По него време, узнавайки, че френските сеньори са нахлули в Бретан с мощна войска, ижеспоменатата графиня тутакси изпрати месир Амори Дьо Клисон в Англия да се срещне с Едуарда и да иска и моли за помощ и подкрепа, като предложи невръстната ѝ мъжка рожба, син на граф Дьо Монфор, да встъпи в брак с една от щерките на краля, която да се именува херцогиня бретонска. Крал Едуард, находящ се тогава в Лондон, бе вдигнал голямо празненство по повод освобождаването на граф Дьо Салбрен от тъмницата. И много тържествено, и с големи почести срещна той новопристигналия месир Амори Дьо Клисон, защото твърде приветлив човек бе; а просбата му най-скоро удовлетвори, тъй като съзря изгода за себе си в две отношения. Най-първом, на мнение бе, че твърде приходоносно и именито владение е херцогство Бретан, та струва си да го отвоюва; и сетне — не би му се разкрил по-сгоден подстъп към френското кралство, което кроеше в себе си да завземе. Затова разпореди на месир Готие Дьо Мони, който твърде близък на сърцето му бе, защото многократно и предано му бе служил в няколко рисковани предприятия, разпореди му да вземе толкова бойци, колкото трябва и колкото ижепоменатият месир Амори поиска, и да се приготвят възможно по-скоро за оказване помощ на графиня Дьо Монфор, като вземат още и две до три хиляди от най-изкусните английски стрелци21.
Ижепоменатият Готие драговолно изпълни разпоредбата на своя господар; и стегна се той за поход възможно най-скоро и отплава по море наедно със същия този Амори, водейки със себе си толкова бойци и стрелци, колкото месир Амори бе преценил, че ще стигнат. Придружаваха го двамината братя Нейнендал — месир Луи и месир Жеан, Хаз Дьо Брабант, месир Хюбиер Дьо Фрьоней, месир Ален Дьо Сирехонд и мнозина други, дето ни зная, ни мога назова по име, а още с тях и пет хиляди стрелци. Ала грозна спрѝя ги застигна и противни ветрове и ги принудиха да останат шестдесет дни в открито море, преди да успеят да достигнат Хембон, гдето ги очакваше графиня Дьо Монфор, от ден на ден по- нетърпелива, с примряло сърце, тъй като се догаждаше, че тежки теглила теглеха обсадените в Рен нейни люде.
Прочее, следва да се знае, че месир Шарл Дьо Блоа и френските сеньори предълго се задържаха пред стените на Рен, като през цялото време вършеха неизброими пакости, от което гражданството твърде много страдаше, и охотно и не веднаж склонило би да предаде града, ала не смееше, защото месир Гийом Дьо Кадюдал не щеше и дума да чуе за подобно нещо. Когато гражданите и простият народ достатъчно се напатиха, а никаква помощ от нийде се не видеше, намислиха да сложат оръжие, но въпросният месир Гийом се противопостави. Тогава пипнаха те този месир Гийом, и го хвърлиха в тъмница; а сетне влязоха в преговори с месир Шарла да се предадат на следния ден, при условие, че поддържниците на графиня Дьо Монфор ще могат си отиде до един по живо по здраво, нагдето пожелаят. Ижепоменатият Шарл Дьо Блоа даде съгласие.
Ето как падна градът Рен в ръцете на месир Шарла Дьо Блоа, в лето Господне хилядо триста четиридесет и второ, в началото на месеца май. А месир Гийом Дьо Кадюдал не пожела да остане на разположение на месир Шарла и скоро отпътува в Хембон при графиня Дьо Монфор, която силно се натъжи, узнавайки, че Рен се е предал, а от месир Амори Дьо Клисона и другарите му все тъй нямаше ни вест, ни кост.
Когато град Рен се предаде, както вече чухте, а обитателите му положиха клетва за вярност пред месир Шарла Дьо Блоа, месир Шарл свика съвет, за да реши нагде да се насочи с цялата си войска, та с успех да завоюва останалите земи. Съветът зае становище да поемат към Хембон, гдето се намираше графиня Дьо Монфор, защото, хванеха ли я, докато съпругът ѝ гниеше в тъмница, и туреха ли ръка на града и замъка, спечелена бе войната.
Графинята разполагаше с достатъчно отбрани рицари и вещи ратоборци за защита на града и замъка, а и продължаваше да възлага големи надежди на многоочакваната помощ от Англия, от която все не идеше вест. И започваше да се бои тя, че голямо бедствие е сполетяло подкрепленията — било морска стихия, било вража рат. В Хембон редом с нея пребиваваше и епископът на бретонски Лион, чийто племенник, Херви Дьо Лион, бе на страната на месир Шарла. Там бяха и месир Ив Дьо Тигри, владетел на Ландреньос, кастеланът на Женгант, двамината братя Кирик, месир Анри и месир Оливие Дьо Пенфорт и мнозина други.
