хватка.
— Добре ли си? — попита я дрезгаво Слейд.
— Да — прошепна Реджина.
Той не пророни и дума повече. Очите му алчно се взираха в устните й. Реджина не беше свикнала да се държи нахално, но сега се размърда и се намести удобно върху него, а водата полюшваше плавно телата им. В случай че на Слейд му бе необходим някакъв намек или предизвикателство, то сега го имаше. Устните му покриха жадно нейните. Реджина беше приятно изненадана да открие, че устата му е отворена, топла, влажна и солена от морската вода. Никога преди не беше подозирала, че една обикновена целувка може да е толкова интимна и поглъщаща. Езикът му потърси нейния. Устните им сякаш се сляха. Гърдите й се надигаха неудържимо към неговите, бедрата й бяха здраво притиснати към слабините му. Нещо топло, силно и твърдо се притискаше към тялото й.
Нова вълна — по-голяма от останалите — се разби недалече от тях и поръси телата им с пръски от бяла пяна. Слейд внезапно се отдръпна, изправи се на крака и я повдигна със себе си. Реджина нямаше сили да стои изправена. Удавите на сърцето й отекваха в ушите. Слейд пое безпомощното и тяло на ръце и бавно я понесе към брега.
Реджина то погледна крадешком — омаяна и бездиханна. Внезапно дойде на себе си, когато Слейд я отпусна върху горещия пясък. Тя залитна към него и той я подкрепи, но само с една ръка. Очевидно не желаеше да скъсява дистанцията между телата им. Нейният поглед бе пълен с надежда, но лицето му оставаше непроницаемо. В очите му не се четеше и следа от огнената страст, която току-що бяха споделили.
— Слейд?
Стиснал здраво зъби, той плъзна поглед от разтревоженото и лице към прилепналите по тялото й дрехи и подгизналите от вода обувки.
— Най-добре ще е да се приберем вкъщи и да се преоблечем.
— Разбира се. — Реджина докосна бегло ръкава на ризата му и вирна упорито брадичка. — Все ми е едно — промълви смело тя. — Все ми е едно, че ме целуна.
Слейд я прониза с мрачен изпитателен поглед. Неодобрението в очите му я съкруши. После й предложи ръката си, но в жеста му липсваше всякаква интимност. Беше й страшно трудно да върви с тая мокра, натежала и дълга рокля, а той едва-едва я подкрепяше. Поведе я нагоре по пътеката към върха на склона, без да пророни и думичка. Реджина бе изумена и неспособна да насочи мислите си в друга посока освен към онзи вълнуващ миг на интимност, който бе отлетял толкова бързо, колкото ги бе завладял.
Точно преди вечеря Слейд се озова пред вратата й към верандата. Реджина я бе затворила, за да се усамоти, въпреки че предпочиташе да я остави открехната за вечерния бриз. Дланите й внезапно се овлажниха при звука от неговия глас. Успя да оправи припряно косата си и да приглади гънките на роклята си, преди да отвори вратата.
— Време е за вечеря — каза той. — Идвам да те взема.
За миг Реджина не се помръдна. Присъствието му създаваше почти осезаемо поле от енергия в пространството между телата им, което тя инстинктивно долавяше с всяко косъмче по кожата си. Питаше се дали и той е мислил поне малко за нея през изминалия следобед, защото нейното съзнание непрекъснато бе погълнато от неговия образ. Съмняваше се да е така.
Слейд се размърда нетърпеливо. Реджина побърза да излезе. Сега виждаше ясно лицето му, но изражението му беше сдържано. Какво ли не би дала за още една сърдечна усмивка! Реджина предполагаше, че Слейд от малък е свикнал да прикрива мислите и емоциите си от околните и подозираше, че сега още по-ревностно се опитва да ги прикрие от самата нея. Но ще дойде ден, зарече се тя, когато с нетърпение ще ми разказваш чувствата и преживяванията си. Беше твърдо решена да се бори за доверието му, да спечели сърцето му.
