обаяние, власт, произход, богатство. Не беше предлагал брак на никого, откакто жена му почина в Мадрид. Люси ще остане твърде поласкана. Възнамеряваше да я ухажва цяла седмица и да поиска ръката й на тръгване. Той я видя и й махна на перона. Тя му отвърна радостно.
Люси беше изтощена след поредната безсънна нощ. Сънят й убягваше все по-често. Махна на Леон, цялата грейнала в усмивка. Чувстваше се малко виновна, защото не се беше сещала за него от пристигането си в Тексас.
Усети, че това е странно. В последните няколко месеца Леон беше предпочитаният й ухажор. Забавляваха се чудесно, когато бяха заедно, ходеха по балове и соарета, конни надбягвания и регати, и всички смятаха, че са идеалната двойка. Люси беше подготвена един ден той да й направи предложение, което тя да приеме. След една година завършваше, не и се оставаше стара мома, а с положителност не би намерила по-подходяща партия от Леон. Винаги беше приемала негласното правило на родителите си, че бъдещият й съпруг трябва да притежава определени качества — обществено положение и богатство. Несъмнено тя щеше да се влюби в избраника си. За кратко беше радостно влюбена в Леон. Или почти влюбена. Намираше кариерата му за вълнуваща. Освен това той вече работеше в Ню Йорк и я беше уверил, че имаше намерение скоро да се завърне във Външното министерство. Люси без усилие си представяше, че е съпруга на посланик и живее в Париж, Лондон или даже Рим — любимите й градове. Тази любов към определени места я беше утешавала, щом се изправи с лице към факта, че един ден ще трябва да се ожени за някой като Леон, ако не за самия Леон. Тя не беше особено готова за брак, да отглежда деца и да се превърне в хайлайфна домакиня, затова предпочиташе да не мисли за отговорностите, които я очакваха след дипломирането.
Въпреки всичко не беше си спомняла за Леон нито веднъж през последните седмици. Надяваше се нещата скоро да се променят. Сега той беше в Парадайз.
Тя сподави прозявката си. Не трябваше да позволи на Леон да я види такава и да си помисли, че е отегчена, но умираше за сън. Мислите за другия я държаха будна през нощта.
Беше работил три дена в къщата, през което време тя правеше всичко възможно да го отбягва. Но знаеше къде е и какво прави във всеки един момент. Трябваше само да погледне през прозореца на гостната, за да го види как се връща от помещението за опушване на месо с някоя говежда половина, а здравите му крака изпъват до пръсване плата на джинсите. Или да потърси книга в библиотеката, за да го чуе как си подсвирква фалшиво в дневната, докато окачва тежките завеси, смъкнати от Миранда за пране. Не можеше да му се изплъзне даже и в обетованата територия на своята спалня, защото тогава той помагаше на прислужницата във външния коридор да разместят мебелите и почистят дървения под. А всеки път, когато го усетеше, Люси си го представяше — мургав и строен, горд и безочлив, с изящно очертани мускули под мократа от пот риза и тесни джинси.
Очакваше да я шантажира. Нали затова беше тук. Не можеше да има някаква друга причина. Тя не вярваше, че той не иска пари. Просто играеше с нея жестока игра, без тя да проумее защо. Вероятно всеки ден щеше да изявява претенциите си в замяна на своето мълчание. Тя живееше в страх. Най-лошо от всичко бе, тя не се съмняваше, че той знае най-съкровените й мисли, защото всеки път, щом се изправеше лице в лице с него, можеше да види самодоволството в очите му. Той беше наясно, че й лази по нервите и изпитваше удоволствие от това.
Безсънието й започна още от първия ден, когато разбра, че Шоз работи в ранчото. Тексаските нощи бяха толкова горещи и влажни, че при нормални обстоятелства беше трудно да се спи. Сега всичко беше още по-объркано. Нежелани видения издевателстваха над нея. Шоз, който я изнудва за пари, образът на якото му тяло, голият и влажен торс. Устата му. Тя се мяташе на всички страни, като увиваше влажните чаршафи около себе си, докато тялото й гореше в собствената й жарка горещина. Тя си спомняше усещането от него вечерта в пустинята при стремителния им невъздържан сблъсък; неговото горещо и хлъзгаво от пот тяло, втвърдено здраво в ръката й, тежестта и напора му върху нея, мощното му освобождаване, което той не успя да удържи. Допирът му, неговият мирис и поглед… Люси не можеше да понесе тези спомени в жегата и мрака на безкрайните нощи.
