защитниците на замъка се увериха, че англичаните няма да се откажат и са намислили да ги сломят, и като от нийде не виждаха ни помощ, ни спасение, уплашиха се, че всичко ще загубят, влязоха в преговори и се предадоха с условие, че ще запазят живота и имуществото си. Озовавайки се господари на град Карантен и на крепостта, английските сеньори прецениха, че не ще бъдат в състояние да ги задържат. Затова опожариха и сринаха всички укрепления, а мъжете, годни да въртят меч, качиха на корабите, също като гражданите на Барфльор, и ги отведоха, та да не се съберат след това и да им навредят. Така бяха постъпили и с мъжете от Шербург, от Монбург и от съседните градове. И обходиха, разграбиха и оплячкосаха цялото крайбрежие и натовариха на корабите толкова много кожи, одежди, посуда, вълнено сукно и всякакви други тъкани34, че е трудно за вярване. Прочее нека поговорим най-подир и за действията на английския крал, тъй както сторихме вече по повод на другите.
АНГЛИЧАНИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА НАПРЕДВАТ
Твърде скоро след като хората, изпратени по брега по съвета на Годфроа Дьо Аркур, потеглиха, кралят на Англия напусна Ож Сен Ват — където бе слязъл на сушата, — възлагайки на същия този Годфроа Дьо Аркур да води останалото войнство, защото добре познава подстъпите и пътищата към нормандското херцогство. Месир Годфроа, подобно на маршалите, се отдели от краля начело на петстотин рицари и на две хиляди стрелци и продължи да язди във вътрешността на шест-седем левги от кралската дружина, палейки и пустошейки земите околовръст. А те бяха тучни и на всичко щедроносни, хамбарите пращяха от зърно, къщята преливаха от имовина, воловете, кравите, овните, овцете и свинете бяха тлъсти и охранени, както нигде другаде. При такова изобилие англичаните не знаеха що по-напред да грабят. Отнасяха колкото могат, но пак много оставаше и те се дивяха пред толкова блага и имовина. А добитък можеха да присвоят, колкото си искат, и отвеждаха го на чарди на чарди към обоза при кралската дружина. Тъй продължи да язди ден подир ден Годфроа Дьо Аркур вдясно от основната дружина, като надвечер се прибираше с отреда си на мястото за стануване, определено от краля, но случваше се и да се отдели за по два дни, когато премного имаше за плячкосване.
Кралят с целия си обоз пое къмто Сен Ло Льо Константин, но пътьом се установи за три дни край една река, за да изчака крайморския отряд, за който вече говорихме. Когато последният ги застигна и натовариха награбеното в обозните кола, граф Дьо Сюфор, граф Дьо Уорвик, месир Рьоно Дьо Гобеен и месир Томас Холандски отново тръгнаха отляво, подлагайки всичко на огън и меч, а месир Годфроа Дьо Аркур вършеше същото отдясно. Кралят яздеше помежду им и всяка вечер се събираха, но да са изминавали най-много по две-три левги на ден, защото никак не бързаха.
ФИЛИП VI СВИКВА ВОЙНСТВОТО СИ
По времето, за което говоря, в лето Господне хиляда триста четиридесет и шесто, тучните плодоносни земи на Нормандия бяха разорени и опустошени, поради което многочислени и горчиви тъжби обсипаха пребиваващия в двореца си в Париж Филип Дьо Валоа. Доложиха му:
— Сир, кралят на Англия е превзел Константин с бойците и стрелците си, подлага всичко по пътя си на огън и меч и скоро ще бъде пред стените на Кем, а водач му е месир Годфроа Дьо Аркур. Трябва да се намесите.
— Кълна се в душата си и в тленната ѝ обвивка — отвърна кралят, — че здраво ще се заема с тази работа.
