала косата си къса, както и всички останали. Сякаш прочел мислите й, Чавес се засмя.
— Не се тревожи. Казах й да остави косата ти. Трябва да й се подчиняваш, Миранда. Тя ще те заведе да се изкъпеш и ще ти даде чисти дрехи. После ще се погрижиш за мен — обърна се той към жената на английски.
Тя кимна, отправи му една усмивка и се обърна към Миранда.
— Ела, Ми-ран-да. Странно име, а?
Миранда хвърли последен поглед към белите жени и последва Ходещата висока жена до един поток. Жената й подаде сапун и протегна ръка, за да вземе нощницата й. Миранда се поколеба, но наоколо нямаше никой, освен още една жена, която също се къпеше.
— Не се безпокой. Това място е за къпане и е само за жени — усмихна се тя.
Миранда свали нощницата и нагази. Водата бе ледено-студена и тя възкликна. Зъбите й веднага затракаха. Индианката се засмя и й хвърли сапуна.
Миранда се изкъпа възможно най-бързо. Изми си и косата, но я изплакна само два пъти. Докато излезе, бе посиняла от студ. Ходещата висока жена зацъка и я загърна с одеяло, което бе изненадващо чисто.
Колибата, в която бе отведена бе много голяма с дупка отгоре, през която да излиза дима от огъня. На пода имаше кожи и всякакво снаряжение — пушки, копия, лъкове и стрели, седло, одеяла, съдове за готвене и ядене, книга и цяла камара мъжки дрехи — на Чавес, естествено. Ходещата висока жена й подаде една рокля от еленова кожа и мокасини, които Миранда сложи с благодарност.
— Почини си — каза Ходещата висока жена. — Скоро ти ядеш. Сега аз погрижа за мой съпруг.
Тя излезе. Миранда се облегна на кожите. В очите й напираха сълзи и тя се предаде. Бе обречена. Скоро Чавес щеше да дойде и тя не можеше да стори нищо.
48
— Пак се е замечтал — рече конникът и се изхили.
— Мътните го взели, и аз ще си мечтая, ако имам сладка кобилка като неговата да ме чака!
Думите му бяха посрещнати от смях.
— Хей, Браг! Какво ще кажеш?
Браг се отърси от прекрасното си еротично мечтание и се усмихна на Брет Линкълн, който бе тръгнал с коня си срещу Браг и грубо блъсна жребеца му.
— Какъв беше въпросът, Линкълн?
Рейнджърите около него се захилиха. Пекос се наведе, за да го плесне.
— Мястото на семейство Тетли е отпред. Оттук потегляме към Сан Антонио. Идваш с нас, нали? — тонът му бе нетърпелив.
— Естествено, че идва — извика Линкълн. — Ще изпием цяла бъчва, а после ще си намерим няколко горещи женички, нали, Браг?
Браг се ухили.
— Съжалявам, че ще ви разочаровам, момчета — провлачи той, — но мисля, че ще тръгна право на запад от Тетли.
— А, не! Айде бе, Браг, закъде си се разбързал? — възкликна друг рейнджър, Андърсън.
— Май вече става ясно кой командва в това семейство — рече Пекос на всеослушание.
Браг се усмихна, като пусна покрай ушите си намеците, които последваха.
— Вероятно никога повече няма да иде в града, като си има такова момиче да му топли леглото — подхвърли някой.
— Ако имах такова девойче като нея, щях да се пенсионирам — добави някой друг. — Или да си намеря друго занимание.
— Аха, да правиш бебета!
Може би се влюби още първия път, когато я видя. Тогава тя се бе превърнала в мъчение, в мания, още от момента, в който я зърна. Усмихна се, като си спомни как се бе притиснала в него, когато той тръгна, и сетне му прошепна, че я е страх — не за себе си, а за него. И онази целувка. Той си спомни за страстта, която бе показала тя, за желанието й, загрижеността й… и слабините му отново се издуха, а панталонът му отесня. Нуждаеше се от нея. Искаше я. Дори и Миранда да продължаваше да настоява той да удържи на обещанието си, щеше да й угоди, но искаше само да я види още веднъж…
Той се радваше, че настигнаха малката бойна група команчи само за няколко дни. Отрезвя, като се сети какво се случи, след като убиха индианците и освободиха двете момичета и майка им. По-голямата дъщеря, осемнайсетгодишна, бе такава красавица. Когато я откриха, вече не беше много за гледане. Липсваха й няколко зъба и лицето й бе насинено и подуто. Той разбра, че е била изнасилена неколкократно. Тя хвана пушката на един от рейнджърите и се застреля още преди да са напуснали мястото на битката. Браг не искаше да си мисли за това.
Малката ферма на семейство Тетли се появи зад завоя, сгушена в дълъг, открит каньон, засенчен от дъбове и ели, а една бавна река лъкатушеше по средата. Полковник Бент вдигна ръка.
— Да напоим конете и да ги оставим да отпочинат. Ще видя как са семейство Тетли.
— Полковник, може ли да дойда с вас? — пошегува се някой.
При рейнджърите бе обичайна практика да спират и да проверяват заселниците, но всички знаеха, че петнайсетгодишната дъщеря на Тетли разцъфтяваше в много красива жена.
— Всички да останат по местата си, освен теб, Андърсън. — Полковникът и Андърсън слязоха от конете и отидоха до къщата. Мисис Тетли се появи на верандата.
Браг слезе от коня и го остави да се напие. Не бяха яздили усилено на връщане, така че конете не бяха много изморени. Рейнджърите щадяха животните си, освен когато не се налагаше да ги пришпорят. Конете бяха твърде важни — те отвеждаха до битката и пак те помагаха да оцелееш.
— Продължаваш да бленуваш — изсумтя Пекос.
Браг се усмихна. Нямаше търпение да вземе Миранда в обятията си и да целуне тези сочни черешови
