ЛЕО1 Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, 215–222.
ЛЕО2 Архимандрит Леонид. Несколько новых замечаний к нашей статье “Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга”. Киевская старина, т. ХХVІІ, 1889, І-VІІІ.
ЛИБИ1 Латински извори за българската история. Т. I. Издателство на БАН, София, 1958.
ЛИБИ2 Латински извори за българската история. Т. II. Издателство на БАН, София, 1960.
ЛИБИ3 Латински извори за българската история. Т. IIІ. Издателство на БАН, София, 1965.
ЛИНН Линниченко И. А. Современное состояние вопроса об обстоятельствах крещения Руси. Труды Киевск. Дух. Акад. 1886 № 12, 684.
ЛИТ Литаврин Г. Г. Византия, Болгария, Древняя Русь. Алетейя, Санкт-Петербург, 2000.
ЛЯШ Ляшевский С. История христианства в земле русской с І по ХІ век. ФАИР-ПРЕСС, Москва, 2002.
МАВ Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. Наука и изкуство, София, 1983.
МАЛ Малышевский И. И. Новое летописное известие о происхождении Ольги святой. Чтения въ Историческомъ Обществе Нестора Летописца, Киев 1889, кн. III, заседание 11-го декабря 1899.
МАН Хрониката на Константин Манаси. Унив. Изд-во Св. Климент Охридски, София, 1982.
МАТ Матанов Х. Княжеството на Драгаши. ГАЛ-ИКО, София, 1997.
МАТМ Матанов Х., Р. Михнева. От Галиполи до Лепанто. Тилиа, София, 1998.
МДК Македонски духовни конаци. Министерство за култура на Република Македониjа, Скопjе, 2000.
МЕЛ Меловски Х. Москополски Зборник. Скопjе 1996.
МЕЛ2 Мелоски Х. Две житииа на свети Еразмо Лихнидски. Лихнид, 6 (1988) 69–87.
МИЛ Милетич Л. Нашите павликяни. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. ХІХ, 1903.
МОР Морозов Н. А. Христос. История человеческой культуры в естественнонаучном освящении. Т. 1– 7. Гослитиздат (т. 1–6), Соцэкгиз (т. 7), Москва, Ленинград, 1924–1932.
МУР Мурьянов М. Ф. О летописных статьях 1039 и 1131 гг. Летописи и хроники. Сборник статей. 1973. Москва, 1973.
НАЧ Начев В. Български надписи. Хр. Ботев, София, 1994.
НЕЛ Нели Р. Ръкописите на катарите. Мириам, София, 1999.
НИКБ Николова Б. Неравният път на признанието. ИК Гутенберг, София, 2001.
НИКВ Николаев В. Славянобългарският фактор в христианизацията на Киевска Русия. БАН, София, 1949.
НИКЕ Никеров В. А. Новая хронология. ЭКСМО — ПРЕСС, Яуза, Москва, 2002.
НИКН Никольский Н. К. Материалы для истории древне-русской письменности. Сборник отдела русскаго языка и словесности. Санкт-Петербург, 1907, с. 5–8 и 21–24.
ОБОД Оболенский Д. Богомилите. Златорогъ, София, 1998.
ОБОЛ1 Оболенский М. А. О первоначальной русской летописи. Москва, 1870.
ОБОЛ2 Оболенский М. А. Исследования и заметки князя М. А. Оболенскаго по русским и славянским древностям. Санкт-Петербург, 1975.
ОГИ Огiенко I. «Руськиi» переклади в Херсонесi в 860 р. Юбiлейний збiрник на пошану ак. Д. Багалiя. Киiв, 1927.
ОПДША Овсяный Н. Р., А. Погодин, К. Дмитриев, С. Шумов, А. Андреев. История Болгарии. Монолит- Евролинц-Традиция, Москва, 2002.
ПАИ Паисий Хилендарски. Славянобългарска история. Бълг. писател, София, 1972.
ПАП Папазова Е. Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина. София, 1971.
ПЕТ Петранович. Богомили. Црьква Босаньска и крьстиани. Задар, 1867.
ПОВЕ Повести Древней Руси XI–XII вв. Ленинград, 1983.
ПОД Подскальский Г. Христианство и богословская литература в Киевской Руси (988-1237 гг.) Санкт- Петербург, 1996.
