непокътнати. И поради прекословие против кралската особа навлякъл си ненавист, на която — той сам обясняваше това пред Едуард и в двора — жадувал да отвърне с изпълнилата сърцето му мъст. Той полагаше големи усилия да постигне целта си и съветваше краля на Англия и корабоначалниците да стъпят на суша в Нормандия, уговаряйки ги, че ще ги отведе в земи, каквито нийде няма по света, от хубави по- хубави, щедроносни, тлъсти, изобилни на всякакви блага. И така говореше:
— Сър, до следващия прилив там ще бъдем и никой не ще ни се опре.
Вълнуваше се и палеше се кралят от тез речи и драговолно надаваше ухо да ги слуша, пък и намираха се всред приближените му съветници, които поддържаха месир Годфроа Дьо Аркур, ала умът му го зовеше да се притече на помощ на обсадените в Ажийон, тъй като ги грозеше опасност и погибел. И отговаряше, казвайки:
— Годфроа, сигурен съм, че съветите ви са искрени, но трябва първом да се заемем с най-неотложното. Нека доплаваме до Бурдийо и да обходим земите наоколо и аз ви обещавам, че не ще потеглим обратно за Англия, преди да сме изпълнили поне част от това, което възжелахте.
Тъй беседваха помежду си кралят на Англия и месир Годфроа Дьо Аркур. И ето, че се озоваха на пристана пред корабите, натоварени с припаси в пълна бойна готовност, тъй както бе повелено и наредено. Щом двамината се явиха, нямаше какво повече да се чака, защото всичко бе набавено, а и излязъл бе доста силен вятър. Всички се качиха по корабите, вдигнаха котва, напуснаха пристанището и разпънаха платна26. Кралят възнамеряваше да поемат към Бурдийо в Гаскония, но малко след като навлязоха в открито море, смятайки да се възползвуват от попътния вятър, той се обърна срещу им, та невъзможно бе да продължат напред. Наложи се да останат на котва край Нормандските острови тъй дълго, че започна кралят да се коси. Тогава месир Годфроа Дьо Аркур му каза:
— Сър, бъдете сигурен, че Божията повеля е да идем в Нормандия. Моля ви, Нему не вярвате ли, на вятъра повярвайте и ще видите как скоро работата ще потръгне.
— Годфроа — отвърна кралят на Англия, — ако замъкът Ажийон и обсадените се намираха в Нормандия, незабавно бих склонил натам да заплаваме, ала трябва и подобава час по-скоро да продължим напред, та да подкрепим изпадналите в опасност и беда другари.
На тези слова отвърна месир Годфроа Дьо Аркур и рече:
— Сър, каква по-голяма помощ от това да навлезете във френското кралство, за да поведете тоз час люта бран? Ще препуснете с цялото си войнство до сам градските порти на Париж27 и нито някой ще може да ви възпре, нито ще се изпречи на пътя ви. Такъв поход най- сигурно ще предизвика вдигане на обсадата, тъй като цялото рицарство ще бъде свикано да излезе насреща ви за отпор. А най-първом ще помислят и ще проводят за Нормандския херцог и за великите барони на Франция, сега на стан край Ажийон.
Тогава английският крал устреми поглед към находящите се до него граф Уорвик и граф Арондиел и запита ги:
— Как ви се струва съветът на граф Годфроа Дьо Аркур?
Отвърнаха му:
— Сър, добър го намираме и най-вече прав е графът, че Гаскония е далеко, а като нямаме попътен вятър как да продължим да плаваме нататък? Излезете ли на суша в Нормандия и навлезете ли във френското кралство, както той казва, бързо-бързо ще вдигнат обсадата на Ажийон.
Кралят отново заговори:
— Тогава обръщайте и пълен напред към Нормандия, защото волята ни е натам да поемем и да плаваме, и нека Бог ни води!
Него ден кралят и коронният съвет определиха и въздигнаха за главнокомандващ флотата граф Дьо Уорвик, за конетабъл28 — владетеля на Бокам, за маршал — Томас Холандски, а за главен шамбелан29 на Англия — граф Дьо Онтидон. И наброяваха морското и сухопътното войнство на английския самодържец 4000 бойци и 12000 стрелци.
