С изречените слова за поетите взаимни задължения съставиха грамоти, грамотите препрочетоха и скрепиха с печат, и всяка от страните задържа препис17. И още кралят и Нейно Величество кралицата отрупаха граф Дьо Монфора и людете му със скъпи дарове и драгоценности, защото имаха широка ръка, а бретанците от радост рекоха, че не са виждали по-благороден и по-великодушен крал, и по-благородна кралица и че на особи като Техни Величества е предопределено да царуват дълго и честито.
След като предприе и извърши всички тези дела, граф Дьо Монфор се сбогува и тръгна на път, и прекоси Англия. И качи се на кораба си в същото онова пристанище, гдето бе пристигнал, и дълго продължи плаването му, докато пристигна в долнобретонския град Гредо. Сетне потегли за Нант, гдето го очакваше жена му, графинята, на която разказа що е сторил. Силно се възрадва тя и рече му, че твърде добра и дълбокомислена работа е извършил.
Нека ги оставя засега и да побеседвам относно месир Шарла Дьо Блоа, комуто бретонското графство се падаше по линия на съпругата му, както обясних по-горе.
Когато месир Шарл Дьо Блоа, имащ притезание да бъде наследник на Бретан по женска линия, научи, че граф Дьо Монфор силом е овладял земите и твърдините, дето по право му принадлежат, завтече се в Париж да се оплаче на чичо си, крал Филип. Кралят се допита до дванадесетте пера що да стори. Дванадесетмината се произнесоха, че подобава въпросният граф Дьо Монфор да бъде известѐн и призован с нарочни бързоходци да се яви на определен ден в Париж, та да чуят що ще рече в своя защита.
Тъй и сториха.
Ижепоменатият граф се намираше в Нант. И надлежно бе известѐн и приканен, още на софрата, докато пируваше. Той напои и нагости сито и пресито скороходците, ала най-различни мисли го споходиха, преди да се реши да откликне на кралевата покана за явяване в Париж. Най-подир отвърна, че възнамерява да се подчини на краля и драговолно ще се отзове на повикването. Сетне се стегна и натъкми за път с разхитително велелепие и потегли от Нант с многолюдна и бляскава свита, сподирен от над триста рицари и оръженосци. Дълго яздиха те, докато влязоха най-подир в Париж и преминаха в стройно шествие до страноприемницата, гдето прекараха остатъка от деня и цялата нощ.
На заранта около времето за литургия той възседна коня и последван от многочислена свита рицари и оръженосци упъти се към двореца. Очакваха го вече крал Филип с дванадесетте пера, мнозина френски велможи и месир Шарл Дьо Блоа. Щом граф Дьо Монфор узна как да намери самодържеца и царедворците, отиде в залата гдето се бяха събрали. Заоглеждаха го от глава до пети бароните и наченаха един през друг да го поздравяват, а той се отправи към краля, стори поклон доземи и рече:
— Сир, явявам се тук по Ваш призив и желание.
Кралят отвърна и рече:
— Признателен съм за тази ви постъпка, граф Дьо Монфор. Ала чудя се и недоумявам как и отгде нагде ви скимна да турите ръка на Бретонското херцогство, над което нямате никакви права, тъй като съществуват по-преки наследници от вас, които всъщност ощетявате. А донасят ми, че за да се подсигурите, отишли сте при моя противник, краля на Англия, поставили сте се под негова опека и нему сте дали клетва за вярност и предано служение.
Отвърна графът и рече:
— О, кралю! Не вярвайте на мълвата, защото наистина зле са ви осведомили — не би ми дало сърце да го сторя. Колкото до прякото роднинство, що поменахте, моля да ми простите, кралю, но заблуждавате се, тъй като не зная по-близък човек на блаженоусопшия херцог на Бретан от мене си — неговия брат. И ако за другиго бъде отсъдено и обявено, че по̀ му е близък по закон, ще го прогоня, без да смятам, че съм проявил дързост и бунтарство.