Когато графинята и гореизброените рицари научиха, че френските сеньори възнамеряват да ги обсадят и са недалеко, разпоредиха камбаните да известят сбор, та всеки да се въоръжи и да заеме определеното му при отбрана място.
Тъй и бе сторено без възражения.
Когато месир Шарл Дьо Блоа и френските сеньори се приближиха до Хембон и установиха, че е укрепен, разположиха се околовръст за обсада. Неколцина младежи генуезци, испанци22 и французи отидоха към оградата от колове да дирят приключения, а неколцина от защитниците излязоха насреща им, както обикновено става в такива случаи. Многократно се спречкаха и най-често в загуба бяха генуезци, тъй като прекалено се излагаха на опасност.
Към повечерие оттеглиха се и едните, и другите.
Заранта съветът на сеньорите реши, за да изпробват храбростта на отбранителите, да нападнат на следния ден защитните преграждения и да се опитат ги превзе.
Речено-сторено. На третия ден заранта, около утреня те нападнаха твърде стремително прегражденията. А измежду защитниците наизлязоха най-сърцатите и тъй доблестно се отбраняваха, че боят продължи чак до пладне, когато настъпващите малко се пооттеглиха, като оставиха зад себе си купища трупове и отведоха мнозина ранени.
Когато сеньорите видяха, че людете им отстъпват, люто се прогневиха и отново ги поведоха на пристъп, по-стръвно от преди. Хембонци събраха сили за още по-мъжествен отпор. Графинята, въоръжена, препускаше на бързоног жребец из градските улици и призоваваше людете си храбро да се защищават. Заставяше и благородните дами, и жените от простолюдието да къртят камъни от зидовете и да ги отнасят на крепостните зъбери за обстрел на неприятеля. Караше ги да мъкнат метателни машини и гърнетата с негасена вар, които изливат връз нападателите.
Същата тази графиня предприе едно твърде смело начинание, дето не ще се забрави и следва да се прогласи като най-безбоязнен и дръзновен подвиг. Графинята се покачи на една кула, за да прецени по- добре удържат ли напъна людете ѝ. Погледна и забеляза, че неприятелите до един са напуснали стана и почти всички участвуват в нападението или го наблюдават. Хрумна ѝ бляскава мисъл и възседна тя бойния си жребец, обръжена от глава до пети. Заповяда на около триста мъже, що пазеха отдалечена от нападателите порта, да се метнат на конете и да препуснат подире ѝ. Излезе през същата порта ведно с дружината си и устремно връхлетя палатките и обиталищата на френските сеньори и в миг пламна целият стан, защото го вардеха само коняри и прислужници, които се разбягаха тутакси, щом се появи графинята с людете си, и щом огънят лумна. Когато френските сеньори съгледаха пожара и дочуха клик и глъч, смаяха се и хукнаха всички накъм стана с викове:
— Предателство! Предателство! — и никой не остана пред стените.
Щом графинята видя, че неприятелите са се вдигнали и прииждат от вси страни, тя призова людете си и понеже прецени, че прибере ли се в града, ще даде многочислени жертви, пое право накъм замъка Брет, отстоящ на три левги от местопроизшествието. Когато месир Луи Испански, маршал на френската войска, пристигна в горящия стан и зърна графинята и четата ѝ, които бързо-бързо се отдалечаваха, втурна се да ги догони наедно с мнозина още бойци. Препускаха ли препускаха преследвачите, и застигнаха неколцина от по-бавно бягащите, които бяха изостанали от дружината, и ги изтребиха или нараниха. Ала ижепоменатата графиня и повечето нейни люде продължиха безпрепятствено и пристигнаха благовременно в славния замък Брет, гдето тя бе посрещната с голяма радост и веселие от приходящите и обитателите му. А месир Луи Испански, след като узна от пленниците, що бе уловил, че не друг, а графинята им бе напакостила и сетне им се бе изплъзнала, повърна се назад в стана и всичко разправи на сеньорите и бойците, които останаха изумени. Изумиха се и обсадените и не им побираше главата и не можеха си представи как ѝ бе хрумнало на господарката им и как не я бе дострашало да стори гореописаното. Ала цяла нощ бяха те в смут и тревога, защото ни графинята, ни придружниците ѝ се завръщаха, и естествено не знаеха що да мислят или предприемат.
На следния ден простилите се с шатрите си и с други свои потреби френски сеньори намислиха да се подслонят в колиби от клони и шума по̀ към града и да бъдат по-бдителни. Изпълниха намерението
