Аякс Теламонов. С готовност се приготвил да отплува в Елада с младия Неоптолем. Дори му предал лъка и стрелите. Измамата не успяла, но Херакъл се явил на своя приятел и му казал да отиде под стените на Троя, където ще бъде излекуван от раната и ще помогне на своите другари да превземат града на Приам. Доброволно Филоктет се качил на Одисеевия кораб и всички отплували за Троя. Много подвизи извършил Неоптолем. Филоктет пък ранил със смъртоносна стрела Парис, който избягал в гората на Ида и там умрял от раната си. Неговите другари пастири го намерили и му устроили погребение.
Падането на Троя се осъществило по хитър и недостоен начин. Одисей предложил да направят голям дървен кон, в който се скрили гръцки герои. Войските симулирали бягство и заминаване за родината. Уж изменник елин, на име Синон, съобщил на троянците, че дървеният кон е оставен от елините за Атина Палада, която им е разгневена заради отвличането на нейната дървена статуя (паладий) от Троя. Когато дървеният кон влезе в града, Троя ще бъде запазена завинаги от враговете. Повярвали троянците и вкарали дървения кон в града. През нощта Синон отворил вратите на коня, излезли скритите герои, дали знак на оттеглилите се елински войски и те нахълтали в града. Така паднала Троя.
ЛИТЕРАТУРА
Н. А. Кун. Что рассказывали древние греки о своих богах и героях, Москва, 1940 г., стр. 256-361; С. И. Радциг. Античная мифология. Москва-Ленинград, 1939 г., стр. 86-100; Тренчени-Вальдапфель Имре. Мифология, перевод с венгерского, Москва, 1959 г., стр. 236-344; Т. Т. Зелинский. Античный мир, том I. Сказочная древность, Петроград, 1923 г. Тази литература се намира из нашите библиотеки, а книгата на Кун е преведена на български под заглавие „Старогръцки легенди и митове“, София, 1969 г. — трето издание). Използвани са също и гръцките оригинали. Легендите за дървения кон и измамата на Синон са предадени художествено от Вергилий в „Енеида“, II песен.
ПОЕМИ СЪС СЮЖЕТ ОТ ТРОЯНСКИЯ ЦИКЪЛ
Легендите, които са групирани под общото заглавие „Троянски цикъл“, са дали сюжет и на следните шест поеми.
1. „Киприя“ — поема от 11 песни, в която били описани: съдът на Парис, грабването на Елена, подготовката на ахейците за похода, принасяне на Ифигения в жертва и военните действия до скарването на Агамемнон и Ахил. Не е достигнала до нас, но съдържанието й се знае по сведенията, които се намират у Прокъл. Херодот смята, че не е написана от Омир (II, 117).
2. „Етиопида“ — състояла се от пет песни и съдържала събитията, станали през десетата година след погребението на Хектор до убийството на Ахил. Прокъл смята за неин автор Арктин, наречен по-късно ученик на Омир.
3. „Малка Илиада“ — съдържала четири песни. Тя описвала спора за Ахиловото оръжие и построяването на дървения кон. Поемата се приписва на различни автори, а Павзаний смята, че тя е без автор.
4. „Разграбване на Троя“ била в две песни; приписвали я на Арктин.
5. „Връщане в родината“ била поема от пет песни. Описвала делата на Диомед, Нестор, Неоптолем, Агамемнон и Менелай, извършени след превземането на Троя. Приписват я на Егий.
6. „Телегония“ — поема в две песни, в които се описвали делата на Одисей, след като избил женихите на Пенелопа (Дж. Томсон, „Исследования по истории древногреческого общества, исторический эгейски мир, перевод с английского“, Москва, 1958 г., стр. 557–560.
Запазени са само „Илиада“ и „Одисея“, които от дълбока древност са смятани за произведения на Омир. Със сюжет от Троянския цикъл са написани и редица трагедии: трилогията „Орестия“ от Есхил, „Филоктет“ от Софокъл, „Ифигения в Авлида“ от Еврипид и други.
АЗБУЧНИК НА СОБСТВЕНИТЕ ИМЕНА
АБАНТИ, най-древните жители на остров Евбея.
АБАРБАРЕЯ — изворна нимфа, майка на троянците Езеп и Педас, съпруга на Буколион.
АБИД, АБИДОС — град в Троада на Хелеспонт, разположен срещу гр. Сест.
