разбити френски части, които се опитват да се обединят. Нея сутрин бе потеглило от Абвил и от Сен Рикие в Понтийо неподозиращото съботния разгром опълчение от Руан, Бове и Амиен. За зла чест натъкнаха се на английския отряд и то тъй неочаквано, че почти се сблъскаха. Отпървом помислиха, че това са техни. Англичаните пък щом ги зърнаха, мигом им налетяха, скоро след това ги разбиха и ги погнаха из полето. Тогава паднаха жертва край плетища и храсталаци към осем хиляди французи, подирили спасение в бягство, и при ясно време, ако не беше мъглата, до крак щяха да са изтребени.
Скоро подир това същият отряд англичани пресрещна друго френско поделение начело с епископа на Руан и свещеноначалника на Франция, и те незнаещи нищо за разгрома, и понеже им бе съобщено, че кралят не ще да влиза в сражение преди неделя, нощували бяха на бивак всред полето наедно с бойците и обоза. Щом англичаните ги съзряха, възликуваха, връхлетяха ги и за твърде кратко време ги разпръснаха. Там паднаха убити двамината предводители и един твърде доблестен мъж, познат като кастеланът от Ампост. Той наскоро се бе завърнал от Родос, където многократно излизал с чест от смъртоносни схватки с турците. Но нея неделя този рицар падна в боя до горепоменатия свещеноначалник на Франция.
Англичаните продължиха да сноват из полята, дирейки случайни срещи, и не веднаж налитаха дружно или на групички на французи. И, както ме осведомиха, ако събота вечерта и през нощта са били разбити рицарството на Франция и френската знат, то в неделя сутринта е било разгромено общинското опълчение.
ПРЕБРОЯВАНЕ НА УБИТИТЕ КРАЙ КРЕСИ
Конният отряд и стрелците, които преследваха разбитите французи в неделя сутринта, се завърнаха точно когато кралят на Англия излизаше след литургия. Предводителите им: месир Ричард Станфордски и месир Рьоно Дьо Гобеен доложиха на Негово Величество за стореното и какво бяха узнали, заявявайки, че няма никакви изгледи за прегрупиране на френските сили. Тогава кралят намисли да се извърши оглед на убитите, та да научи кои сеньори са паднали на бойното поле. С тази задача лично от краля бяха натоварени месир Томас Холандски, месир Рьоно Дьо Гобеен, владетелят на Перси, месир Ги Дьо Бриан и месир Улфар Дьо Гистел, като им предоставиха на разположение всички херолди от войската и четирима клирика да записват имената на убитите благородници. Горепоменатите лица потеглиха заедно с още 400 души помощници да преобръщат падналите възнак мъртъвци.
Когато пристигнаха на бойното поле, кралските херолди завариха мнозина френски херолди, дошли да приберат своите сеньори и господари. Сеньорите на Англия се възрадваха на тази среща и се държаха приветливо. Тогава едните и другите херолди обходиха полето надлъж и шир и често-често попадаха на трупове на благородници, разпознавайки ги главно по гербовете им. Щом се натъкнеха на тела и ги разпознаеха, кралските клирици отмятаха имената им. По този начин откриха: 11 велики сеньора, 83 бойни знамена, 1212 рицаря от незнатно коляно и 30 000 бойци от простолюдието46. Точно по малко повечерие благородниците, пратени за оглед на мъртвите, се явиха пред краля на Англия, водейки със себе си френските херолди, та по-сигурно да се извърши освидетелствуването. Те бяха петима и ще ги назова по име: първи бе Валоа, подир него Алансон, сетне Аркур, Донпиер и Божю. Кралят и останалите велможи ги посрещнаха любезно. Тогава изредиха по име загиналите велики сеньори: най-първом краля на Бохемия, граф Алансонски, графа на Блоа, графа на Фландрия, херцога на Лотарингия, граф Д’Осоар, граф Дьо Аркур, граф Дьо Сен Пол, граф Д’Омал, архиепископа на Руан и свещеноначалника на Франция. Колкото до бароните и обикновените рицари, прекалено много са, за да ги изреждам тук, но поне ще спомена, че редом с графа на Намюр, напуснал бойното поле в съдбовния час, се бе сражавал и загина месир Фелип Дьо Жюпльо. Донесението на гореназованите барони и рицари, и на придружилите ги херолди порази краля на Англия и останалите благородници, но особено много ги наскърби кончината на славния крал на Бохемия, а постъпката му се възприе като истински подвиг. От мъка по него и по верните нему люде кралят и Галският принц се облякоха в жалейни дрехи, а месир Годфроа Дьо Аркур стори същото в памет на брата си и на племенника си граф Д’Омал.