Миналата нощ не само не се различаваше от предишните, но дори беше още по-мъчителна. Въздухът беше толкова гъст и влажен, че тя чувстваше нощницата си като допълнителна кожа, подгизнала и потъмняла от пот. Дори чаршафите бяха станали нетърпимо мокри. Беше се довлачила боса до прозореца, за да поеме глътка въздух и да се опита да избяга от фантазиите си. За нейно изумление го видя да стои до люлката в предния двор, ясно осветен от луната и светлините на външната порта. Без риза, опрял гръб на едно дърво, той пушеше. Пламъчето на цигарата светеше в мрака. Дали и той нямаше същите терзания? Гледаше право в прозореца и право в нея. Люси моментално се дръпна назад, осъзнавайки, че щом тя може да го вижда, той също я забелязва. Измина цяла вечност, преди да се унесе в неспокоен сън.
Влакът намали ход. Шумът беше оглушителен. Леон се усмихваше и й викаше. Люси също му се усмихна. Изведнъж се сети какво бяха правили с Шоз и се вцепени. Ако Леон научеше някога, щеше да се освободи от нея като от врял картоф, но това не би било нищо в сравнение с неговото отвращение и потрес. Това би я унищожило. Напрежението внезапно я връхлетя. Какво щеше да се случи, ако Леон я изобличеше?
Следващата седмица щяха да пристигнат не само нейните родители и братя, а всички — чичо Ник с Джейн и децата, леля Сторм и Брет с техните деца и внуци, роднини и приятели, които я познаваха толкова добре, особено Никол; човек би си помислил…
Разбираше, че не трябва да демонстрира обзелата я паника. Особено в този момент, защото познаваше Леон твърде добре, независимо че той само й бе кавалерствал през последните месеци. Знаеше колко е проницателен и как не би му убягнало нищо.
Леон скочи ловко от влака и я взе в ръцете си.
— Люси!
— Как пътува? — Усмивката й беше несигурна.
Той не отговори. Само я притискаше към себе си и я целуваше шумно. Люси инстинктивно настръхна, независимо че Леон я беше целувал много пъти дотогава, доставяйки й неизменна наслада. Този път не изпита удоволствие, как би могла? Нейното затруднение беше прераснало в истерия и тя ясно видя във въображението си как Шоз й се надсмива.
— Какво има?
— Всички ни зяпат, Леон — колебливо се усмихна тя.
— Знам — отвърна той усмихнато и я погъделичка под брадичката.
Люси се обърна назад. Никога не я беше целувал на публично място. Тя се почувства неловко. Моментът не беше подходящ за шеги.
Върнаха се в ранчото с автомобила, управляван от Люси. Леон се възхити от колата, която изглеждаше като нова след ремонта, но беше скептичен спрямо умението й да шофира.
— Оправям се твърде добре — сопна му се тя.
Той изглеждаше очарован от това да бъде возен от жена. Люси спря лимузината пред къщата и слезе, без да изчака помощта на Леон. Той вдигна въпросително вежди, докато заобикаляше колата, за да я поеме за лакътя.
— Аз ли забравям, че сме вече в Тексас, или ти пропускаш, че си отгледана в Ню Йорк?
Люси намери порицанието за оскърбително. Погледна го по начин, който го изненада. Но той не се извини, което беше редно за всеки джентълмен, изгледан така от Люси Браг. Това я раздразни.
Не можа да не забележи, че той не си направи труда да вземе багажа си от задната седалка на колата. Наистина ли имаше право за разликите между Тексас и Ню Йорк? В Ню Йорк никой джентълмен нямаше да се занимава с чантите си. Но тук беше Тексас, където дори най-изисканият мъж, когото познаваше — чичо й Брет, сам се грижеше за нещата си.
Миранда излезе да ги посрещне, облечена в семпла синя пола, блуза и престилка, в която си подсушаваше ръцете. Леон наистина се показа галантен и възпитан, но Люси остана слисана от това, че престилката на баба й и непринуденото й излизане направо от кухнята го бяха шокирали.