След тези слова кралят рече и отговори:
— Уважаеми графе, достатъчно приказки наприказвахте. Сега заповядвам ви в името на верноподаничеството, що ми дължите, да не напущате пределите на град Париж до две седмици, докато бароните и перовете се произнасят по вашето родство. И тогава ще знаете какви са правата ви. Постъпите ли инак, помнете, че си навличате гнева ми.
Отвърна графът и рече:
— Да бъде волята Ви, сир.
Той се сбогува с Негово Величество, отправи се към страноприемницата и щом пристигна, прибра се в стаята си и захвана да размислява и крои: изчакаше ли присъдата на бароните и перовете, можеше тази присъда срещу него да се обърне, защото по всичко личеше, че кралят е по-склонен да вземе страната на племенника си, месир Шарла Дьо Блоа, нежели неговата. А види се, отсъдят ли в негов ущърб, кралят ще разпореди да го запрат, докато върне до един замъци, градове и твърдини, що е превзел и владее, а наедно с тях — цялото имане, дето е заграбил и пръснал. И реши, че по-добре ще е да разгневи краля и да се прибере в Бретан по живо по здраво, нежели да чака в Париж, в опасност и под угроза.
Както намисли, тъй и стори. Тихомълком оседлаха конете и потегли той с малцина придружници, та се завърна в Бретан преди още кралят или кой да е чужд човек да са го усетили; всички смятаха, че се е затворил в страноприемницата18.
Когато той се завърна при своята съпруга, графинята, в Нант, разказа ѝ премеждията си, сетне по съвета на тази юначна жена с лъвско сърце обходи градищата, замъците и твърдините, дето бяха го признали за господар, навред глави конници и пехотинци в подходяща численост, определи опитни предводители и натрупа продоволствия в изобилие. И даде на всички наемници — и конници, и пешаци — тъй богата плата, че до един горяха от желание да му служат. Щом във всичко тури ред, както се следва, завърна се той в Нант при нейна милост съпругата си и при градските обитатели, които, изглежда, твърде силно го обичаха, защото ги обсипваше със скъпи дарове. Прочее, малко ще го оставя и ще се повърна към краля на Франция и неговия племенник — месир Шарла Дьо Блоа19.
Прочее възнамерявам да се повърна към графиня Дьо Монфор, която бе жена с мъжка храброст и лъвско сърце. Тя се намираше в град Рен, когато достигна вестта за залавянето на съпруга ѝ по гореописания начин. Тя не малко се натъжи и опечали, както всеки с право би предположил, защото знайте, че очакваше най-лошото — не в тъмница да хвърлят графа, а да го умъртвят. И макар от черна нерадост да се бе свило сърцето ѝ, не като сломена от скръб жена, а досущ като непоколебим храбър юнак захвана тя с жар да насърчава привърженици и наемници. И сочейки им невръстната си мъжка рожба, която се именуваше Жеан като баща си, говореше:
— О! Господа, не губете смелост, и не изпадайте в малодушие, задето ни отнеха графа — та нали без него сме само с един мъж по-малко. Вижте на̀, синчето ми, ако е рекъл Господ, ще отмени татка си и ще ви отрупа с добрини. А за утешение вас ще назнача предводител, вас пък управител…!
Щом ижеспоменатата господарка и графиня сполучи да ободри находящите се в Рен ратоборци, обходи тя верните ѝ градове и крепости, като навред водеше невръстното си отроче и убеждаваше и окуражаваше, както сторила бе в Рен, а гарнизоните подсилваше с подкрепления и с всичко необходимо. И нигде не се поскъпи да се разплати, и най-щедро раздаваше пари, щом преценеше, че ще послужат на делото.
Сетне пристигна в Хембон — голям и укрепен крайморски град, въздигнат околовръст господарския замък. Там и презимува със сина си. Начесто пращаше да нагледат гарнизоните и да повдигнат духа на людете ѝ и даваше им щедра плата.
Тук ще замълча по тоя въпрос и ще се върна към крал Едуарда20.
