Те заминали напред, а лошият слуга спрял каляската, извел сляпата девойка, домъкнал я до едно дърво и съблякъл цялата й премяна. Нагиздил после своята черна дъщеря като невеста, настанил я в каляската и потеглил към двореца.
А царският син бил вдигнал богата сватба. Поканил той много гости и чакал с нетърпение своята красавица невеста.
Ала какво било учудването му, когато вместо неговата красавица невеста от каляската слязла грозна- грозница, урод невиждан. И нямало ни рози, нито теменуги, нито бисери.
— Кой е сменил моята красавица с този изрод, с това грозно и черно като гарван момиче? Къде е моята хубавица, какво си сторил с нея?! — викнал ядосано царският син на бащиния си слуга.
— Господарю — отвърнал слугата, — това е същата девойка. Само че тя толкова много плака, когато се прощаваше с близките си, че лицето й погрозня от сълзите. Ще се успокои и ще стане пак същата.
Не му повярвал царският син. Не можел да търпи при себе си грозницата.
Заживели те така — мъжът отделно, жената отделно.
А сляпата девойка останала сама в гората. Стояла си тя под онова дърво, под което я оставил слугата, когато я извел от каляската, и плачела, та сърцето й се късало. Бисерни сълзи се ронели от очите й. Ронели се, ронели се, докато я засипали чак до раменете. Закрили бисерите голата девойка.
Близо до гората, където така отчаяно плачела девойката, имало град. В него живеел един беден старец, който си имал само едно магаренце. Сутринта отивал старецът с магаренцето в гората, събирал сухи дърва и съчки, натоварвал ги на магаренцето и ги занасял в града. Там ги продавал, а парите раздавал на просяците. По пладне пак отивал, донасял още дърва, продавал и тях, а парите внасял в храма за бедните. Надвечер отивал за трети път да събере дърва, закарвал ги в града и ги продавал, но парите изхарчвал вече за себе си и за своята бабичка. Така преживявали добрите старци.
Веднъж старецът отишъл, както винаги, в гората и пуснал магаренцето си да попасе, а сам започнал да кърши сухи клони. Събрал достатъчно, свързал ги, потърсил магаренцето, но него го нямало.
Тръгнал старецът из гората да го търси. Изведнъж, гледа — стои магаренцето пред купчина бисери, а в бисерите — заровена до раменете девойка.
Ядосал се старецът на магарето, почнал да го пъди, а девойката му казала:
— Който и да си ти, човече, бъди ми брат или баща, спаси ме, изрови ме от тоя куп бисери.
Освободил я старецът и я завел у дома си. После се върнал, събрал бисерите и ги натоварил на магаренцето.
Забогатял старецът. Облякъл, обул девойката, издигнал разкошна къща и й отредил най-хубавата стая.
Седяла веднъж девойката в стаята си и изведнъж чула шум: на двора квачката нещо се разсърдила на едно от пиленцата си и го клъвнала. Записукало пиленцето, дотичал петелът и взел да ругае квачката:
— Защо обиждаш детето ми?
Чула това девойката и се разсмяла. От устата й се посипали рози и теменуги — всичко наоколо цъфнало.
Влязъл старецът и се смаял — отде са се взели толкова цветя, сякаш изведнъж градината се е разцъфтяла?
Девойката му казала:
— Татко, занеси тези рози и теменуги в града, дето живее царят. Занеси ги, но не ги продавай, колкото и пари да ти предлагат. Намери слугата на царя. Той ще поиска да купи розите и теменугите, а ти му кажи: „Аз не ги продавам за пари, а ги меня за очи“. Ако ти даде очи, дай му цветята, а очите донеси на мене.
Старецът занесъл цветята в града. Дълго обикалял той, но на никого не продал цветята, макар че мнозина искали да ги купят. Намерил най-после и царския слуга.
Решил слугата да купи цветята, за да ги пръсне около своята грозна дъщеря и да покаже с това, че ето на, пак рози и теменуги цъфтят около невестата.
— Продай ми тези рози и теменуги, старче — рекъл той. А старецът му отвърнал:
— Аз не ги продавам, меня ги само срещу очи.
Дал царският слуга едното око на стареца, взел цветята и ги занесъл в двореца. Пръснал ги той около своята черна дъщеря, но и това не помогнало — царският син дори не се приближил до грозницата.
А в това време старецът занесъл окото на красавицата и тя го поставила на мястото му. После разтворила един бисер в сок от своите рози и теменуги, промила окото и то прогледнало.
Започнала да вижда с едното си око красавицата, но с другото била все още сляпа. Как да си върне и него?
Приготвила си тя ковчег и казала на стареца:
— Виждаш ли тази огърлица на шията ми? Аз ще умра, щом ми я снемеш, но ти я вземи и я замени срещу другото ми око. Постави го на мястото му, после ме сложи в ковчега, занеси ме там, дето ме намери, и ме остави.
Направил старецът така, както го научила девойката: отишъл при царския слуга, сменил огърлицата за другото око на девойката, донесъл й го и го поставил на мястото му. Взел после умрялата девойка, сложил я в ковчега и с плач я отнесъл на онова място, дето за пръв път я бил видял заровена в бисерите.
Там на красавицата й се родил син. Лежало момченцето в ковчега до майка си, ставало само да посуче мляко и отново лягало.
А царският син тъгувал за невестата си и не се доближавал до грозната дъщеря на бащиния си слуга.
Веднъж той отишъл на лов, за да се разсее малко. Навлязъл в гората; подплашил една кошута и тя побягнала. Изпратил стрела след нея, но не я улучил. Спуснал се да я гони.
Бягала, бягала кошутата, а момъкът след нея.
Изведнъж кошутата рипнала, прескочила един ковчег и изчезнала. Приближил се царският син и какво да види — в ковчега лежи красавица. Навел се той над нея и познал любимата си.
А тя лежала мъртва, също като заспала. Прегръщал я царският син, плакал, проливал сълзи, но какво помагат сълзите?
Наплакал се той, успокоил се малко, взел сина си, който лежал в ковчега до майката, и го отвел в двореца.
Видяла детето грозната дъщеря на царския слуга, взела го на ръце и почнала да го милва и да играе с него, за да привлече към себе си царския син.
Прегърнала го тя, а момченцето хванало огърлицата, почнало да я дърпа и да плаче.
Ядосал се царският син и казал на грозницата:
— Дай му каквото иска, не дразни детето!
Снела тя огърлицата от шията си и я дала на момченцето. А то, като я получило, още по-силно заплакало и се задърпало към майка си в гората.
Взел царският син детето, сложил го пред себе си на коня и препуснал към гората. Щом видяло майка си, момченцето се успокоило, усмихнало се и замахнало с ръчички.
Сложил го царският син до майка му и зачакал да види какво ще прави то. Момченцето припълзяло, прегърнало майка си и турило на шията й огърлицата. Изведнъж красавицата се съживила, отворила очи и се надигнала от ковчега.
Царският син толкова се зарадвал, че просто не знаел какво да прави от радост.
Качил той на коня красавицата и детето и полетял към двореца. Пристигнал и още отдалеч извикал:
— Ето моята жена и синът ми!
Излезли да го посрещнат царят и царицата и се спуснали да прегръщат и целуват снахата.
Влязла тя в двореца, спомнила си всичко, що е преживяла, и се разплакала. От очите й закапали сълзи-бисери и се посипали по пода.
Видяла красавицата след това черната дъщеря на царския слуга и я досмешало. Засмяла се и разцъфтели наоколо й рози и теменуги.
Злия слуга и неговата дъщеря завързали за опашките на два коня и ги разчекнали, а царският син
