дърветата и хората — къде е? Безсрамницата Жулиета де е? И този стар алкохолик Ромео? 37 И във една от нощите, броени от двама като сребърни монети, аз знам — ще се събудят разярени Монтеки — съюзени с Капулети… Верона ще изтръпне занемяла като китара, стъпкана на прага, и ще прониже дрехата ми бяла Тибалтовата шпага! 38 Тибалт ще трябва да умре — защото е страшната ръка на Капулети… Не искам да повярвам, че живота и любовта са врагове заклети! Не искам! И какво, че наранени са нашите души от много болка! — Аз ще ти кажа — ние сме родени да помириме любовта с живота! 39 Ах, колко дълго, дълго сме живели на сцената в различните спектакли! Кога луминесцентните кристали заместиха маслинените факли? И ти — красива в техните сияния — дойде при мене като от безкрая! За щастие ли, или за страдания — не зная! 40 Да тръгнеме… ,
© Христо Фотев
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Мирослава Фъндъкова
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/7619)
Последна редакция: 2008-05-19 20:00:00
