АНГЛИЧАНИТЕ УСПЯВАТ ДА ПРЕМИНАТ СОМА
а) Версия на С. Люс37
Прочее, да поговорим за краля на Англия, когото оставихме в Оазмон. Той добре знаеше, че кралят на Франция е по петите му с цялото си войнство и горещо желае да влязат в сражение, затова много искаше да премине с людете си река Сома. Привечер, след завръщането на двамината маршали, които бяха обходили местността чак до вратите на Абвил и дори се бяха сблъскали с французите пред Сен Валери, кралят свика съвет и доведоха по негова заповед множество пленници от Понтийо и Вимьо, уловени от неговите люде. Кралят ги запита най-вежливо има ли измежду тях някой да знае брод под Абвил, през който безопасно да преминат той и войската му.
— Ако някой склони да ни каже, ще го пуснем на свобода, а с него, за благодарност, и двадесетмина от другарите му.
Тогава изстъпи се напред, за да говори, един момък, когото наричаха Гобен Агас, защото от добре по- добре познаваше брода Бланк Так — родом бе от тия места, тук бе израснал и дори нея година няколко пъти го бе преминавал. Рече той на краля:
— Аз се наемам. Бог да ми е свидетел, дума давам да ви отведа на такова място, гдето благополучно ще прекосите Сома заедно с цялата войска и не го ли сторя, главата ми вземете. Зная плитчина, гдето на разденяване и на мръкване водата стига едва до колене и дузина мъже преспокойно успяват премина рамо до рамо. От морския прилив реката се покачва и не можеш я прегази, ама при отлив, два пъти в денонощието, оттегля се. Там точно е най-маловодна и човек лесно се прехвърля отвъде, било пешком, било на кон. Инак остава само мостът при Абвил — големия укрепен град с многото войска. Пък на това място, господарю, дето ви говоря, Бланк Так му викат, сиреч Бяло Петно, защото дъното е покрито с як бял камък и, не поддава та, ако щеш с кола преминавай.
Възрадва се кралят на Англия при тези думи на момъка, та готов бе от главата до петите да го позлати и му рече:
— Друже, окаже ли се истина това, що казваш, освобождавам те от плен, покрай тебе още двадесетмина твои другари, а и сто жълтуна ти наброявам!
Гобен Агас отвърна:
— Да бъде волята ти, господарю, инак отнеми главата ми. А сега заповядай на войската си да се подготвим, за да бъдем на онова място на брега преди изгрев слънце.
Кралят рече:
— На драго сърце.
Сетне огласи из цялата войска всеки да се въоръжи и приведе в готовност, та при тръбен зов да потеглят на път и да идат другаде.
Кралят на Англия почти не мигна, стана в полунощ и заповяда тръбите да свирят сбор. Скоро всички бяха готови, обозните коне и талигите — натоварени. Напуснаха Оазмон на зазоряване и поеха след момъка, който ги водеше. Придвижиха се бързо и към изгрев слънце наближиха брода, назован Бланк Так, ала морската вода бе придошла и не сполучиха да преминат. Това бе насгода за краля, защото дочака изостаналите подире му. И стояха там докъм утреня, докато водата се оттегли.
Още преди водата да се оттегли, появи се на отсрещния бряг с голям брой бойци месир Годмар Дьо Фай, изпратен от краля на Франция, както вече знаете. Този месир Годмар пътьом бе вдигнал на крак цялото общинско опълчение, та се бяха насъбрали 12 000 общо и всички бързо-бързо се построиха край брода да го охраняват и бранят. Ала на английския крал Едуарда и окото му не мигна и заповяда на маршалите да превземат на пристъп плитчините и брега насреща, заети от французите, а на стрелците си — да ги прикриват с всички сили. Тогава двамината маршали изведоха знаменосците начело и с името на Бога и на Свети Георги на уста устремиха се напред. Първи срещу врага се хвърлиха най-юначните и най-добре въоръжените. Тогава, там, в реката мнозина влязоха в двуборство и мнозина паднаха повалени и от едните и от другите. Лют бой закипя, тъй като месир Годмар и людете му самоотвержено бранеха брода. Мнозина френски рицари и щитоносци от Артоа и Пикардия и от личното войнство на месир Годмара, за своя чест и слава, наместо да изчакат на брега, предпочетоха да навлязат във водата и там да се сражават с англичанина. И казвам ви, множество схватки се завързаха и множество славни подвизи се извършиха.
