Вълшебният калпак

Погледнал царят през прозореца — от двете страни на пътя разцъфнали градини, да им се ненагледаш! А синът казал на майка си:

— Иди и кажи на царя така: „Може ли сега вашата дъщеря да се омъжи за сина ми?“

Бабичката отишла при царя и му рекла:

— Е, царю честити, може ли сега вашата дъщеря да се омъжи за сина ми?

Царят отговорил:

— Иди и му кажи, щом е такъв юнак, нека постеле до сутринта с чист мрамор пътя от своя дом до моя дворец.

Върнала се бабичката в къщи.

— Какво ти каза царят? — посрещнал я синът й.

Майка му разправила какво иска царят. Момъкът казал на своя калпак:

— Хайде, калпачето ми, ако можеш, постели с чист мрамор пътя от моя дом до царския дворец!

Погледнал на сутринта царят през прозореца — докъдето поглед стига, целият път постлан с мрамор.

Синът отново изпратил майка си за отговор при царя. Отишла тя и рекла на царя:

— Може ли сега вече дъщеря ти да се омъжи за моя син?

Царят отвърнал:

— Вижда се, че твоят син наистина е юнак. Иди и му кажи, че ако постеле с килими целия мраморен път от своя дом до моя дворец, тогава може да дойде и да вземе дъщеря ми.

Върнала се майката и казала на сина си какво заповядал царят.

— Добре — отговорил синът, — върви да спиш, другото е моя работа!

Станал той, взел калпака си и казал:

— Хайде, калпачето ми, ако можеш, постели до утре целия път от моя дом до царския дворец с килими!

Събудил се сутринта момъкът и какво да види — целият път постлан с килими. Приготвил се той, поканил шафери и тръгнали към царския дворец за невястата.

Пристигнали те и царят му дал за жена своята дъщеря.

Отпразнували сватбата и на сутринта зетят казал на царя:

— Хайде сега да отидем у дома. Само че нека дойдат и всички придворни, и цялата войска.

Царят си помислил:

„Как ще изхрани той цялата ми войска? Но нищо, ще отида и ще видя.“

Тръгнал царят — и цялата му войска след него.

Пристигнали пред дома на момъка. Гледат — къщата наистина хубава, същински дворец, но като влезли вътре, видели само едни празни маси — нито ядене, нито пиене.

Царският зет взел своя калпак и казал:

— Хайде, калпачето ми, ако можеш, сложи на масите ядене и пиене, но както подобава за царски гости!

Изведнъж масите се отрупали с ядене и пиене — каквото ти душа иска, всичко имало.

Три дни пирувал царят с гостите, а на четвъртия се сбогувал и заминал за своя дворец.

Останали младоженците със старицата и заживели охолно. Веднъж мъжът поискал да отиде на лов и казал на жена си:

— Ще отида на лов, а вие с мама си стойте в къщи. Аз скоро ще се върна.

Приготвил се той, взел пушката и тръгнал.

А онзи пътник, който казал на бедняка как да се сдобие с калпака, узнал за живота му и му завидял. „Какво да направя, за да му отнема калпака?“ — мислел си той.

Купил той нов, хубав калпак, отишъл край къщата-дворец и почнал да вика:

— Нови калпаци продавам, стари купувам! Нов калпак за стар заменям!

А красавицата царска дъщеря не знаела каква сила притежава калпакът на мъжа й.

„Защо да не сменя този стар калпак с нов и да зарадвам мъжа си?“ — помислила си тя и извикала на пътника:

— Чакай, чакай, ела тук!

Той се приближил, а тя изнесла вълшебния калпак и попитала:

— Ще ми го смените ли с нов?

— Добре — отвърнал пътникът, — калпакът май не струва, но няма що — вземете новия.

Красавицата се зарадвала, взела новия калпак и си влязла в къщи, а пътникът се сдобил с вълшебния калпак и казал:

— Хайде, калпаче, ако можеш, пренеси целия този дом заедно с красавицата и с мене по-далеч оттука!

Щом изрекъл това, къщата се вдигнала и полетяла, накъдето посочил пътникът.

Останала само бабичката в старата колиба. Заживяла си тя пак така бедно, както по-рано.

Върнал се синът от лов и що да види — ни къща, ни жена!

Заплакал беднякът, място не можел да си намери от мъка. Приготвил се за път, взел пушката и тръгнал да търси къщата и жена си.

Вървял той дълго, обикалял и търсил.

А в това време красавицата също плачела и тъгувала за него. Търсил, търсил мъжът, стигнал най- после до едно село и що да види — неговата къща.

Приближил се той, седнал край къщата и заплакал.

Показала се жена му, съгледала го, заплакала и тя и занареждала.

Мъжът казал:

— Иди намери стария ми калпак и ми го хвърли!

Отишла тя, намерила калпака и го хвърлила на мъжа си. Взел той калпака, влязъл в къщи и рекъл:

— Хайде, калпачето ми, зная каква сила имаш, вдигни тази къща и я пренеси пак на старото й място — в нашия двор.

Какво по-лесно от това за калпака? Само след две минути къщата била пренесена на старото й място, в двора, пред колибата на майка му.

Мъжът и жената също били вътре. А онзи лош човек си спял, без да подозира нищо.

Изправил го мъжът на крака, съсякъл го на парчета и го хвърлил на кучетата да го изядат.

Зарадвала се бабичката, като видяла сина си и снахата пак в своя двор, и всички заживели щастливо.