сражението е започнало, а челните редици са били разбити и следователно има място да се премине напред, както и сториха. Други пък, като застанаха на място, без каквито и да е признаци на нетърпение, пропускаха желаещите да преминат и говореха:
— Ние тук оставаме да чакаме краля и дружината му, както заповядаха маршалите.
Многолюдното опълчение, стекло се от села и градове, бе плъзнало от Абвил към Креси, та и главният, и всички околни пътища бяха почернели от върволиците народ. От тези верни воини двадесетте хиляди, които се бяха озовали на бойното поле, изтеглиха мечове и се провикнаха:
— Смърт на подлеците англичани! Да ги изтребим до крак!
НАЧАЛО НА БИТКАТА ПРИ КРЕСИ
Трябва да знаете — и това не е нито чудно, нито трудно за вярване, — че не можеше да се намери макар и един французин от участниците в събитията него ден, сполучил да обгърне и обмисли трезво хода на военните действия и способен да улови и да предаде истината за онова, което се бе случило. За записаното от мене почерпих сведения от мъже достойни, рицари на Англия, взели участие в сражението и потрудили се да огледат разположението на французите, а именно: месир Жеан Камдос и месир Биетремьос Дьо Бру, а от френска страна двамина велики барони, които и по начало и него ден неотлъчно следваха крал Филип — владетеля на Монморанси и измежду рицарите месир Жеан Дьо Ено. Прочее, щом си дали сметка за неизгодното разположение на французите, най-опитните в ратоборството английски рицари тутакси рекли:
— Те са в ръцете ни!
Препатилите, опитни в ратните дела французи също изрекли:
— Отиваме към пълно поражение — липсва ни ред и дисциплина.
Трите дружини англичани си седяха преспокойно на земята и когато забелязаха, че французите приближават, изправиха се на крака, ала без бъркотия, без суматоха и застанаха по места. Най-старателно се разгънаха людете на принца, защото очакваше се да поемат главния удар него ден, при което, най- отпред, стрелците образуваха нещо като брана със зъбите към противника, а рицарите минаха отзад. Втората дружина се разположи встрани, по-нависочко, като подкрепление на първата, ако се наложи, а кралят с третата дружина се изтегли още по-назад, на едно възвишение с вятърна мелница на върха. В нея се настани кралят, за да наблюдава далече околовръст. А трябва да имаше по него време към тридесет и шест години възраст и беше в разцвета на младостта си и непоколебим във всяко начинание.
Когато френският крал Филип понаближи до мястото, където англичаните се бяха разгънали в бойни редици, кръвта нахлу в главата му, защото таеше към тях дълбока ненавист, той съвсем забрави плана за действие, намислен и предложен от Мон Дьо Базел, и се провикна с пълни гърди:
— Ето ги враговете ми! Да не съм на вярата си, ако още сега не ги сразя! Генуезците да минат отпред и в името на Бога и на свети Дионисий да открият стрелба!
Генуезките арбалетари трябва да бяха към 15 000 на брой41. Сториха им път, и намериха се такива всред тях, които твърде неохотно изпълниха заповедта, защото бяха уморени след шестте левги, изминати пешком от Абвил с оръжие на рамо. Предводителят им възропта:
— Това е в нарушение с разпоредбата на маршалите. Бяха казали, че до утре ще сме в почивка и освен това смятахме да си постегнем арбалетите, а сега искат да влизаме в бой, капнали от умора!
Предадоха за тези думи на граф Алансонски, който силно се възгневи и рече на людете си:
— Виж ги ти! Хич не бива да се церемоним с тия негодници! Бива ги само да плюскат. Заслужават до един да ги избием. От тях ще има повече вреда, нежели полза.
Докато се изричаха тези прекословия и закани, докато генуезките наемници се съберат, рукна из небето незапомнен дъжд като из ръкав и захвана да святка и да гърми, сякаш настъпваше свършекът на света. Наред с това връхлетя голям, гъст орляк гарвани и прелетяха над двете войски с шум и грозен грак. Тогава неколцина рицари от едните и от другите възкликнаха:
— Тук още преди мръкнало люта битка ще се разрази, кръв ще се лее и много народ ще се затрие, който и да е победител.
