разказът се връща към самото начало и може да бъде открит както под формата на ранно белетристично произведение (една от „Изгубените легенди“), така и като недовършена дълга поема. Но за разлика от по- сетнешния „разширен вариант“ на „Туор“, баща ми е успял да доведе преработката на „Турин“ почти до края. Тя е озаглавена „Нарн и Хин Хурин“; именно нея съм включил в тази книга.
Трябва обаче да посоча, че далеч не всички части от разширения вариант на повествованието са достигнали завършена или поне изяснена форма. Финалният откъс (от завръщането на Турин в Дор-ломин до неговата гибел) е претърпял само незначителни редакторски промени, докато първият раздел (до бягството на Турин от Дориат) се нуждаеше от много подборки и поправки, а на места се наложиха и леки съкращения, тъй като оригиналните текстове са откъслечни и несвързани. Но централната част на разказа (Турин сред разбойниците, калпавото джудже Мим, областта Дор Куартол, гибелта на Белег от ръката на Турин и животът на Турин в Нарготронд) представляваше далеч по-сериозна редакторска задача. В нея „Нарн“ е най-недовършен и на места се срещат само набързо нахвърляни записки за възможното развитие на историята. Когато баща ми прекрати работата върху тази част, тя все още беше в процес на развитие; съкратеният вариант, който публикувах в „Силмарилион“, трябваше да изчака и да бъде заменен от истинския „Нарн“. При подготовката на „Силмарилион“ за печат нямах друг избор, освен да съставя главата за Турин до голяма степен именно от тези материали, които са изключително сложни в своята разнообразност и взаимна обвързаност.
За първата част на този централен раздел, както и за началото на престоя на Турин при Мим върху Амон Руд, успях да сглобя от съществуващите материали цялостен разказ, съвместим с останалите части (с едно- единствено изключение, за което споменавам в бележка 12 към главата); ала оттам нататък, чак до пристигането на Турин при Ивринския водопад, сметнах подобен подход за неуместен. На това място пропуските в историята са прекалено големи и могат да бъдат запълнени само с откъси от публикувания „Силмарилион“; но в приложението към главата съм цитирал отделни фрагменти от тази част на проекта за разширено повествование.
В третия раздел на „Нарн“ (след завръщането на Турин в Дор-ломин) едно сравнение със „Силмарилион“ би разкрило редица сближения и дори пълна идентичност на описанието, докато в първия раздел има два обширни пасажа, които изключих от настоящия текст (виж забележки 1 и 2 към главата), тъй като те са съвсем леко променени варианти на съответните пасажи от „Силмарилион“. Подобни препокривания и взаимни връзки между двете творби могат да бъдат обяснени по различни начини и от различни гледни точки. Баща ми страстно обичаше да преразказва една и съща история в сбити и разширени форми; но някои части просто не се нуждаят от разширение, тъй че би било излишно да променям отделни думи, така да се каже „от любов към изкуството“. Погледнато от друга страна, по онова време, когато разказът все още е бил мъгляв и цялостната му структура е лежала нейде далече в бъдещето, всеки отделен откъс би могъл да изпробва своето място в общата история. Но обяснение можем да дирим и на друго ниво. Легенди като тази за Турин Турамбар са били сътворени под формата на балади още в дълбока древност — в дадения случай става дума за поемата на Дирхавел „Нарн и Хин Хурин“ — и отделни фрази или дори цели откъси (особено в моментите на върховна словесна изразителност, като предсмъртното обръщение на Турин към неговия меч) биха могли да бъдат запазени в оригиналния си вид от онези, които по-късно са съставяли сбитата история на Древните дни (какъвто е и замисълът на „Силмарилион“).
Макар че тук текстовете са по-скоро описателни, отколкото повествователни, включих откъси от бащиния ми разказ за Нуменор, особено що се отнася до природните особености на острова, тъй като те изясняват преданието за Анарион и Ерендис. Този разказ със сигурност е съществувал през 1965 година и вероятно е написан малко по-рано.
Прерисувах картата от една набързо надраскана скица на баща ми — очевидно единствената, която някога е правил. Включил съм само названията, съществуващи в оригиналната рисунка. Освен това на нея близо до Андуние (в западна посока) има още едно пристанище; името му се разчита трудно, но съм почти сигурен, че е Алмаида. Доколкото знам, то не се споменава никъде другаде.
Сред всички откъси от настоящия сборник тази история е оставена в най-недовършен вид и на места изискваше толкова значителна редакторска преработка, че започнах да се съмнявам дали изобщо е уместно да я включа. Но понеже представлява особен интерес като отделна история (за разлика от летописите), оцеляла от дългите векове на Нуменор преди неговата гибел (описана в „Акалабет“) и по своето съдържание е уникална за цялостното творчество на баща ми, стигнах до убеждението, че ще е грешка да я изключа от сборника „Недовършени предания“.
За да бъде разбрана необходимостта от подобна редакторска намеса, трябва да обясня, че при съставяне на повествованието баща ми често използваше „сюжетни схеми“, обръщайки педантично внимание на точните дати, тъй че тези схеми донякъде напомнят откъси от летописни хроники. В дадения случай разполагам с не по-малко от пет такива схеми, които значително се различават по своята пълнота относно едно или друго събитие, а на места влизат в сериозни противоречия не само относно подробностите, но и в най-широки линии. Но при тях винаги личи стремежът да се превърнат в чист разказ, особено чрез включването на кратки пасажи с пряка реч; а в петата и последна схема на преданието за Анарион и Ерендис разказвателният елемент е застъпен толкова силно, че текстът заема шейсет ръкописни страници.
Това придвижване от начупения аналитичен стил в сегашно историческо време към цялостно повествование обаче се развива извънредно плавно при разработката на отделните схеми; в най-ранните части на разказа преработих голяма част от материала, опитвайки да му придам поне известна еднородност. Това пренаписване беше изцяло въпрос на стил и никъде не съм променял смисъла или въвеждал странични елементи.
Последната схема на първичния текст е озаглавена „Сянката на Сянката — разказ за моряшката съпруга; и разказ за кралицата пастирка“. Ръкописът се прекъсва внезапно и досега не съм открил обяснение защо го е изоставил баща ми. През януари 1965 е направено машинописно копие, завършващо на същото място. Съществуват още две машинописни страници, които смятам за най-късно съставени; очевидно това е началото на текст, който би трябвало да стане завършен вариант на цялото предание и от него съм черпил материал там, където историята става най-неясна. Озаглавен е „Индис и Кириамо «Моряшката съпруга» — предание от древния Нуменоре, което описва първата мълва за Сянката“.
В края на този разказ поместих откъслечните сведения за по-нататъшния развой на преданието.
Макар че по форма представлява чисто описание на династията, включих този текст, защото е важен документ за историята на Втората епоха, а голяма част от съществуващия материал относно епохата намира място в текстовете и коментарите на тази книга. Ръкописът е в отлично състояние, след като данните за