б) Версия на Г. Т. Дилър
Прочее да се върнем към краля на Англия, който се намираше в Оазмон на четири левги от Абвил и бе научил от уловени от неговите люде пленници, че кралят на Франция с голяма войска го следва по петите и вече е в Арен. Едуард желаеше да прекоси Сома преди французите да са го застигнали. Вечерта, когато спряха в Оазмон, издаде се разпореждане, щом полунощ превали, станът да се вдигне и войската да тръгне подир маршалските знамена. Речено, сторено. Малко след полунощ засвириха маршалските тръби. При звука им всички воини се разбудиха, скокнаха на крака и грабнаха оръжието; при втория тръбен зов стегнаха багажа, натовариха го и строиха се всички родове бойци за поход, както му е редът. При третия тръбен зов метнаха се до един на конете и поеха на път. Развиделяваше се, когато излязоха в полето. Без да се обръщат назад, подминаха пътя за Абвил и хванаха за към Бланк Так. Бързаха ли бързаха и при изгрев слънце, когато пристигнаха до брода, реката бе още твърде пълноводна, тъй като морският отлив едва започваше. Тогава рекоха си: На сгода ни е — тъкмо ще изчакаме тилния отряд, докато челният се прехвърля. На отвъдния бряг на Сома се намираха месир Годмар Дьо Фай и повереното му войнство. Бяха вдигнали на крак и повели цялото местно опълчение, а също и амиенските, абвилските, сенрикиерските арбалетари и общинските бойни дружини от всички околни градове. На брой бяха към дванадесет хиляди и възнамеряваха добре да охраняват брода, ала не тъй стана, както скоро ще научите, но първо да поговоря малко за краля на Франция.
Месир Годмар Дьо Фай се бе разположил с дружината си на отсрещния бряг, откъдето започва областта Понтийо, а редом с него французите се бяха строили и подредили, готови за бой. Кралят на Англия и людете му пък се намираха във Вимьо — това е името на областта, от която идеха. Французите и англичаните ясно се виждаха едни други. Англичаните изчакваха нивото на реката чувствително да спадне. Някои обаче, в нетърпението си да преминат, нагазиха преждевременно, понеже отлично знаеха, че войнството на Филип ги гони по петите, а съзираха и неприятеля отсреща. Получи се така, че мнозина рицари и щитоносци, желаейки да идат в пристъп и да влязат в бран, пришпориха коне и с наклонени напред копия и с щит на гърдите навлязоха в Сома. На отвъдния бряг френските рицари и щитоносци, при вида на напредващия англичанин намислиха също да нападнат и наскачаха във водата. Тогава се захвана ръкопашен бой насред реката и много народ погина, понеже нападаха във водата и се изподавиха, без да има кой да им помогне. Накрая всички англичани, без разлика, навлязоха в реката, напирайки да преминат. Тогава се наложи да покажат англичаните, че са опитни воини и строго съблюдават бойния ред, защото французите насреща им с всички сили им се противопоставяха и ги възпираха и преди англичаните да сполучат да се прехвърлят, имаше голяма борба и мнозина от тях бяха повалени.
Ако и да понесоха големи загуби, англичаните успяха и въпреки всичко, още със стъпването си на отвъдния бряг, заставаха в строй към полето. Местните юнаци, доведени от месир Годмара за охрана и отбрана на брода, като усетиха стрелите на англичаните да ги засипват и като видяха, че има ранени, забравиха ред и дисциплина, разбъркаха се и търтиха да бягат, изоставяйки благородниците сами на бойното поле да се оправят, както могат. Добре, че англичаните се заеха да изтеглят на брега обозните коли и животни, наместо да подгонят французите и да се впуснат да ловят пленници, защото далеч повече щети щяха да им причинят. Когато месир Годмар Дьо Фай видя каква беда ги сполита, тъй като англичаните
