Райс се облегна на масивната й снага и я потупа успокояващо. Чувстваше се приятно оглупял. Седмицата прекарана в безгрижни удоволствия го бе превърнала в еуфорично животно.
— Забрави майка си, сладурче. Сега си с мен. Щом искаш проклетите бикини, ще ги имаш.
Тоанет облиза шоколада от пръстите си.
— Какво ще кажеш утре да отскочим до вилата? Ще се облечем като селяни и ще правим любов в някоя нива.
За миг Райс се поколеба. Седмицата в Париж беше прераснала в две, сигурно вече го търсят. По дяволите, помисли си той.
— Страхотна идея. Ще поръчам по телефона да ни приготвят обяд за пикник. Фойе грас и трюфели…
Тоанет изду устни.
— Искам модерна храна. Пица, печено пиле и пържени картофи. — Райс вдигна рамене и тя го обви с ръце. — Обичаш ли ме, Райс?
— Да те обичам ли? Сладурче, влюбен съм дори в мисълта за теб — чувстваше се пиян от тази история без контрол, която се носеше по неведоми пътища като огромния черен мотоциклет на неговото въображение. Мисълта, че се намира в Париж, с малките магазинчета, неуспелите гилотини и шестгодишния Наполеон, предъвкващ ароматна дъвка в Корсика, го караше да се чувства като архангел Михаил на велосипед.
Рече си, че мегаломанията е нещо рисковано и заразително. Е, само още няколко дни и ще се върне отново на работа…
Телефонът иззвъня. Райс навлече мекия домашен халат, доскорошно притежание на Луи Шестнайсети. Луи едва ли щеше да се разсърди — след развода си живееше щастливо в Ница.
На малкия екран се появи лицето на Моцарт.
— Къде си бе, човек?
— Във Франция — отвърна Райс. — Какво има?
— Проблеми, братче. Съдърленд се побърка да пие успокояващи. Най-малко шестима от управата, включая и теб, са изчезнали — в гласът на Моцарт вече почти не се долавяше акцент.
— Слушай, аз не съм изчезнал. Ще се върна след няколко дни.
— Да ама работата е сериозна. Избухнаха бунтове. Команчите нападат нашите нефтени инсталации в Тексас. В Лондон и Виена има работнически стачки. Ония в Реалното време са се хванали за главата. Говорят, че щели да ни изтеглят обратно.
— Какво? — той почувства, че го завладя тревога.
— Ами да. Днес пристигна съобщението. Стоварват вината за провала на операцията върху вас. Прекалено забъркване с местните, фамилиарничене… Съдърленд също е спомогнала. Оказа се, че е организирала масонистите за нещо като пасивна съпротива или Бог знае какво.
— Майка му стара. — Политиците отново бяха оплели конците. Не стига, че се блъска две години да издигне инсталацията, а сега трябваше да оправя бъркотийте на Съдърленд. Той погледна към Моцарт. — Като говорим за това, какво значеше твоето „да ни изтеглят“? Да не искаш да кажеш, че си получил Зелена карта? И как стана това?
— Уф, чакай бе човек, сега няма време. Ще се върнеш, нали? Имаме нужда от теб — Моцарт надзърна над рамото му. — Можеш да доведеш и онази кукла зад теб. Но само побързай.
— О, добре де.
Хелимобила на Райс пуфтеше с осемдесет по прашната магистрала. Наближаваха баварската граница. В далечината се виждаха острите върхове на Алпите, по-наблизо, сред зелените поля се белееха живописни къщички.
Тъкмо бе завършило тяхното първо скарване. Тоанет бе настоявала за Зелена карта, а Райс се помъчи да я убеди, че не може да й уреди. В замяна й предложи Сива карта, която й позволяваше да посети някой друг клон на времето, но не и Реалното време. Така или иначе, ако закрият проекта ще го прехвърлят някъде другаде и тогава ще я вземе със себе си. Искаше да постъпи честно с нея и да не я оставя в един свят без „Вог“ и фастъчени шоколади.