Нея вечер кралят покани на угощение в покоите си находящите се в лагера благородници и рицари на Англия. Цяла нощ ядоха, пиха и се веселиха, ала и съвестно бдяха над мъртвите, както се полага.
На следния ден се стегнаха за път и потеглиха към Монтрю сюр ла Мер. На тръгване кралят прогласи и възвести с помощта на френските херолди примирие от четири дни за желаещите да погребат мъртвите. Сетне телата на великите сеньори бяха вдигнати и отнесени в недалеч разположената манастирска обител Мантьоне. На опелото присъствуваха кралят на Англия и синът му, целите в черно и мнозина английски благородници, техни приближени. И нека се знае, че френските херолди бяха щедро и прещедро възнаградени за старанието им както от краля и от сина му, така и от английската знат, и получиха освен скъпоценностите, 2000 ливри суха пара.
А сега ще оставим замалко английския крал и англичаните, за да поговорим за краля на Франция.
След като напусна замъка Броа начело на малък отряд, както казахме по-горе47, крал Филип и малобройната му свита яздиха цялата нощ и в неделя сутринта, докато пристигнат в Амиен. Настаниха краля в абатство Гарт48, разположено извън града. Малко по малко пристигаха сеньори и чиноначалници с оцелелите бойци, ала кралят не знаеше все още истината за погибелта на благородниците от неговата кръв, останали завинаги на бойното поле. Донесоха му за повечето от тях в неделя вечерта, но пълните сведения получи вторник сутринта, когато се завърнаха херолдите, участвували от френска страна в разпознаването на мъртвите. Дълго и горчиво ги оплака кралят един по един и преди да отпътува, нареди да отслужат в местната църква тържествена заупокойна литургия. Ала има ли мъка, която да не отшуми и премине? Кралят на Франция се съвзе от удара възможно най-бързо и се отдаде на задълженията си. Междувременно месир Жеан Дьо Ено се застъпи енергично за месир Годмар Дьо Фай, когото кралят искаше да задържи и обеси. Този великодушен рицар възпря краля, смекчи гнева му, изтъкна тъй много и тъй убедителни доводи в полза на месир Годмара, че кралят се укроти и му прости за този път, сетне се зае с други дела и разпусна рицарството. Месир Жеан се сбогува с краля и се завърна в Ено безславно след тежкото поражение. Много други сториха като него и бяха до един злочести.
Разнесе се надлъж и шир, по замъци и градове мълвата, че английският крал с шепа люде е смазал десеторно превъзхождащото ги войнство на Франция. Кралят на Англия заслужи всеобщо възхищение, а френският крал и французите — упреци и срам, и прослави се името на Негово Величество Едуарда, за когото ще поговорим и ще разкажем какво стори по-нататък.
ШЕСТИМАТА ГРАЖДАНИ НА КАЛЕ49
Ултиматумът на английския крал
Месир Готие Дьо Мани пристигна до дома, в който бе отседнал кралят, и слезе от коня. При появата му велможите от свитата се разделиха, за да му сторят път. Той застана пред краля и се поклони. Веднага щом се изправи, кралят го запита:
— Месир Готие, какво казват гражданите?
— Скъпи сър — отговори рицарят, — желаят да се предадат и надълго и нашироко обсъдихме въпроса с предводителя им Жеан Дьо Виан. Просят със сълзи на очи благоволението Ви да вземете града, крепостта и цялото имущество, но да пощадите жителите и да ги оставите да се разотидат.
— Месир Готие — отвърна кралят, — вие донейде знаете намеренията ми по този въпрос. Какво им отговорихте?
— Скъпи сър, ще повторя какво аз им рекох, но вие ще вземете решение. Като потопиха ваши люде в морето, а също и като се съпротивляваха предълго и станаха причина да влезете в харчове, те възбудиха силния ви гняв и трудно ще е да бъдат помилвани и да се изпълни условието, което поставят.
— Месир Готие, добре сте отговорили, защото волята ми е всички да умрат — отсече кралят.
