Знаменосците, самият крал на Бохемия и людете му възвиха, докато се озоват срещу англичаните и се хвърлиха в бой. Късен час бе, когато те наченаха сражението. На това място се бяха съсредоточили беаньонците и немците от дружината на принца и още други, все храбри мъже. Закипя люта, немилостива бран и дълго продължи. И изпълни се желанието на краля на Бохемия, защото го сложиха начело, а пък англичаните, ако бяха го разпознали, нямаше да го изпрободат със стрели до смърт. Така падна покосен този доблестен мъж, а редом до Негово Величество — и най-верните му люде с изключение на двамина щитоносци: Ламбекен Дьо Пе и Пиер Д’Овилие. По кой начин са оцелели, не зная, но от тях научили отпосле как кралят и людете му се навързали, как връхлетели връз врага и влезли в люта бран.
Ала истината е, че величавите воини, рицарите от най-знатно потекло, стекли се под бойния стяг на краля на Франция, извършиха твърде малко ратни подвизи, тъй като битката започна много късно, а и най- вече поради умората от пътя останали бяха без сили. Въпреки това, още с пристигането си на полесражението тези сърцати мъже се устремяваха напред в името на чест и дълг, уверени само в едно, че отиват на сигурна смърт. Ето как стояха нещата, пък и на всичко отгоре невярната, немилостива съдба се бе обърнала срещу фанцузите.
КРАЛ ФИЛИП ДЬО ВАЛОА ОТВЕДЕН ДАЛЕЧ ОТ КРЕСИ
Знайте, че мъка сви сърцето на френския крал, като видя как людете му се премазват един друг и как шепа англичани ги громят, и обърна се той за съвет към находящия се до него месир Жеан Дьо Ено. Този месир Жеан отвърна и рече:
— Господарю, едничкият ми съвет е да се оттеглите и да останете в тила — нищо по-добро не можете стори. Бъркотията и неподчинението на людете ви станаха причина да се случи онова, от което се боеше и което предугаждаше тази сутрин достойният рицар Мон Дьо Базел. Губите днес, ще спечелите други път. Така е на война, такива са прищевките на съдбата. Но сега сте в голяма опасност, защото става късно и скоро нощен мрак ще припадне. Може да се случи вие, кралят на Франция, да се заблудите, да тръгнете по крив път и вместо при приятели да се озовете всред неприятели. Вървете, тук и да искате не можете помогна.
Нищо не отвърна тръпнещият от горест и гняв френски крал, но побутна коня си и премина напред, сякаш се бе упътил към брата си граф Алансонски, чийто стяг се развяваше на едно възвишение. Самият граф се бе спешил, бе сплотил людете си в стегнати редици и без и да помисля за отстъпление, влязъл бе в бой с англичаните. Тъй бе сторил и граф Фландърски. Нека се знае, че великите сеньори и мнозина сърцати рицари изпълниха достойно дълга си и засвидетелствуваха с постъпки и дела войнска храброст и бяха намерени на следния ден покосени, ала с меч в ръка и не с гръб, а с лице към врага.
Нея събота сутринта кралят на Франция бе предоставил на месир Жеан Дьо Ено чер, грамаден, породист жребец. Яхнал го бе рицарят от Ено Тиери Дьо Сансел, който носеше бойния стяг на горепоменатия месир Жеан Дьо Ено. Случи се така, че кон и ездач силом си пробиха път през редиците на англичаните и ги прекосиха от единия до другия край, а знамето остана неизменно вдигнато. Когато знаменосецът се озова насред нивята, извън полесражението, той реши, че ще е безполезно да се повърне назад, пък и не знаеше какво ли се бе случило с господаря му. Затова тръгна към Дурлен и Арас и неделята пристигна в Камбре ведно със знамето.
Месир Жеан Дьо Ено и месир Шарл Дьо Монморанси като най-близки люде на краля, натоварени да бдят над него и да го съветват, го съпътствуваха неотлъчно, стреме о стреме. Те почти силом го накараха да тръгне и да се изтегли вън от опасност. Случи се тогава тъй, че редом с владетеля на Монморанси рамо до рамо с него се намираше месир Анру Д’Юфализ от Ено, сеньор на Пьоти Уарни, рицар храбър и твърде вещ в бойното изкуство. Като видя, че господарят му напуска полесражението, той не пожела да го последва, смушка коня си, навлезе в кипежа на битката, развъртя меч и достойно се представи, преди да падне покосен. Бог да го прости и него и мнозината други, които положиха кости нея събота.
