направена последната тренировка в тренировъчния център в Тексас, когато цялата операция внезапно бе поставена под въпрос. Дойде съобщение, че заложниците са освободени. Мисията вече бе безполезна.
Военните на Съединените щати нямаха нищо общо с освобождаването на заложниците. Нахлуването на Ирак в Иран на 22-ри септември 1980 г. принуди Иран да прецени, че се касае за националното му оцеляване и се нуждае повече от дванайсетте си милиарда долара активи, замразени от администрацията на Картър (включващи големи оръжейни системи, закупени от шаха), отколкото от заложниците. Иран предприе първоначални ходове за освобождаване на заложниците — превръщайки го в политически въпрос по време на предстоящите избори, защото очакваше по-добра сделка с администрацията на Рейгън. Очакванията му се оправдаха. Въпреки че не получи всичките 12 милиарда, прибраните 8 милиарда долара не бяха малка сума.
Обучението и подготовката за операция „Пустинен язовец“ подобри неимоверно готовността и възможностите на участващите подразделения. Сега прекратяването й щеше да позволи на Дик Скоултс да отдаде цялото си време и внимание на бъдещата готовност.
През последвалите дни готовността и способностите на специалните части щяха да нараснат достатъчно, за да започнат да реагират ефективно на възложени мисии от Вашингтон.
Например доклад на разузнаването информираше, че в затворнически лагер в Лаос все още се намират известен брой американски военнопленници от войната във Виетнам. Започна подготовка за тайна спасителна операция, която изискваше разработката на специфична тактика, техника, процедури и специална екипировка.
След разработването им и тренировките — част от много сложен план, трябваше да се завземе летище в приятелска страна, откъдето щеше да започне спасителната операция. Но преди началото й Дик Скоултс, предпазлив реалист, поиска „американски поглед върху мишената“ за потвърждаване на разузнавателния доклад. Той не само искаше американски поглед, но и настояваше собствените му хора да придружават агентите на ЦРУ. Това не се случи. Вместо това ЦРУ изпрати група свои служители (нито един от тях американец) в Лаос. Въпреки че се върнаха със стотици снимки, на никоя от тях не се виждаше човек, който можеше да бъде идентифициран като американец. Скоултс продължи да настоява да изпрати свои хора на мястото, но не успя да получи разрешение за това и накрая мисията бе изоставена.
Въпреки това усилията не бяха напразни. Не само обучението бе полезно — тактиката, техниката и екипировката, осигурени специално за мисията, щяха да бъдат от полза.
По-късно, сякаш неволно предвиждайки събитията през октомври 1985 г., норвежкото правителство, загрижено за възникващата терористична заплаха и възможната уязвимост на своята индустрия от ваканционни морски пътувания, си зададе въпроса дали Съединените щати притежават умението да поставят под контрол голям луксозен пътнически кораб в открито море. За да разберат това, те осигуриха пътническия кораб „Норуиджън Принсес“ като средство за обучение.
ОВССО демонстрираха експертно, че знаят как да изпълнят задачата с пълна увереност и в пълен мрак.
На 23-ти октомври 1983 г. ОВССО взеха участие в операция „Неотложна ярост“ — нахлуването в Гренада — заедно с по-голяма военна сила под командването на главнокомандващия на Атлантическия военноморски флот (АВФ). Общата мисия на „Неотложна ярост“ трябваше да постигне три цели: спасяването на американски студенти от Медицинския университет на Гренада в покрайнините на столицата Сейнт Джордж; спасяване на бившия генерал-губернатор, поставен под домашен арест от подкрепяния от Куба ляв режим; и предотвратяване използването на острова от кубински или съветски военни. Мисията включваше превземането на целия остров. Това не беше добре проведена операция.
Въпреки че ОВССО бяха включени в „Неотложна ярост“, това включване се извърши много късно — прекалено късно за планиране, подготовка и адекватно обучение. Този проблем бе утежнен от пропуски на разузнаването.
Според спомените на Дик Скоултс:
Промени в командването, контрола и мисиите в дните, предшестващи непосредствено часа X (времето на атаката), ни докараха много близо до голяма катастрофа на този остров.
