до един са преминали отвъд, а повечето от людете му са ударили на бяг и с неговата дружина е свършено, намисли и той да се спасява — така и така всичко е загубено — и като нареди на знаменосеца си да го следва, препусна през полето. Говори се, че понеже дръжката на бойния стяг му пречела да язди, знаменосецът го захвърлил в храсталаците, където и по-сетне англичаните го намерили. След разбиването на дружината му и обръщането ѝ в бяг, месир Годмар пристигна с неколцина рицари в Сен Рикие, областта Понтийо, и спря там, за да разбере какво става и къде е крал Филип.
А сега нека поговорим за краля на Англия и за това какво предприе той след успешното преминаване на брода.
АНГЛИЙСКАТА ВОЙСКА СПИРА В КРЕСИ
След като кралят на Англия и людете му се прехвърлиха през реката, след като разбиха и прогониха неприятеля и разчистиха полето и ни се видеше, ни се чуеше французин, за да им препречи пътя, тръгнаха всички заедно, потегли и обозът, и яздеха с развети знамена: най-отпред — челният защитен отряд с маршалите, сетне — главните сили с краля и сина му, най-подир — тилният защитен отряд. Така яздеха те в строй, преспокойно, както из Вексен и Вимьо, защото знаеха, че Сома е зад гърба им. Предстоеше им да преминат още само една река — Канс, която се спуска покрай градчето Монтрьол, — та възнамеряваха да отбият към Ноаел, да квартируват в града и да превземат на пристъп крепостта. Но като научиха, че Ноаел принадлежи на госпожа Д’Омал, сестра38 на покойния месир Робер Д’Артоа, пощадиха ги и хванаха в друга посока. Маршалите пък продължиха до Кротоа, завзеха града и го подпалиха, но крепостта оставиха непокътната, защото бе яко укрепена. Сетне препуснаха до Сент Еспри Дьо Рю, завзеха града и също го подпалиха. Подир това англичаните спряха на лагер в околностите на Броа и разполагаха с голямо изобилие от най-хубави сентонжски и ларошелски вина, задигнати от търговските кораби на пристан в Кротоа. В петък продължиха пътя си, докато стигнаха до Креси в Понтийо, където и трите дружини се събраха и установиха.
Кралят на Англия знаеше със сигурност, че неговият противник, френският крал, го преследва с цялото си войнство, затова, пристигайки в Креси, тъй заговори на людете си:
— Нека тук се разположим и да дочакаме неприятеля, който иде подире ни. Аз съм в наследствените си владения по линия на госпожа майка ми и съм решен да ги защитя и да ги отвоювам от онези, които дръзнаха да ми ги оспорят.
Тогава англичаните се настаниха на лагер в полето, съблюдавайки пълен ред. Возеха достатъчно съестни продукти и боеприпаси в обоза зад тях, пък и кашаварите бяха набавили едно-друго след прекосяването на Сома. Кралят заповяда рицарите, най-опитни във военните работи, да огледат и да проучат околностите и мястото, където щеше да строи войнството си и да дочака неприятеля. Тези рицари бяха граф Дьо Уорвик, месир Рьоно Дьо Гобеен, месир Годфроа Дьо Аркур и граф Дьо Сюфорт. Събота сутринта четиримата благородника сториха оглед на терена, добре го проучиха и докладваха на краля:
— Сър, на сгода ни е тук да дочакаме неприятеля39.
Кралят отсече:
— Тъй да бъде в името на Бога и на Свети Георги.
Тогава разпространиха заповедта из целия лагер.
ФИЛИП VI В АБВИЛ
Сега нека поговорим малко за френския крал Филип, който в четвъртък напусна Оазмон, за да догони англичаните при Бланк Так. Казаха му насред път:
— Сир, англичаните вече са прекосили Сома, а на вас приливът ще ви попречи да го сторите на същото място. Налага се да се повърнете в Абвил и там, с цялото си войнство, да преминете по моста.
Кралят се вслуша в съвета и с цялото си войнство се завърна в Абвил, където останаха да нощуват. Това се случи четвъртъка, но и петък целия ден кралят изчака на място людете си, защото имаше твърде много наизостанали.