ГАЛСКИЯТ ПРИНЦ СЕ ОТЛИЧАВА
Грозна и страховита бран се разрази нея събота между Броа и Креси. Много ратоборни подвизи се извършиха, знайни, ала и незнайни, тъй като твърде късно се захвана битката. Това най-вече бе във вреда на французите, защото по мръкнало мнозина рицари, бойци и щитоносци изгубиха своите сеньори и предводители. Заскитаха се из полето, без да знаят накъде отиват, и за зла чест нерядко налитаха на англичани. Знайте прочее, че ако трите дружини на краля на Англия се бяха обединили и ако заедно бяха подгонили французите, последните, колкото и да бяха многочислени, щяха до един да попаднат в плен или да погинат. Почти неизвестно е как са се сражавали онези, които положиха кости на бойното поле, а именно: граф Шарл Алансонски, брат на краля на Франция, граф Луи Дьо Блоа, техен племенник, граф Луи Фландърски, херцогът на Лотарингия, граф Дьо Аркур също находящ се всред тях, граф Д’Омал, един от свещеноначалниците на френската църква, и мнозина други. На такива люде и на приближените им подобава да извършат най-бляскави бранни подвизи, ала мълвата бе донесла само някои от тях до онези, които аз разпитвах. За такива работи истината се научава по-скоро от победителите, нежели от победените. Те са разполагали с време спокойно да вникнат в онова, което наблюдават, и да си съставят цялостна представа за разлика от бягащите, които, падайки и ставайки, са мислели само как да спасят кожата.
Горепоменатите велики сеньори на Франция, които в името на честта и на дълга се хвърлиха в бой, и многобройните доблестни бойци, рицари и щитоносци на служба при тях и под тяхно разпореждане било като най-близки техни придружници или знаменосци, било като лична гвардия и телохранители, цялата тази внушителна маса неизбежно вся ужас с появата и настъплението си. Телохранителите на галския принц при вида на връхлитащото ги безчетно войнство побояха се и намислиха да изпратят вест до Негово Величество баща му, находящ се на връхнината с вятърната мелница зад тях. Така и сториха. Кралската дружина бе защитена в тила си от як плет и до нея можеше да се достигне само отпреде. Оттам и премина рицарят, когото граф Уорвик проводи да призове краля на помощ на сина си, въпреки че първата и втората дружина се бяха обединили. Сториха път на пратеника, той заговори на краля и му каза:
— Скъпи сър, явявам се тук по волята на охраняващите сина ви, принца. Те се опасяват, че французите ще ги сломят, защото са твърде много.
На това кралят отговори:
— А син ми как се чувствува?
— Слава Богу — отвърна рицарят — здрав и читав е и с висок дух.
Кралят рече:
— Тогава вървете, върнете се при тези, които ви изпращат, и кажете им от мое име, че е дошъл часът юношата да заслужи рицарските си доспехи и недейте ме безпокои, докато има сили с десницата си да държи и да върти меча, понеже — ако е угодно Богу и на свети Георги — този ден ще му донесе победа.
След тези слова пратеникът пое обратно.
А сега да ви кажа защо кралят отговори така. От местонахождението си той и приближените му почти обхващаха с поглед французите и бяха забелязали, че разположението и движението им са тъй неблагоприятни и неизгодни за самите тях, че по-зле не би могло и да бъде, и понеже те прииждаха на пълчища и се хвърляха слепешката в боя, обричаха се на сигурна погибел.
[…]45
Тогава кралят му рече:
— Мили ми синко, да даде Бог все така да продължавате. Вие сте мой достоен наследник, тъй като с чест се представихте и както подобава.
При тези слова принцът се поклони доземи, като най-смирено върна приветствията на височайшия си баща и добре стори.
Знайте още, че силно се възрадваха в сърцата си англичаните, когато разбраха и научиха, че са овладели положението и денят им е завършил с победа. Чудо бе станало и въздадоха благодарствие Богу, който го бе сторил зарад тях, и не мигнаха до зори.
Неделя сутринта припадна тъй гъста мъгла, че на две крачки се не видеше. По заповед на краля и на маршалите отряд от 500 рицари и 2000 воини тръгна да обходи и да разучи не ще ли се открият и забележат