Тутакси разпореди писците да се заловят за перата и да насъчинят писма, и проводи воини и бързоходци до всякакви, обвързани с короната владетели и сеньори. Не пропусна да извести най-паче славния крал на Бохемия и сина му — месир Карла, — когото вече именуваха крал на Германия, а̀ко и Людвиг Баварски да бе още жив. Със съдействието на Църквата и на някои влиятелни особи в Римската Империя, Карл Бохемски бе избран за крал на Германия и император на Рим, тъй като Людвиг бе на преклонна възраст, но и с постъпките си не бе угодил на римляните, както вече бе обяснено и разказано в тази летопис. Също известени бяха и херцогът на Лотарингия, граф Дьо Салбрюс, графът на Намюр, графът на Савоя и месир Луи Савойски, негов брат, Женевският граф и всички велики барони, за които кралят знаеше или се надяваше, че ще му служат. Още известени бяха всички мъже от кралството чрез градоначалниците на обикновените и на славните градове, чрез надзорници, управители, наместници и кметове — да бъдат до един в бойна готовност35. Посочени бяха денят и мястото, където всеки трябваше да се яви и да се представи, защото кралят се стягаше за война с англичаните, които бяха нахлули в земите му. Всички призовани и известени с писма се приготвиха и запасиха с всичко необходимо, ала не веднага, та през това време англичанинът обходи, опожари и опустоши твърде много френска земя.
Постановиха кралят и коронният съвет още с идването на вестта за нашествието на краля на Англия в Константин месир Раул — граф Д’Йо и Дьо Гин и конетабъл на Франция, и граф Дьо Танкарвил — шамбелан на Франция, начаса да препуснат към Нормандия, да се явят в славния град Кем, да свикат тамошното кралско войнство и да преградят пътя на неприятеля. Също наредено им бе, ако държат на честта си, тъй да сторят, че англичаните да не преминат река Урна, която тече от Кем към морето. Двамината сеньори се подчиниха и заявиха, че ще сторят всичко, което е по силите им, за да изпълнят дълга си и, въоръжени до зъби, с голяма свита, отправиха се за Руан, където престояха четири дни, докато се стекат всички бойци от околността, сетне, като научиха, че кралят на Англия е достигнал до Сен Ло Льо Константин, потеглиха. Яздиха, докато пристигнат в Кем, където се установиха и сториха необходимите приготовления като люде, решени да изпълнят достойно войнския си дълг, влизайки в сражение с неприятеля.
Най-подир, известѐн бе и повикан от крал Филип преминалия към французите, както вече знаете, месир Жеан Дьо Ено. Той пристигна, за да се постави в разположение на краля — в най-добро снаряжение и придружен, както се следва, от рицари и щитоносци от Ено, Брабант и Хабен. Силно се възрадва кралят от пристигането му. Придохождаха и стичаха се воини от вси страни, за да се поставят в служба на краля на Франция и на кралството — едни, защото така повеляваше васалният им дълг, други, за да припечелят плата като волнонаемници. Ала потеглилите от далечните покрайнини не свариха да пристигнат по едно време с находящите се по-наблизо и англичаните напредваха ли напредваха.
ФИЛИП VI БЪРЗА КЪМ БРОДА БЛАНК ТАК
В четвъртък сутринта кралят на Франция вдигна стана си в Арен36 и прати съгледвачи да проучат местността и да му донесат за англичаните. Като стигнаха до Оазмон, съгледвачите се натъкнаха на огньове с чевермета, зарязани от англичаните печени- недопечени, на котли и казани препълнени с полусварени мръвки, на опалени пещи с наскоро намятани самуни. Неколцина подхвърлиха:
— Големи дяволи били това англичаните! Уж зарязали софрата, та ние да се разполагаме и да ги оставим да се изнижат по чорапи.
Известиха за всичко на краля на Франция, който по него време яздеше рамо до рамо с Жеан Дьо Ено и людете му между Арен и Оазмон, като му доложиха и разказаха, че англичаните са съвсем наблизо. Кралят нареди на людете си да побързат. Стигнаха до Оазмон по време за литургия, влязоха в града и кралят отседна при Тамплиерите да отдъхне и той, и цялото му войнство. Разтовариха обозните коне, наизвадиха храна, подкрепиха се, пийнаха по глътка, сетне отново запрегнаха колата и ги натовариха. Тогава се издаде заповед обозните коли, каруците и товарните животни да хванат пътя за Абвил и да вървят нататък, а пехотата и конниците да последват маршалските знамена. Заповедта бе точно изпълнена. Френското войнство напусна Оазмон най-много час след пристигането си в града и всички поеха в боен ред и, както явно личеше, твърдо решени да догонят англичаните. Англичаните пък вече бяха на брега на Сома при брода Бланк Так и за да преминат отвъд, разполагаха само с времето, нужно на французите за изминаване на пътя от Оазмон до реката, ще рече около пет левги.
Сега ще узнаете за развоя на събитията през този ден, в който англичаните възнамеряваха да прекосят Сома.