Същия петък кралят разпрати съгледвачи из околностите да разузнаят намеренията на англичаните. Донесоха му тия съгледвачи, че англичаните са се настанили и укрепили недалеч от Креси в Понтийо и рекоха му следното:
— Сир, от държането и разположението им личи, че ви очакват за сражение.
Възрадва се крал Филип при тази вест и заповяда на маршалите си и на чиноначалника на арбалетарите да се погрижат за привеждане на воините в пълна бойна готовност, защото в събота им предстои битка с англичаните. Заповедта бе изпълнена и френските сеньори и людете им до един се стегнаха и се подготвиха.
В Абвил бяха разквартирувани владетелите, поставили се на разположение на Филипа и най-първом кралят на Бохемия, неговият син и император на Германия — месир Карл Бохемски, граф Алансонски, графът на Фландрия, графът на Блоа, херцогът на Лотарингия, граф Дьо Аркур, графът на Намюр, граф Д’Омал, граф Дьо Фороа, граф Д’Осоар, граф Дьо Сансоар, още наследникът на владетеля на Оверн, а също графът на Булон и тъй много други благородници и велики сеньори, че не би ни стигнало мястото да ги назоваваме и изброяваме. И Абвил, град голям, просторен и удобен за квартируване, бе пълен и препълнен с воини, а също и селата наоколо.
Месир Годмар Дьо Фай се установи на разстояние, в градчето Сен Рикие, и не дръзваше да припари в Абвил, боейки се, че кралят жестоко ще го накаже, задето бе пропуснал англичаните през поверения му за охрана и отбрана Бланк Так. Благоразумно постъпваше нашият месир Годмар Дьо Фай, защото наистина, явеше ли се в този момент пред огневения Филип, увисваше на бесилото без искра надеждица за милост и пощада. Кралят твърде недвусмислено бе изразил намеренията си спрямо него пред месир Жеан Дьо Ено.
Кралят на Франция очакваше още граф Савойски и брат му месир Луи Савойски, повели поне 1000 бойци от Савоя и Женева. Прочее френската войска бе далеч по-многобройна от английската, тъй като в цифри Филип разполагаше с 20 000 конника, с шестдесетхилядна пехота от общинското опълчение и с 20 000 генуезки арбалетари, а английският крал с 4000 воини на коне и 12 000 стрелци с лъкове.
Да се повърнем сега назад, към краля на Англия и да поговорим за неговите действия.
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА АНГЛИЙСКАТА ВОЙСКА ПРИ КРЕСИ
Него петък, както вече казах, кралят на Англия се разположи с цялото си войнство на стан всред полето и спретнаха трапезите да похапнат каквото имаше. А имаше от всичко в изобилие, защото земята по тия места бе тлъста и плодоносна на всякакви храни, на зърно и на вина и обозните коне се превиваха под тежки товари от продоволствия, наплячкосани в Нормандия, Вексен и Вимьо. Същия ден Едуард даде тържествена вечеря на всички благородници и военоначалници, посрещна ги радушно, нагости ги богато, сетне ги отпрати да почиват и те се разотидоха. Нощта след угощението, като остана насаме с личната си охрана, той се оттегли в стъкмения за него походен параклис, падна ничком пред въздигнатия от шамбеланите олтар, изповяда Богу намеренията си и горещо го помоли да даде с чест и слава да се завърнат в Англия, сетне отиде и си легна. Събота сутринта стана и се приготви и същото сториха синът му, Галският принц, и цялото войнство. Сетне се отслужи Света литургия и кралят, синът му и мнозинството воини се причестиха и сториха в сърцето си равносметка на помисли и дела, тъй като ясно бе, че него ден не ще им се размине без битка. Когато свършиха, дойде време да закусят, защото трябваше сетне да се стегнат и подготвят за бой. След като се нахраниха и напоиха до насита, взеха оръжието и се разположиха всред полето на точно определеното предния ден място.
Тогава кралят нареди да изтеглят и да турят обозните впрягове, кола и талиги в голям обръч до горичката зад войската и като оставят само един вход, да вкарат вътре конете, тъй като всички бойци щяха да се сражават пешком. Сетне там, на бойното поле, под негово разпореждане конетабълът — графът на Херфорт и Норхартон — и маршалите наредиха людете в три дружини40. Начело на първата кралят определи за пъководец и постави сина си, принц Едуарда
