Върху жицата гълъбите кацнаха. Горещо лято. Зимният вятър навява тъжни мисли. Слънчево утро. Нежни струни. Сърцето е щастливо. Жена прекрасна. Шуми реката. Наблизо е гората. Минзухар цъфти. Звездите блестят а мракът сърдит плаче. Златисто утро. Гората плаче. Нощните птици пеят. Зимата гонят. Нощта се спусна. Песента на птиците събуди утрото. Ах, това лято стопи зимната шапка. Покривът топъл. Върху покривът черен котарак лежи. Слънце напича. Слънцето пече, на пясъка девойка. Морските вълни. Слънце напича в пустинята Сахара, виждам Оазис. На канарата турист лежи на припек. Слънцето плаче. Две костенурки под горските дървета. Влюбена девойка Щъркели летят — моята жена ражда. Синът заплака. Облаци черни. Небесен гръм страховит плаши хората. Дъждът, под който се любихме двамата, днес вече стихна. Зеленият клон посивя от гълъби. Деца играят. ,
© Николай Пеняшки
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8179]
Последна редакция: 2009-05-31 14:28:06