Изпепелени чувства

Свали ръцете си от бутилката и преплете нервно пръсти, очаквайки най-лошото.

— Но защо?!… Как така? — попита на пресекулки.

— Стела, не можем да бъдем щастливи! Нека направим оценка на съвместния ни живот до сега.

Често търсиш конфликта между нас. Кажи колко пъти съм те канил да излезем, и си била съгласна! Освен това рядко се е случвало да разговаряме спокойно. Винаги съм отстъпвал и премълчавал, само да има мир и спокойствие. Мислиш се за много умна, и често го показваш по свой начин, така че да засегнеш не само мен, но и другите около теб. Прекалено много си виркаш носа, като че си „Кралица“ в каквато и да е обстановка. Затова нямаш много приятели! Не се живее така! Не изключвам и това, че и в мен има трески за дялане. Никой не е идеален! Но „Бога“ ми, ти си уникален случай! Когато се запознахме, не беше такава. Напълно съм убеден, кой ти проми мозъка.

Разговорът им продължи доста дълго, макар и неприятен, но без обиди. Той сподели истината, която таеше дълго време.

Накрая стигнаха до споразумение.

След около два месеца бяха разведени. Стела се премести в апартамент, нейна собственост, даден под наем, без да знае Кирил.

През този период от време Кирчо имаше няколко срещи с Карина, които удостоверяваха безпределната им любов. Разговаряха за бъдещото семейство, и малкия им син.

В последните си срещи с нея, той усети хладина в поведението й. Това не му ареса. Като, че в живота й имаше друг, но не и този с когото живееше.

— Какво става с теб?! Каква е тази промяна? Къде се изпари любовта ни? Не мога, да те разбера? Винаги съм бил внимателен към теб, и съм ти помагал за каквото и да е? — попита с недоумение и болка в сърцето — Карина, … знаеш колко много те обичам, а и самата ти искаше да се съберем, за да бъдем щастливи със сина ни!

Бяха седнали в едно кафене на открито в центъра на провинциялния ни град. Слънцето припичаше лицето й, а лъчите играеха на гоненица по него. Катранените и очи запазиха устойчивостта си под напора на топлината. Красотата й бе неописуема и привлекателна, но поведението — неопределено и непредсказуемо.

— Кириле, знам, че бяхме говорили, да се съберем наново, като идеята беше моя, но нещата вече са други. Съжалявам, но не мога да се омъжа за теб, въпреки че ни свързва един прекрасен син. Имам връзка с друг човек, когото обичам, и ни предстои да се женим.

Кирчо имаше усещането, че бе изпаднал в нокаут, и изхвърлен извън реалния живот. Изминаха определени секунди, за да дойде на себе си. Но не беше само това, в него забушува огромен вулкан, готов да изригне, да изхвърли лава, за да изгори всичко по пътя си.

— Но-о-о защо?… Защо постъпваш така спрямо мен? Какво се пропука между нас? Не можеш да постъпиш така? Къде отиде любовта ни? Нямаш право! А болката…! Синът ми…! Не-е-е, не може да се случи това! Не мога да ти простя!

— Съжалявам, разбери ме правилно! Любовта ми към теб е друга. Ти не си в състояние, да дадеш необходимия шанс на сина ни в живота! До десет дни заминаваме за големия град, и оставаме там. За съжаление парите и властта, в живота правят всичко!

Кирил се почувства смачкан, унизен и прострелян от упор. Любовта бе потъпкана, и изхвърлена на бунището, някъде в неизвестността. Огънят в душата му бе неописуем, чувствата трудно можеха да изстинат, а болката…Раждаше се омразата. Раната бе дълбока и кървава. Тази никаквица да продаде сина му…

— Ти си се продала кучко мръсна. Няма да ти простя, че продаде и сина ни! Бъди сигурна, че един ден ще научи, а тогава Бог да ти е на помощ!

Тя го гледаше с изражение на тежко ранено животно.

— Няма да ти простя, че се подигра с чувствата ми, и съкрати живота ми! Продажница!

Както съзнанието, така и душата му бяха обхванати от черен, злокобен мрак, злоба и огорчение.

Имаше усещането, че деня се превръща в дълга жестока нощ, с гъста мъгла от която трудно можеше да се излезе.

Слънцето както даваше топлина и светлина в живота, изгори сърцето му, и изпепели най — съкровенните чувства.

Вътрешно в себе си реши да намери вярната пътека, и да не се предава.

,

Информация за текста

© Николай Пеняшки

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8273]

Последна редакция: 2008-06-24 00:08:42