Илиада

иначе, сине Атреев, за сетен път би оскърбявал!“
Каза Терсит и обиди Атрида, водач на войските.
Мигом застана пред хулника цар Одисей богоравен,
гневно към него погледна, нападна го с думи свирепи: [245]
„Глупав дърдорко, Терсите, макар гръмогласен вития!
Спри се и вече не рипвай все ти със царете да спориш.
Смятам, че няма по-долен от тебе сред смъртните хора,
дето дойдоха при Троя със двамата братя Атриди.
Иначе нямаше ти да говориш със злост за царете, [250]
да ги ругаеш пред всички, за връщане само да мислиш.
Точно не знаем и ние делата ни как ще завършат:
славно ли или безславно ще стигнем обратно във къщи.
Ти упорито охулваш сега Агамемнон Атреев,
тъй като много награди му дават герои данайски; [255]
вожда известен осмиваш и укори сипеш по него.
Но ще ти кажа сега и това ще изпълня най-точно:
само да чуя отново така да дърдориш безумно,
мойта глава да не бъде върху раменете ми вече
и да не бъда баща на любимия син Телемаха, [260]
ако те мигом не хвана и твоите дрехи не смъкна,
плаща с хитона, които ти срамните части покриват:
ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити,
вън от съвета изгонен позорно със удари тежки.“
Рече и сам го зашиба със жезъла твърд по плещите. [265]
Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни.
Кървава, синкава буца подпухна от златния жезъл.
Цял разтреперан тогава, Терсит най-смирено си седна,
сгърчен от болки, погледна смутено, изтри си очите.
Весело там се присмяха над него, макар натъжени. [270]
Всеки погледна към своя съсед и така му продума:
„Виж, Одисей е извършил дела многобройни и славни,
давал е твърде полезни съвети и битки подготвял,
днеска обаче извърши пред всички най-славното дело:
този опасен хулител застави да млъкне веднага! [275]
Наглата дързост едва ли ще кара Терсита отново
с думи обидни да хули безсрамно царете известни.“
Всички говореха тъй. Одисей, градове разрушаващ,20
стана със жезъл в ръка, а сама светлоока Атина
в образа на глашатай заподканя войската да млъкне, [280]
за да го чуят ахейските първи и крайни редици,
дружно да могат съвета му мъдър добре да обмислят.
Благонамерен към тях, заговори със думи такива:
„Сине могъщ на Атрея! Ахейците днеска желаят
да те охулят жестоко и срамно пред смъртните хора, [285]
да не извършат делата, които сами обещаха
още по пътя от Аргос, където коне се отхранват:
щом укрепената Троя съборят, назад да отплуват.
Както невръстни деца и жени овдовели копнеят
всички задружно да тръгнат за своята мила родина. [290]
Много е тежко войник да се върне, измъчен напразно;
даже и месец да бъде далече от свойта съпруга,
той със досада остава запрян в многовеслия кораб,
че го задържат вълните огромни и морските бури.
Вече девета година стоим пред стените на Троя. [295]
Аз да се сърдя не мога на сбраните тука ахейци,
че негодуват ужасно край своите кораби вити.
Срамно е още да чакаме и да се върнем без полза.
Но потърпете, другари, почакайте мъничко още,
за да изпитаме вярно ли Калхас ни всичко предсказва. [300]
Знаем какво ни предрече — свидетели вие сте всички,
дето не са ви отвлекли при Хадес свирепите Кери.
Бяха събрани в Авлида ахейските кораби гладки,
носейки мъка и гибел за царя Приам и троянци.
Там хекатомби отбрани принасяхме на боговете [305]
около извор обилен на дивни олтари свещени,
в сянка на кичест платан, гдето бистрата струя течеше.
Чудо голямо се случи: показа се змей ненадейно,
с яркочервена гърбина, изпратен на светло от Зевса.
Той под олтара изскочи, напред пропълзя към дървото. [310]
Имаше пиленца малки в платана, врабчета невръстни,
сгушени, тръпни от страх сред листата на клонче високо,
пиленца осем те бяха, а с майка си ставаха девет.
Всичките змеят изяде, а те все писукаха жално.
Майката близо хвърчеше, оплаквайки своите рожби. [315]
Змеят изви се нагоре, крилото на врабката хвана.
Ала когато изяде врабчетата с тяхната майка,
богът, изпратил го там, ни разкри преголямото чудо:
мощният син на коварния Кронос превърна го в камък.
Смаяни ние стояхме от всичко, което се случи. [320]
След като чудото стана по време на нашата жертва,
Калхас веднага започна пророчески думи да ниже:
«Вий, дългокоси ахейци, защо ли безмълвни стоите?
Зевс промислител ни прати знамение твърде голямо;