В ранния следобед мъчителни съмнения изплуваха в съзнанието й. Хрумна й, че за човек като Слейд не би било лесно да се омъжиш дори при най-приятните възможни обстоятелства, а още по-малко в тяхната ситуация. Но тя вече бе изтеглила своя жребий, за добро или за лошо. Все пак безумно й се искаше той да й покаже своята, човечната и сърдечна, същност, но топлата й усмивка не промени изражението на лицето му. Ами, ако е размислил, и вече не я иска за жена?
Двамата прекосиха двора на къщата. Когато стигнаха до трапезарията, Слейд спря пред вратата и лекичко я докосна.
— Все още не съм казал нищо. Никой не знае какво сме решили. Смятам да им съобщя.
До момента стомахът й бе свит на възел; сега се отпусна. Слейд очевидно не беше променил намеренията си. Значи, ако чувствата й се управляваха от логиката, тя трябваше да бъде тази, която да се откаже. Реджина се поколеба и разбра, че е неспособна да го направи. Противно на всякаква трезва логика, нямаше да се откаже от този мъж.
Краткото колебание вероятно се бе изписало на лицето, защото Слейд мигновено се напрегна. Хладен и сдържан, той промълви:
— Смяташ да се откажеш?
— Не — прошепна тя. — Дала съм дума, и ще я спазя.
— Жена на честта — отвърна равнодушно той. Напрежението бавно се отдръпна от раменете му. — Тогава да вървим.
Всички останали ги очакваха в трапезарията. Също като Реджина Виктория се бе облякла подобаващо за вечеря. Майката на Едуард изглеждаше фина, красива и елегантна, въпреки че червената й рокля бе излязла от мода преди доста години. На шията й висеше изящно колие от рубини. От пръв поглед Реджина разбра, че са само стъкло и боя. Разбира се, имайки предвид бедственото положение на Мирамар, истинските рубини бяха твърде скъпи за нея.
Едуард стоеше опрян на едната стена и бавно отпиваше от червено вино — един наистина превъзходен мъжки екземпляр. Облечен в добре скроен черен костюм и вратовръзка, той беше дяволски красив, особено след като отправи към Реджина ослепителната си усмивка. Рик кръстосваше неспокойно в помещението, облечен все още в работните си дрехи, с навити до лактите ръкави. Не си беше направил труда да се преоблече за вечеря, но същото можеше да се каже и за Слейд.
Слейд носеше износена бяла риза и сини дънки, които бяха толкова избелели, че изглеждаха бледосиви. До този момент Реджина не го беше поглеждала внимателно, но сега изтръпна. Носеше същата риза, която й беше предложил в нощта на бурята. Дъхът заседна в гърдите й, а кръвта й препусна лудо във вените.
В миг лицето й се обля в гъста руменина. Никой друг в тази стая не би могъл да знае, че тази риза е докосвала нейните гърди, но достатъчно й беше тя да знае. Само за секунда в съзнанието й неканен изникна споменът за начина, по който меката материя бе докосвала зърната на гърдите й, за онзи сладък аромат, който струеше от гънките, за вълшебната атмосфера, която възникна помежду им в онази бурна нощ.
— Ето ви и вас! — възкликна Рик. — Толкова съм гладен, че мога да погълна цяла мечка. — После се засмя. — Вие двамата сякаш криете нещо.
Ръката на Слейд бавно се плъзна по гърба на Реджина. Тя се напрегна, изненадана от интимния жест, но това беше нищо в сравнение с изумлението, което предизвикаха в душата й следващите му думи. Много тихо, той промълви:
— Елизабет се съгласи да стане моя съпруга.
Подборът му на думи я порази. Този човек би могъл да избере десетки други начини, за да съобщи за намеренията им; можеше просто да каже, че двамата смятат да се женят. Предстоящият им брак бе изцяло насилено събитие, но изявлението на Слейд прозвуча твърде лично и властно. Реджина не знаеше какво да мисли.
Виктория зяпна от изненада. Едуард замръзна неподвижен. Само Рик не изглеждаше изненадан и възторжено възкликна:
— Това вече трябва да се отпразнува! Трябва да отворим бутилка от онова прекрасно френско шампанско, което Джеймс донесе, когато… — Внезапно гласът му замря. Стаята потъна в тишина,
