Трябваше само да протегне ръка към подадената му длан — макар и страшна, макар и необичайна, с изпъната лъщяща черна кожа, — но несъмнено приятелска. И тогава вратата щеше да се отвори. И всичко щеше да бъде различно. В мислите му се появиха картини на ширнали се необозрими нови хоризонти, прекрасни и величествени. Сърцето му се изпълни с радост и решимост и остана само капчица разкаяние, че не бе успял да разбере всичко по-рано, че беше отблъсквал от себе си своите приятели и братя, стремели се към него, толкова разчитали на помощта му, на подкрепата му, защото единствено той в целия свят можеше да направи това.
Артьом хвана дръжката на вратата и я натисна.
Сърцата на хиляди черни далеч долу пламнаха с радост и надежда.
Мракът пред погледа му се разсея и когато прилепи бинокъла към очите си, видя, че стотиците черни фигурки на далечната земя са застинали на местата си. Стори му се, че сега всички гледат към него, не вярвайки, че толкова дълго чаканото чудо се е случило и е сложен краят на безсмислената братоубийствена вражда.
В този момент първата ракета мълниеносно начерта огнено-димна следа в небето и се заби точно в центъра на града. И веднага след нея аленеещия небосклон беше разчертан от още три такива метеора.
Артьом се хвърли назад с надеждата, че залпът още може да бъде спрян, че той може да нареди, да обясни… Но веднага клюмна, осъзнал, че всичко вече е свършило.
Оранжевият пламък заля „мравуняка“, нагоре се издигна катранен облак, от всички посоки го обкръжиха нови взривове и той се изду, рухна, изпусна уморен предсмъртен стон, после се забули в гъст дим от горящите гора и плът. А от небето падаха нови и нови ракети и всяка нова смърт, която носеха, отекваше с печална болка в душата на Артьом.
Той се опитваше да напипа в съзнанието си поне следа от това присъствие, което току-що го бе изпълвало и сгрявало толкова приятно, което обещаваше спасение на него и цялото човечество, което придаваше смисъл на съществуването му… Но от него не беше останало нищо. Съзнанието му бе като изоставен тунел на метрото, където съвършената пустота не позволява да разгледаш царящия в него пълен мрак. И Артьом ясно, остро почувства, че вече никога за отреденото му време там няма да се появи светлина, с която той да озари живота си и да намери път в него.
— Как ги размазахме, а? Да видят как е! — потриваше ръце Улман. — А, Артьом? Артьом!
Цялата Ботаническа градина, а заедно с нея и ВДНХ, се бяха превърнали в страшна огнена каша, към есенното небе лениво се издигаха огромни кълба гъст черен дим и кървавочервеното зарево на чудовищния пожар се смесваше с нежните лъчи на изгряващото слънце.
На Артьом му стана непоносимо задушно и тясно. Той хвана противогаза, изтръгна го и жадно, с пълни гърди пое от свежия въздух. После изтри напиращите сълзи и без да обръща внимание на виковете, започна да се спуска по стълбите надолу.
Връщаше се в метрото.
Вкъщи.
Информация за текста
© 2005 Дмитрий Глуховски
© Васил Велчев, превод от руски
Дмитрий Глуховский
Метро 2033, 2005
Сканиране: Mandor, 2010
Разпознаване и редакция: NomaD, 2010
Издание:
Дмитрий Глуховски. Метро 2033
Сиела софт енд паблишинг АД, София, 2008
Отговорен редактор: Наталия Петрова
Редактор: Вихра Манова
Технически редактор: Божидар Стоянов
ISBN 978-954-28-0239-6
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15591]
Последна редакция: 2010-03-06 19:00:00
1
В оригинала — перегон. Линията между две от станциите на метрото. — Бел.прев.
2
ВДНХ (Выставка достижений народното хозяйства) — Изложба на достиженията на народното стопанство, огромен изложбен център в Москва. — Бел.прев.
3
В изданието на „Сиела“ това название неоправдано е „преведено“ на български като „Любянка“; позволих си при редактирането на сканирания текст да възвърна оригиналното възвание. — Бел. NomaD.
4
Александър Матросов — съветски войник през Втората световна война, пожертвал живота си чрез подлагане на картечен обстрел, за да даде възможност на частта си да обезвреди врага. Символ за смелост и воинска доблест. — Бел.прев.
5
На местата, на които се пресичат линиите, има по две, три или дори четири станции (в зависимост от броя на линиите), които се намират на различна дълбочина и са свързани помежду си с ескалатори или тунели (общо наименование — преходи). Станциите може да имат различни имена или едно и също (както е в случая с „Проспект на мира“ — има две станции с това име, едната на Околовръстната линия, другата — на Калужко-Рижката линия). — Бел.прев.
6
Хънтьр — hunter (англ.) — ловец. — Бел.прев.
7
Митищи — град на 19 километра североизточно от Москва. — Бел.прев.