Но Антоанета не беше доволна от предложението му. След близо няколко километра напрегната тишина тя започна да се гърчи на седалката.
— Трябва да се изчишкам — призна най-накрая. — Спри там, при онези проклети дървета.
— Окей — съгласи се Райс. — Окей.
— Той прибра крилата и бавно спусна машината. Няколко подплашени крави се втурнаха в обратна посока. Пътят беше пуст.
Райс излезе навън и се протегна, наблюдавайки как Тоанет се отдалечава към дърветата.
— Какво има? — извика той. — Наоколо няма жива душа. Хайде, свършвай по-бързо!
Изведнъж от канавката край пътя се надигнаха дузина въоръжени мъже и се нахвърлиха върху него. В ръцете си държаха архаични мускети. Носеха триъгълни шапки, перуки и наметала.
— Ама какво става бе? — извика Райс.
Водачът свали маската си и се поклони подигравателно. Красивото му тевтонско лице беше напудрено, устните начервени.
— Аз съм граф Аксел Ферсон. Ваш слуга, господине.
Името му беше познато, Ферсон беше любовник на Тоанет от времето преди революцията.
— Вижте, графе, сигурно ви е неприятно за онова, което става между мен и Антоанет, но струва ми се, че бихме могли да уредим въпроса. Какво ще кажете за цветен телевизор?
— Спестете ни сатанинските си изкушения, господине! — изрева гневно Ферсон. — Няма да си цапам ръцете с тази съзаклятническа крава. Ние сме Освободителен фронт на Свободните масони!
— Исусе! — възкликна Райс. — Сигурно се шегувате. Мислите ли, че можете да излезете срещу нас с тези тапешници?
— Известно ни е превъзходството ви в сферата на оръжията, господине. Ето защо смятам да ви взема за заложник — той нареди нещо на хората си. Завързаха Райс и го натикаха в една раздрънкана карета, която се бе появила от близката гора.
— Не можем ли поне да вземем моята кола? — проплака Райс. Той хвърли поглед назад, към облегналата се отчаяно на хелимобила Тоанет.
— Ние отричаме вашите машини — заяви тържествено Ферсон. — Те са още едно доказателство, че сте безбожници. Скоро ще ви натикаме обратно в пъкъла, откъдето сте дошли!
— И с какво смятате да го направите? С дръжки за метли? — Райс се облегна на стената на каретата, мъчейки се да не обръща внимание на вонята на волски изпражнения и пикоч. — Не приемайте нашата добронамереност за слабост. Ако решат да изпратят някоя армия Сиви карти през прохода, от вас няма да остане пепел дори и за един пепелник.
— Ние сме готови да се пожертваме! Всеки ден под знамето на Всевиждащото око застават нови бунтовници! Ние ще спасим нашето бъдеще! Бъдещето, което ни бе откраднато!
— Вашето бъдеще? — избухна Райс. — Слушайте, графе, знаете ли какво е това гилотина?
— Не искам да слушам повече за прокълнатите ви машинарии. — Ферсон се обърна към един от помощниците. — Завържи му устата.
Захвърлиха Райс в един обор недалеч от Залцбург. През петнадесетте мъчителни часа, докато се друсаше по пътя, той мислеше само за предателството на Тоанет. Ако й беше обещал Зелена карта дали пак щеше да го заведе до засадата? Картата беше заветна цел на живота й, но нима смяташе, че масонистите могат да й я осигурят?
Пазачите на Райс пристъпваха неспокойно зад прозорчето. От разговора им стигна до извода, че Залцбург е обсаден.
До момента никой не бе дошъл да уговаря условията за освобождаване на Райс и масонистите ставаха все по-нервни. Ако можеше да сдъвче превръзката на устата, Райс бе уверен, че ще ги убеди да го пуснат.
В далечината се разнесе тихо бръмчене, което не след дълго прерасна в оглушителен рев. Четирима от пазачите изтичаха към пътя, пред вратата остана само един. Райс се сгърчи и направи опит да седне.
Внезапно гредите на покрива бяха изпотрошени от картечен огън. Няколко гранати избухнаха