Така по заръка и повеля на краля корабите се насочиха към бреговете на Нормандия и скоро задуха силен попътен вятър, за какъвто не бяха и мечтали. Пристанаха в Ож Сен Ват на [полу]остров Константин. И така се възрадва месир Годфроа Дьо Аркур, задето най-подир навлизаха в Нормандия, че от радост го не свърташе на едно място и говореше:
— Нагазваме из най-мазните, из най-щедроносните земи на света и ще се разпореждаме с тях, както си поискаме, защото тукашният народ е прост и не му разбира главата от война.
ПРЕВЗЕМАНЕ И РАЗГРАБВАНЕ НА БАРФЛЬОР
Когато крал Едуард Английски — тогава в разцвета на младостта си — пристигна в Ож Сен Ват на остров Константин30 и корабите му се събраха, всички наизлязоха и започнаха да скачат на пясъка, защото имаше отлив. Кралят — мъж с желязна воля — стъпи на борда и също скочи, ала приземявайки се, подхлъзна се и тъй зле се удари, че кръв шурна из носа му. Тогава рицарите около него заговориха:
— Сър, върнете се на кораба. Не е на добре, лоша поличба е това.
— Защо — отвърна кралят, — по-добро знамение не може и да бъде — земята ме желае.
Дочулите тези слова доволни останаха и силно се възрадваха.
Англичаните малко по малко се изнесоха на брега и се разположиха наоколо възможно най-удобно. Когато разтовариха корабите, посъветваха краля да остави на борда воини и стрелци и да го сподирят по море. Сетне обсъдиха как да се придвижат по сушата. Разпределиха людете в три отреда31. Единият щеше да върви отстрани, покрай морето, другият щеше да напредва начело, откъм вътрешността, а кралят трябваше да оглави средния отряд, като всяка нощ страничните защитни отреди щяха да се събират около кралския стан. И отредите потеглиха и препуснаха по предначертания план. А морската дружина, която плаваше покрай брега, пленяваше всички малки и големи съдове по пътя си и отвеждаше ги. Стрелците и пехотинците се придвижваха покрай морето и грабеха и отнасяха къде каквото стигнат. Така продължиха и едните, и другите, по море и по суша, догдето се натъкнаха на добре укрепен пристанищен град на име Барфльор. Влязоха в града без бой, защото обитателите му не оказаха съпротива от страх да не бъдат изтребени32, но непристъпният господарски замък не се предаде. Това не попречи на англичаните да плъзнат из улиците и да оберат всичко ценно, до което се докопат, а докопаха се до товари злато и сребро и отмъкнаха на корабите плячката и трофеите, но отведоха и гражданите, годни да носят оръжие, за да не се съберат и да не се надумат да ги нападнат.
РАЗОРЕНИЕТО НА НОРМАНДИЯ
След като превзеха и разграбиха Барфльор, без да го опожаряват, англичаните се пръснаха покрай брега и забезчинстваха, защото нямаше кой да ги възпре. Така продължиха пътя си, докато стигнат до голям богат град — славния33 Шербур. Опожариха и ограбиха част от града, но в крепостта не сполучиха да проникнат. Яко укрепена бе и твърде добре вардена от залостилите се вътре опитни воини и арбалетари, наети за целта в графство Еврьо, тогава наследствено владение на Наварския крал.
Поеха нататък англичаните и пристигнаха в Монбург в областта Валон. Превзеха го, всичко плячкосаха, сетне го подпалиха и същото сториха с безчет градове и паланки по тия места и награбиха плячка в такова количество и на толкова висока цена, че е трудно за вярване.
Сетне наближиха друг славен крайморски град на име Карантен, който също бе владение на Наварския крал и спадаше с хубавия замък в него, към графство Еврьо. Когато дойдоха до сами града, завариха го пълен с бойци и волнонаемници, а портите затворени и здраво залостени. И още с идването си строиха се в редици англичаните, готови за нападение, и хвърлиха се в ожесточен пристъп. Когато гражданите на Карантен видяха това, твърде се побояха да не изгубят живота и имуществото си. И с условие да бъдат пощадени те, жените и челядта им, предадоха се, без да питат бойците и волнонаемниците, които се оттеглиха и се укрепиха в замъка. Англичаните нахлуха в Карантен, поотдъхнаха и не желаейки да оставят непревзетия замък в тила си, яростно го нападнаха и в продължение на два дни не снемаха обсадата. Когато