В началото, на 20-ти, вторник, трябваше самостоятелно да изпълняваме мисията. След това в петък АВФ пое командването, като ОВССО само участваха. После в неделя взривиха казармата на морските пехотинци в Бейрут, което нанесе страшен удар върху техния дух и това отново доведе до големи промени: по време на една оперативка на командването в Пентагона командирът на морските пехотинци заяви на председателя (на Съвета на началник-щабовете), че ако морските пехотинци не участват в атаката срещу острова, моралът им никога няма да се възстанови.
Морските пехотинци бяха включени в „Неотложна ярост“ по-малко от 48 часа преди часа X, което означаваше, че се наложи да се назначи съвсем нов общ командир, адмирал Меткалф. За три дни бяха извършени три основни промени в командването и контрола.
Промени в хода на мисията ставаха не по-малко бързо и необмислено.
В понеделник на последната оперативка за Меткалф присъстващите представители на Държавния департамент (ДД) обявиха, че е критично важно в часа X да се овладее затворът „Ричмънд Хил“ — макар ДД да не можа да ни каже кой се намираше в затвора, кого трябваше да осигурим и дали стражите бяха добри или лоши.
— В това няма никакъв смисъл — убеждавах ги аз. — Понеже не можем да бъдем сигурни кой е в затвора и кои са добрите и кои лошите, ние ще го направим допълнителна цел. — Те обаче настояваха и затова аз поисках 24 до 48 часа отлагане, за да имаме време да съберем по-добра информация. Отлагането не бе одобрено. (Ние настоявахме и за час X в 2,00 часа през нощта, но без успех. Всички предпочитаха да дебаркират на светло.) Това беше голяма промяна в мисията на едно от главните ни щурмови подразделения, и то без адекватна разузнавателна информация. Това означаваше наред с други неща, че трябва да променим графика за товарене на хеликоптерите „Блекхоук“ в самолетите С–5, които вече се намираха във военновъздушната база Поуп — нещо, което не бе лесно да се направи за отпуснатото ни време.
По-късно научихме защо никой не искаше да се съгласи с настояването ни за час X в 2,00 или за 24 до 48 часа отлагане. ДД и ЦРУ бяха съставили подробен план за завладяването на острова. Този план включваше помощна сила от седем държави, която трябваше да кацне три часа след часа X и след това да бъде контролирана от ОВССО. Тези държави знаеха девет дни преди ОВССО да бъдат информирани за мисията, че нахлуването на острова ще се извърши в 5,00 часа, вторник, двайсет и пети. Нямаше как да променим този план.
Имаше и други неразбории в разузнаването.
Например оттам ни казаха, че всички студенти медици се намират в „Синия кампус“ на университета, който беше наша мишена. Но те не бяха там. Повече от половината се намираха в Гранд Ансе, на около 5 километра от другата страна на острова. На всичко отгоре ректорът на университета посети ДД два дни преди да започнем планирането и никой не се сети да го попита къде да открием студентите.
Друг пример. От разузнаването твърдяха, че на острова са разположени само две 40-милиметрови зенитни оръдия. Оказа се, че врагът разполага с шест 40-милиметрови оръдия и две 50-милиметрови зенитни оръдия с четири цеви на летището. И във Форт Фредерик с изглед към приближаващите към затвора „Ричмънд Хил“ хеликоптери имаше още две 40-милиметрови и две четирицевни 50-милиметрови зенитни оръдия.
Друг проблем: въздушната поддръжка. Без нашите бойни самолети АС–130 цялата мисия щеше да бъде още по-голям провал. И тогава адмирал Меткалф имаше нахалството да ме предупреди, че няма да разполагаме с близка поддръжка от въздуха. Казах му, че използвам само това, с което разполагам, и допускам, че изобщо не ме е разбрал.
Имайки предвид предизвикателствата на тази трудна операция, усложнени от набързо сформираното командване и промените в мисията, заедно с рисковете от водене на такива сложни операции срещу добре защитавани цели посред бял ден с малко или никаква адекватна разузнавателна информация и без коректната подкрепа на армейските командири, ОВССО някак си се справяше с възложените мисии и успяваше да постигне желаното.