Сетне времето се оправи, бурята премина, вятърът стихна, небето се проясни, късното следобедно слънце грейна ярко и силно. Светеше право в очите на французите, в гръб на англичаните.
Когато всички генуезци се събраха и се наканиха да тръгнат вкупом към англичаните, изпърво, както си им е обичай, в хор нададоха гръмко боен вик, сетне повториха и потретиха, за да ги сплашат, но на англичаните това не им направи особено впечатление. Подир това генуезците се придвижиха напред, вдигнаха арбалетите и започнаха да стрелят. Сега вече англичаните сториха крачка напред и пуснаха гъст облак стрели, които заваляха като град всред генуезките редици. Генуезците, които за първи път срещаха такъв противник, като усетиха стрели да се забиват в ръцете и гърдите им или да ги улучват в лицето, при това от по-далече, отколкото самите те можеха да хвърлят, стъписаха се и скоро след това бяха разбити42. Мнозина прерязаха тетивата на арбалетите си, други пък ги положиха на земята, но всички обърнаха гръб и се опитаха да избягат, ала не успяха, защото отвсякъде рицари преграждаха пътя им. Като ги видяха, че отстъпват, кралят на Франция и граф Алансонски се провикнаха:
— Избийте тая паплач! Избийте тая паплач! Само се мотаят в краката ни и пречат да преминем.
Да бяхте зърнали тогава как рицарите раздават удари наляво и надясно и изтребват оплелите се в краката на конете им арбалетари, как най-храбрите от тия последните им отвръщат, и ги препъват, и ги повалят, а няма кой да помогне на падналите да се изправят. През това време англичаните пак и пак опъваха тетивата и ни една от стрелите им, засипващи тази гмеж, не отиваше нахалост, а пробождаше и поразяваше нечие тяло, нечий крак, ръка или глава, или пък някой кон, осакатяваше или нанасяше смъртоносна рана и под непрестанния огън французите просто не знаеха где да се денат43.
Ето как се начена сражението нея събота в късния следобед, противно на разпоредбите и волята на неколцина достойни мъже, настояли да се спре на стан срещу неприятеля, сетне на сутринта, в неделя да се обмисли план за действие.
ГИБЕЛТА НА КРАЛЯ НА БОХЕМИЯ ЖЕАН44
Синът на император Анри, безстрашният, благородният крал на Бохемия, граф на Люксембург и владетел на Амьори и Реймс, именован Жеан, прекръстен според някои на Карл, дочу от людете си, че битката се е захванала:
— О! — възкликна находящият се до него стреме о стреме Мон Дьо Базел, — думите ми са отишли на вятъра. Това може да ни доведе до пълно поражение.
Тогава високоблагородният крал го запита:
— Мон, кой час е? Какво е разположението на неприятеля?
— Сир — отвърна рицарят, — късно следобед е и слънцето бие право в очите ни. Работите вървят на зле за нашите, защото се натикаха под обстрела на англичаните. Ще паднат мърцина без полза, но вече нищо не можем предприе.
Тогава високоблагородният крал, който бе незрящ и с двете си очи, рече на Мон Дьо Базел и на останалите рицари:
— Любезни господа, с цялата си душа ви моля като мои най-верни люде да ме отведете там, гдето бран кипи, та поне веднаж да развърна десница.
Отговориха му всинца:
— На драго сърце, господарю!
Тогава навързаха юздите на конете си всички рицари от свитата на краля така, че да са постоянно заедно, да не губят от поглед техния повелител и да не могат напусна сражението един без друг. След като се наредиха по този начин, най-опитният във военните работи, същият онзи Мон Дьо Базел, който сутринта бе ходил да разузнае разположението на неприятеля, измести кралските знамена към фланга, за да влязат в бран с английските рицари, които продължаваха да стоят на място, както им беше заповядано.
