Илиада

троянците, поетът си служи с четири сравнения. В първото се сравнява разпаленият бой след двамата герои; с второто се подчертават усилията, които полагат двамата при носенето на трупа — те се мъчат така, както катъри, които

Влачат по стръмна скалиста пътека от дебри планински
тежка греда или мачта огромна за кораб презморски,
а в бързината духа им терзаят и пот, и умора.

XVII, 743–745.

Третото сравнение при тоя подвиг е за тия, които отблъскват троянците: те приличат на планински хребет, който спира напора на „силни води и реки пълноводни“. Последното сравнение е за бягащите ахейци: те бягат от Еней и Хектор

Както безбройни скорци или гарги излитат на ято
с крясъци грозни, когато съгледат нападащ ги ястреб,
който донася нечакана гибел на техните малки.

XVII, 755–757

Всяко от сравненията създава твърде реален образ, а понякога представлява и хармонична завършена картина. В поемата се срещат твърде действени метафори. Морската вълна „жадува“, земята „въздиша“, медното небе „ехти“, а за мъдрия Нестор е казано:

Думи по-сладки от мед из устата му плавно течаха.

I, 249.

Поемата е била предназначена предимно за слушане. Това налага и често повтаряне на отделни стихове за подчертаване пред слушателите на известна мисъл или просто за почивка. Затова в „Илиада“ има над 800 стиха, които се повтарят. На първо място са уводните стихове като

Властният цар Агамемнон във отговор тъй му продума.

I, 285.

Стиховете като този са много и те се явяват с по-големи или по-малки промени в зависимост от лицето, което говори, и лицето или лицата, на които се говори. Ето два варианта:

А бързоногият син на Пелея така му отвърна.

I, 84.

Нестор, геренският конник, тогава така им продума.

II, 336.

Но има стихове, които десетки пъти се повтарят. Между тях нека споменем два:

Благонамерен към тях, заговори със думи такива.

I, 253; II, 283 и на много др. места.

Вече охота за вино и ядене щом утолиха.

XXIII, 57.

В отделни случаи поетът така построява своето изложение, че се повтарят десетки стихове. В Девета песен Агамемнон се разкайва за своето грубо държане към Ахил и му обещава скъпи дарове, ако той се върне в боя (122–157). Същите думи повтаря и Одисей пред Ахил, но вече във второ лице (264–299).

Сюжетът на „Илиада“ е военен, но в съдържанието са вплетени твърде много битови сцени, описания на обичаи, местности, оръжия, та поемата се явява като една енциклопедия на целокупния тогавашен живот. Макар че формално описва събития, станали през последните петдесет и един дена от десетгодишната обсада на Троя, всъщност се говори за много събития, станали твърде рано, чрез умело припомняне на миналото било от самите герои, било пък от поета. Например духът на Патрокъл разказва своята автобиография (XXIII, 69–92).

В „Илиада“ има много сентенции, които са ценни не само като мисъл, но и като народна мъдрост. Например изрази като „добре е човек да се вслушва“ (I, 274).

Който безсмъртните слуша, и те благосклонно го слушат.