13
Несъмнено все още смътното национално чувство е играло роля при този избор. По думите на един съвременник „коронясан бе Филип Валоа, защото е родом от кралството“. Първата употреба на nation като термин с неговото съвременно западноевропейско значение се среща у френския юрист и философ Жан Боден през XVI в.
14
Церемонията по коронясването на френските крале се е извършвала в катедралата в Реймс, тъй като там бил въздигнат в крал (481) основоположникът на франкската държава и на династията на Меровингите Кловис (Хлодвиг — ок. 466–511).
15
Откъсите за войната в Бретан са по С. Люс, т. II, кн. I, параграфи 144, 145, 150, 164, 165, 166, 167, 169. Двадесет и три годишната война за Бретан е в началото си типична етнически обагрена феодална междуособица, която се вплита в Стогодишната война. Смъртта на херцога на Бретан Жан III Добрия (1286–1341), който не оставя син, води до сблъсък на двамата претенденти да го наследят — могъщия Шарл дьо Блоа, чийто тъст е брат на починалия, и граф Дьо Монфор, полубрат на Жан III по бащина линия. Зад първия ще застанат профренски настроените едри сеньори и духовенството, зад втория — дребните феодали бретонофили и повечето градове. Спорещите се обръщат за арбитраж към краля. Предугаждайки, че Филип VI ще го разреши в полза на Шарл, който е негов племенник, граф Дьо Монфор се обявява за херцог на Бретан и търси мощен закрилник в лицето на Едуард III, враг на френския крал.
16
Свещената римска империя е основана от германския крал Отон I (912–973) от Саксонската династия. След като завладял Северна и Средна Италия заедно с папската столица Рим, той бил коронясан от папата за император (962).
17
С грамота, изготвена в Уестминстър на 24 септември 1341 г. в потвърждение на сключения помежду им феодален съюз, Едуард III отдава графство Ричмонд и приходящите земи на „прескъпия си братовчед Жеан, херцог на Бретан и граф Дьо Монфор“.
18
Граф Дьо Монфор се облякъл в дрехите на свой менестрел и следван от един слуга напуснал Париж през нощта — по онова време не затваряли градските порти. Приближените му пък разпространили мълва, че лежи болен.
19
С грамота от 7 септември 1341 г. съветът на перовете единодушно определя за законен наследник Шарл дьо Блоа. Последният нахлува с войската си в Бретан, обсажда защитавания от граф Дьо Монфор град Нант и след предателство успява да го плени и отведе в Париж. По заповед на краля непокорният граф е затворен в Лувърската кула, където остава — според Фроасар — до естествената си смърт.
20
През пролетта на 1342 г. Шарл дьо Блоа възобновява военните действия срещу фамилията Монфор и поддържниците им.
21
Амори дьо Клисон пристига в Англия вероятно малко преди 10 март 1342 г. Запазени са документи, според които Едуард III заповядва да се събере войска за поход във Франция. Освен това възлага на Готие дьо Мони от негово име да встъпи във владение на крепостите в Бретан, които ще му укаже Амори дьо Клисон в качеството си на настойник на бъдещата херцогиня Бретонска, и потвърждава, че е получил 1000 ливри стерлинги от графиня Дьо Монфор.
22
Италиански наемници се сражават на страната на французите също така в спечелените от англичаните морска битка при Еклюз (1340) и в битката на суша при Креси (1346). И в трите случая, заслужено или не, оценката за извършеното от тях не изглежда ласкава. В документ от ноември 1375 г. се споменава, че на много места в Пикардия след поражението при Креси е имало саморазправа над генуезци и други чужденци, станали жертва, тъй като „според мълвата и общественото мнение сторили предателство спрямо крал Филип“ (…renommee et voix publique couroit que yceulx Genevois et estrangiers avoient tray le roy Phelippe…). Испански наемници също са участвали в почти всички походи на французите по това време. Неласкателно е и отношението на Филип VI към нормандските моряци след поражението при Еклюз: „Не е голяма загуба, дето тая пасмина от морски вълци е била изтребена и унищожена. Негодници бяха те и нищо повече…“ (Римски ръкопис по С. Люс). По-вероятно е в това отношение да има не толкова „франкоцентризъм“, колкото кастово пренебрежение към нерицарите, недооценяване на факта, че военната техника и тактика се променят, че наемничеството е във възход и започва да иззема водещата дотогава роля на потомственото рицарство.
23
Стогодишната война вече е започнала. През 1345 г. и 1346 г. граф Дерби провежда два успешни похода в Гюйен — област от оспорваната Гаскония (Аквитания). За да му даде отпор, Филип VI събира голяма войска, която поставя под командването на сина си Жан, херцог Нормандски. След няколко победи французите обсаждат цвета на английските нашественици в крепостта Егюийон, разположена на река Гарона (началото на м. април 1346). За намерението на Едуард III да се притече на помощ на обсадените научаваме от негово писмо с дата 6 май 1346 г.
24
Галският принц с прозвище Черния принц (1330–1376) има бляскава военна кариера. По-късно той печели и битката при Поатие (1356) и пленява крал Жан II Добрия.
25
Годфроа дьо Аркур, сеньор на Сен-Совьор-Льо-Виконт в Нормандия, брат на граф Дьо Аркур, изпада в немилост „поради клевета и завист“. Предупреден навреме от приятели, той успява да се укрие преди публичното му заклеймяване (15 юли 1344 г.), влечащо след себе си конфискация на имуществата и екзекуция. Той забягва в Англия, вероятно в началото на 1345 г. С грамота от 13 юни същата година Едуард III го взема под своето височайше покровителство.