АБИЙЦИ — племе, което било съседно на траките и мизите.
АВГИЙ — син на Форбан, баща на Агастен, Филей и Агамеда, тъст на Мулий, митичен цар на Елида.
АВЛИДА — пристанищен град в Беотия, в който се събирали елинските войски, преди да отплуват против Троя.
АВТОЛИК — баща на Антиклея, майката на Одисей.
АВТОМЕДОНТ — син на Диор, колар на Ахил.
АВТОНОЙ — 1. троянец, убит от Патрокъл (XVI, 694);
2. ахеец, убит от Хектор (XI, 201).
АГАМЕМНОН — син на Атрей и Аеропа, брат на Менелай и Анаксибия, цар на Микена, баща на Орест, Хризотемида, Лаодика и Ифианаса. Върховен вожд на елинските войски.
АГАПЕНОР — син на Анкей, внук на Ликург, цар и вожд на аркадците.
АГЕЛАЙ — 1. ахеец, убит от Хектор (XI, 302); 2. троянец, син на Фрадмон, убит от Диомед (VIII, 257).
АГЕНОР — троянец, син на Антенор и Теана, баща на Ехекъл.
АГРИЙ — син на Портей, брат на Мелас и Ойней, чичо на Тидей. Аполодор съобщава, че Агрий бил баща на Терсит
(I, 8, 6).
АДРАСТ — 1. цар на Аргос и Сикион, взел участие в похода на Седемте против Тива (II, 572), единствен от седемте водачи се върнал жив; 2. син на Меропс от Перкота, брат на Амфион: двамата били убити от Диомед (II, 830; XI, 333); 3. троянец, който бил победен от Менелай, спасил живота си чрез обещание за богат откуп, но бил убит от Агамемнон (VI, 65); 4. троянец, убит от Патрокъл
(XVI, 694).
АЗИЙ — 1. фригиец, брат на Хекуба (XVI, 717): 2. син на Хиртак, съюзник на троянците (XII, 95).
АКАМАНТ — 1. троянец, един от седемте сина на Антенор, убит от Мерион (II, 823; XI, 60; XII, 100; XIV, 476; XVI, 342); 2. син на тракиеца Евсор, убит от Аякс Теламонов (II, 844; V, 462; VI, 8); 3. син на Азий/2/ (XII, 138).
АКСИЙ — река в Пеония, сега Вардар.
АКТОР — 1. баща на Ктеат и Еврит, наричани Акториди или Молиони (II, 621; XII, 185); 2. син на Азей, баща на Астиоха, дядо на Аскалаф и Ялмен от Орхомен (II, 513);
3. баща на Менойтий, дядо на Патрокъл (XI, 785; XVI, 14);
4. баща на Ехекъл (XVI, 189).
АЛАСТОР — 1. баща на Трос (XX, 463); 2. ликиец, другар на Сарпедон, убит от Одисей (V, 677); 3. вожд на пилосци (IV, 295; VIII, 333).
АЛЕЙСКА РАВНИНА — поле в Ликия, където Белерофонт се скитал, след като бил наказан от Зевс.
АЛЕКСАНДЪР — второто име на Парис, след като проявил голяма храброст.
АЛИЗОНИ — племе в областта Витиния, Мала Азия.
АЛКАТОЙ — син на Есиет, съпруг на Хиподамия, сестрата на Еней.
АЛКЕСТА — съпруга на Адмет, майка на Евмел, дъщеря на Пелий (Пелиас) и Анаксибия.
АЛКИМ — 1. мирмидонец, колар и придружител на Ахил (XII, 392); 2. баща на Ментор.
АЛКИМЕДОНТ — син на Лаерк, колар на Ахил след смъртта на Патрокъл.
АЛКИОНА — второто име на Клеопатра, съпругата на Мелеагър дъщеря на Идас и Марпеса.
АЛКМЕНА — съпруга на Амфитрион, майка на Херакъл (от Зевс) и на Ификъл.
АЛОЕЙ — съпруг на Ифимедея, баща на гигантите От и Ефиалт.
АМАЗОНКИ — митично племе само от жени в Източна Мала Азия.
АМАРИНК — 1. син на Анектор, пристигнал от Тесалия в Елида в помощ на Авгий срещу Херакъл. В „Илиада“ се споменават устроените игри на неговото погребение (XXIII, 630); 2. баща на Диор (II, 622; IV,