ПОПР Попруженко М. Г. България и Киевска Русь. Списание Родина, София, год. I, 1939, кн. 3, 37.
ПРИМ1 Примов Б. За името попеликани на еретиците в Западна Европа. В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. София, 1958, 763–777.
ПРИ2 Примов Б. България като център на антицърковна и еретическа дейност в средновековна Европа. Истор. Пр. ХV (1959), 2, 36–73.
ПРИС Приселков М. Д. Очерки по церковно-политической истории Киевской Руси X–XII вв. Санкт- Петербург, 1913. с. 36–52
ПРО Прокопий Кесарийски. Тайната история. София, 1983.
ПСЕЛ Михаил Пселл. Хронография. Наука, Москва, 1978.
ПСРЛ9/10 Полное собрание русских летописей. Т. ІХ-Х. Москва, 1965.
ПУЛ Пулос П. Свети Иван Рилски. УИ “Св. Климент Охридски”, София, 1992.
РАЗ Размовска — Бачевска Д. Нумизматичките наоди од jугозападниот дел на Република Македониjа од V в. п.н.е. до XIV век. Охрид, 2002.
РОЗ Розен барон Б. Р. Император Василий Болгаробойца. Санкт Петербург, 1883.
САХ Сахаров А. Н. Дипломатия Древней Руси IX — первая половина X в. Москва, 1980.
СБЛ1 Стара българска литература. Том 1. Апокрифи. Бьлгарски писател, София, 1982.
СБЛ3 Стара българска литература. Том 3. Исторически съчинения. Бьлгарски писател, София, 1983.
СБЛ5 Стара българска литература. Том 5. Естествознание. Бьлгарски писател, София, 1992.
СИД Сидоров М. Блъгариянството. Български писател, София, 1997.
СМИ Смирнов С. Г. Задачник по истории средних веков. Мирос, Москва, и Русич, Смоленск, 1995.
СНЕ1 Снегаров И. Християнството в България преди покръстването на княз Борис (865). ГДА “Св. Климент Охридски” 5 (31) № 1, 1956, 195–220.
СНЕ2 Снегаров И. Епархийските списъци като исторически извори за християнизацията на българските славяни. ИИБИ т. 6, 1956, 647–654.
СНЕ3 Снегаров И. Историята на Охридската архиепископия. В 2 тт. Акад. изд-во “Проф. Марин Дринов”, София, 1995.
СПА Спасский И. Г. Тысячелетие древнейших монет России. Сводный каталог русских монет X–XI вв. Ленинград 1983.
СПИ Спиридон Иеросхимонах. История во кратце о болгарском народе славенском. Луна, Габрово, 2000.
СПИР Спиридонов Т., А. Фол. Историческа география на тракийските племена до ІІІ в. пр. н. е. София, 1983.
СРЕ Срезневский В. И. Память и Похвала Князю Владимиру и его житие по списку 1494 г. Санкт- Петербург, 1897.
СТА Станишев Н. Кратка история на българите. Хр. Г. Данов, Пловдив, 1942.
СТУ Снорри Стурлусон. Круг Земной. Наука, Москва, 1980.
СЪБ1 Събев Т. Проникване на християнството в България до 865 г. ГДА “Св. Климент Охридски” 15 (ІІ) № 1, 1965–1966, 1-37.
СЪБ2 Събев Т. Самостойна народностна църква в средновековна България. София, 1987.
СЮЗ Сюзюмов М. Я. Лев Диакон и его время. В: Лев Диакон. История. Наука, Москва, 1988, 137– 165.
ТАБ1 Табов Й. Падането на стара България. Моранг, София, 1997.
ТАБ2 Табов Й. Старите българи. РСМ-1 ООД, София, 1998.
ТАБ3 Табов Й. Когда жили святые братья Кирилл и Мефодий? ИМИ-БАН, Препринт 1/1999.
ТАБ4 Табов Й. Българите са старо население на Балканите. Народен будител, 3(48), април 1998.
ТАБ5 Табов И. Закат старой Болгарии. Крафт+, Москва, 2000.
ТАБ6 Табов Й. Антична България. Пи Си Ем — 1, София, 2000.
ТАБ7 Табов Й. Няколко хронологични проблема в «Историята» на Лъв Дякон. ИМИ-БАН, Препринт
