Слово за Балмонт

съобразил с очите ми от 1930 година.

Слънчев ден. Стоим на моята портичка.

— Марина! Не ме мисли за безумец. Но ако ми е съдено да ослепея — и това ще приема. Защото това е природата. А аз винаги съм живял по нейните закони.

И като вдига лице, подлагайки го на слънцето, с движение на свещеник-жрец (но вече и на слепец) :

— Слепотата е удивителна печал… И… — тайнствено — аз не съм самотен. Аз имам велики предшественици: Омир, Милтън…

Балмонт заслужава нашата всеобща благодарност…

Господа. Ще минат години. Балмонт е литература. А литературата е история…

,

Информация за текста

© 1936 Марина Цветаева

© 1993 Андрей Андреев, превод от руски

1936

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание:

Константин Балмонт. Дойдох да видя слънцето. Избрана лирика

Рецензент: Милена Лилова

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Мила Томанова-Димитрова

Издателска къща „Христо Ботев“, София, 1993

ISBN 954-445-053-X

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14896]

Последна редакция: 2010-01-10 18:20:00

,

1

„Слово за Балмонт“ е написано по повод петдесетгодишната литературна дейност на поета и е прочетено на благотворителната вечер, посветена на Балмонт, състояла се на 24 април 1936 година в парижката зала на Социалния музей. Публикува се със съкращения.

2

А. С. Пушкин — „Поет“. Бел.прев.

3

Прозаичен сборник на Балмонт. — Бел. прев.

4

Рея се — парить (рус). Оттук и играта на думи: високопарность — парить. — Бел. прев.

5

С. М. Волконски (1860–1937) — внук на декабрист, театрален деец, писател. — Бел.прев.