Публикация:
Книжка № 2 от поредицата „Малка романска библиотека“
ISBN 954-603-001-2
(c) Издателство „Прохазка и Качармазов“, 1997
(сега — Издателство ЕТО, тел. (02) 866 85 50; e-mail: eto(при)applet-bg.com)
(c) Съставител, преводач, автор на бележките и на глосара — д-р Димитър Банков
Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.
Българският превод и коментарът към него се публикуват на http://bezmonitor.com с любезното съгласие на преводача д-р Димитър Банков. Представянето на текста в електронен вид налага известни ограничения — френските текстове са представени с опростен правопис без диакритични знакове. На места в българския текст са поставени ударения — те стоят непосредствено пред гласната.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2989]
Последна редакция: 2007-06-26 22:45:18
1
Откъсите са взети от Римския ръкопис на хрониката на Фроасар според изданието на Гьорг Т. Дилър. Всяко отклонение от това издание е изрично указано.
2
Средновековната хералдика обединява специфични познания и действия, тясно свързани с рицарството като практика и идеал след края на XIII в. Доспехите скриват напълно рицаря и не позволяват да се разбере кой е — възниква символният език на гербовете, който херолдите владеят („Le heraut est celui qui sait voir“ — Херолдът е този, който узнава с поглед). В битка те съпътстват сеньорите и им разкриват личността на техните знатни противници. Херолдите познават правилата за почтено водене на бой, турнири и т.н. и следят те да се съблюдават. Някои херолди са автори на трактати по рицарско право, по хералдика и по родословие на благородниците или дори на хроники. Херолдите са имали чинове, вървящи по възходяща линия, както следва: poursuivant d’armes, heraut d’armes, roi d’armes.
3
Откъсът е съставен по изданието на Симеон Люс, т. II, кн. I, параграф 117. Това издание следва т.нар. Амиенски ръкопис на Хрониките, но привежда и множество откъси от Римския ръкопис.
4
Робер Д’Анжу Мъдри (ок. 1275–1343).
5
Уиндзорският замък, намиращ се в едноименното градче на 40 км от Лондон, бил любима кралска резиденция. Построен е през XII в. около феодална кула, която издигнал Вилхелм Завоевателят (1027(8)– 1087).
6
Магесникът Мерлин е герой от бретонските легенди, лежащи в основата на френски литературни произведения от XII и XIII в.
7
Под натиска на Филип Хубави, който се опитва да постави Светия престол под своя власт, южнофренският град Авиньон става седалище на седем папи от 1309 до 1377.
8
Фроасар греши — папа по това време е Бенедикт XII.
9
Действително кардиналите Анибал дьо Уекано и Етиен Алберти били натоварени да помирят Едуард III (1312–1377) и Филип VI дьо Валоа (1294–1350), но мисията им не успява.
10
Шарл IV Хубави (1294–1328), син на Филип Хубави, е последен потомък на династията на Капетингите по права линия.
11
Френската дума пер (paire) означава равен. В средновековната йерархия перове са наричали равните помежду си феодали, имащи еднакви права и задължения спрямо сюзерена. Дванадесетте пера са дванадесетте първи всред равните, които образували висш кралски съвет. Обратно, в средновековна България е съществувал т.нар. болярски синклит, който обаче е бил съставен от назначавани по царска воля хора.
12
В Салическия законодателен сборник (т.нар. Салическа правда — V-VI в.) не съществува такъв закон. В периода от края на X в. до началото на XIV в. всички френски крале са имали наследници от мъжки пол. Именно това стечение на обстоятелствата започнало да се възприема като закон. Впрочем, поне на теория, кралската власт при Капетингите е била изборна, а не наследствена до края на XII в. (вж. P. Gasguet.
