Д’Артоа.
39
Английската армия заема изключително удобна позиция на възвишение между градчетата Креси в областта Понтийо (десен фланг) и Уадикур (ляв фланг). Теренът откъм Креси е насечен от тераси и лесно се защитава; откъм Уадикур той става леснодостъпен и по тази причина тук били построени преградни съоръжения и били струпани каруци. Горичката край Креси оставала в тила и също била укрепена със струпани дървета и багаж. Рекичката Ме затваряла откъм Креси полукръга на така образувания укрепен лагер. Край левия фланг минавал път, по който при нужда войската можела лесно да се изтегли.
40
Трите дружини били разположени последователно на три естествени тераси, запазили се и до днес.
41
Цифрата е преувеличена. Според флорентинския летописец Вилани генуезките наемници — на брой около 6000 — се предвождали от някои си Грималди и Дориай и били моряци. Корабите им били на пристан в Арфльор, откъдето и ги повикали. Били въоръжени с тежки усложнени арбалети с манивела.
42
Английските стрелци били въоръжени с т.нар. дълги лъкове и според Вилани стреляли три пъти по-бързо от генуезците (дори 5–6 пъти по-бързо според съвременен автор) и поразявали целта до 300 крачки. Умението на англичаните да стрелят ловко с лък, придобито през войните в Шотландия, започнали още в началото на XIII в., накарало автора на едно ръководство по ловно изкуство от онова време да нарече това оръжие „английски лък“ и да говори за английска школа по стрелба с този вид лък. Освен това лъкът бил основно оръжие още у саксонците. Смята се също, че дъждът, за който споменава Фроасар, разхлабил тетивата на арбалетите, но останал без последствия за англичаните, чиито лъкове били скрити в калъфи. Факт е и това, че французите не се били поучили нито от разгрома си при Куртре (1302), нито от поражението при Еклюз. И в двата случая стрелците с лъкове — съответно фламандци и англичани — също изиграли важна роля. При Поатие (1354) френското рицарство е разбито за четвърти път пак до голяма степен поради несъобразяване със стрелците. Парадоксът е, че при Азинкур (1415) французите са бити, защото се презастраховат — сега страхът от стрелците е толкова голям, че рицарите надяват двойна броня и, разбира се, стават абсолютно неманеврени. Арбалетът с манивела бил изобретен през XI в. в Генуа, бил е сравнително по-тежък и по-пригоден за обсадна война. Впрочем и рицарската етика, и църквата категорично осъждали употребата на лъкове и арбалети между христяни, но безуспешно.
43
Във втората редакция на своята летопис Фроасар съобщава, че англичаните употребили оръдия. Според Вилани тези оръдия (или „бомбарди“) били три. По времето на Креси са съществували преносими топове, но артилерията навлиза нашироко и бива усъвършенствана през XV-XVI в.
44
Епизодът напомня гибелта на дожда на Венеция Анри дьо Дандоло, участник в IV кръстоносен поход, който също е сляп и загива по сходен начин (вж. G. de Villehaourdouin,
45
Следва сякаш нарочно изгубен пасаж, в който по всяка вероятност е имало описание на подвизите на Галския принц и на бягството на Филип VI. Според съвременен английски автор пасажът е бил унищожен в най-ново време от неспособен да преглътне спомена за поражението читател, естествено — французин.
46
По всяка вероятност действителният брой на убитите е по-малък, но кръвопролитието край Креси е достатачно ужасно, за да се запечата в местната топонимия: La Vallee des Clercs (Долината на клириците, които са извършили преброяването на убитите), Le Chemin Valois (Пътя Валоа), Le Chemin de L’armee (Пътя на воините) и пр.
47
Авторът се позовава на изгубен пасаж — вж. бел. 45.
48
Голям мъжки манастир, съществуващ и днес, в който е бил запазен единственият екземпляр на втората редакция на Книга първа от летописа на Фроасар.
49
Английският поход продължава все така успешно. Според Мишел дьо Нортбург, капелан и изповедник на Едуард III, който придружава краля в този поход, обсадата на град Кале започва на 2 септември 1346 г., т.е. едва седмица след битката при Креси, състояла се на 26 август същата година. Според Робърт дьо Австъри, летописец на Едуард III, Кале се предава 11 месеца по-късно — на 3 август 1347 г., след като насочилият се към града Филип се отказва да се притече на помощ. Съвременната историография приема за верни датите, посочени от Нортбург и Австъри, за разлика от указаните от Фроасар.
50
Кралят на Франция получава към края на м. юни 1347 г. едно покъртително писмо от коменданта на Кале Жан дьо Виан, в което между другото четем: „Знайте, понеже писали ми бяхте напред града да удържам, докле има що да сложим в уста, че всичко за ядене изядено е: и кучетата, и котките, и конете и в града никаква друга храна не може веч се намери, освен плът човешка и такова време настана, че не можем преживя. Затова споразумяхме се помежду си, ако ли в най-близко време помощ не получим, извън градските стени всинца да наизлезем и с врага бой да се бием, та или да оцелеем, или да погинем, тъй като по̀ за предпочитане е с чест на бранното поле да паднем, нежели един другиго да се изпоядем.“ Обитателите на Кале удържат обсадата още цели два месеца, хранейки надежда, че Филип VI ще им се притече на помощ.
51
Епизодът със заложниците от Кале е едно от онези извънмерни събития в погранична ситуация, което
