колективното съзнание и инерцията на времето митологизират. От една страна, артист като Роден го претворява в знаменитата си скулптура, която и днес стои всред площада в Кале; от друга — историци като Брекини категорично отхвърлят достоверността на разказаното ни от Фроасар. Този автор от миналия век открива документи в Лондонските архиви, доказващи, че Йосташ дьо Сен-Пиер получава от Едуард III, като се започва от 8 октомври 1347 г., пенсия от 40 марки стерлинги заради „добра служба“. С грамота от същата дата се възстановяват собственическите му права над някои от конфискуваните му при превземането на града недвижими имоти. Френският историк заключава, че Йосташ дьо Сен-Пиер е не герой, а родоотстъпник. По-вероятно е той да греши, а сравнително неголемите облаги, за които става дума, да са възнаграждение за заслуги към новата английска администрация на града. Според друг автор англичаните задържали двадесет и двама от най-състоятелните и влиятелни обитатели на Кале, за да ги използвуват за справки по местни имуществени въпроси. Всред тях бил естествено и именитият шейсетгодишен Й. дьо Сен-Пиер. Най-сетне, трети историк допуска правдоподобието на донесеното от Фроасар, тъй като „редуването на жестокост и милосърдие“, които проявява Едуард III били характерни за нравите на епохата.
