Играта на живота и как да я играем

Флорънс Сковъл ШинИграта на живота и как да я играем

За автора

Флорънс Сковъл Шин (1871–1940) е една от най-известните писателки в сферата на духовната литература, създала класически произведения сред книгите за личностно усъвършенстване.

По линия на майка, във вените на Флорънс тече американска „синя кръв“. Пра-пра-дядото на майка — писателят Франсис Хопкинсън, бил също така политик и член на Американския Конгрес, както и един от съставителите на Декларацията за независимост.

Флорънс получава образованието си във Филаделфия във Френдз Сентръл Скул и учи живопис в Академията за изобразителни изкуства в Пенсилвания от 1889 до 1897. Именно там тя се запознава с бъдещия си съпруг Евърет Шин (1876–1953), който приживе се е ползвал с името на известен импресионист- живописец.

Наскоро след като Флорънс завършва Академията, тя и Евърет се оженват.

Семейство Шин се установява в Ню Йорк — където всеки поотделно преследва своята кариера в изкуството.

В тези младежки години, прекарани в Ню Йорк, Флорънс разкрива талант и на художник, и на актриса. Сред по-близките тя е била известна с празничните вечери, които е давала, с красноречието и остроумието си.

Част от предвоенната кариера на Флорънс (става въпрос за Първата световна война) протича като илюстраторка на детска литература — списания и книги.

През 1914 г., след 14 годишен брак, Евърет поисква развод.

На Флорънс е необходимо известно време да се съвземе от удара, след което започва съвсем нова кариера. Захваща се с религия, но особен вид „нейна“ религия. Религията на Флорънс била нещо като известното „мислене по нов начин“, което по-късно става характерно за движението на „Нова епоха“ (New Age). Това е религията на успеха.

Флорънс работи върху своята философия, а после написва книга с предизвикателното заглавие „Играта на живота и как да я играем“. Никой издател не иска първоначално да се докосне до нея. И така тя разпродава старите сребърни реликви на своите родители и я издава сама през 1925 година.

Бившият съпруг Евърет я навестява, особено след като решава повторно да се ожени (той се жени три пъти, след като се развежда с Флорънс). Флорънс благославя брака му с думите „Сега вече този път е истинският брак за теб!“, но Евърет умира разведен.

В новата си следвоенна кариера на духовен учител и лектор, Флорънс продължава да пише. През 1928 г. излиза продължение на първата книга. Заглавието е: „Твоята дума е твоята магическа пръчица“. Друга книга — „Тайната врата към успеха“, публикувана малко преди да почине през 1940 г., е сбор от лекциите на обществени места. Последната книга „Силата на изречената дума“, е сбор от нейни бележки, събрани и издадени от нейна ученичка след смърта (през 1945 г.).

Още приживе и вече десетилетия след смъртта стотици хиляди хора в САЩ и целия свят, запленени от книгите превръщат идеите на Флорънс Сковъл Шин в част от своя живот.

Играта

Повечето хора считат живота за борба, но той не е борба, а игра. Това е игра, която обаче не можем да играем успешно, без да познаваме духовните закони. Старият и Новият Завет ни разкриват правилата на тази игра с изумителна яснота. Иисус Христос учи, че това е голямата игра на Даване и Получаване. „Каквото човек посее, това и ще пожъне“. Това означава, че каквото е словото или делото на човека, такова ще му се върне. КАКВОТО ДАДЕ — ТОВА ЩЕ ПОЛУЧИ.

Ако човек раздава омраза, ще получи омраза, ако раздава любов, ще получи любов, ако раздава критики — ще бъде критикуван, ако лъже — ще го лъжат, ако мами — ще го мамят. Но ни е казано също така, че въображението има водеща роля в играта на живота.

„От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си (или въображението), защото от него са изворите на живота“ (Притч. 4:23).

Това означава, че каквото човек си представя, то рано или късно се проявява в живота му. Имах познат, който се страхуваше от една болест. Беше много рядка болест и от нея трудно се заболяваше, но той непрекъснато си представяше, че е болен от нея, докато накрая се разболя и умря, превръщайки се в жертва на разстроеното си въображение. Ето защо, за да играем успешно играта на живота, ние трябва да тренираме въображението си. Когато въображението на човека е тренирано да си представя само хубави неща, той постига всяко праведно желание на своето сърце — здраве, богатство, любов, приятели, идеална себереализация, най-висшите си идеали. Наричат въображението „ножицата на ума“, тъй като то непрекъснато изрязва, изрязва, ден подир ден, картините, които човек вижда там, и рано или късно той се сблъсква със собствените си творения в действителния свят. За да може да тренира успешно въображението си, човек трябва да знае как работи умът му. Гърците са казвали: „Опознай себе си“.

Умът се състои от три части: подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е просто сила без посока. То е нещо като поток или електричество и върши това, към което го насочиш; не притежава индукционна сила.

Това, което човек дълбоко чувства или ясно си представя, се отпечатва върху подсъзнанието и се осъществява до най-малката подробност.

Например, когато бяхме деца, една моя позната все се „правеше“ на вдовица. Обличаше се в черни дрехи и си слагаше дълъг черен воал, а хората намираха това за много остроумно и забавно. Тя порасна и се ожени за човек, когото много обичаше. Наскоро след това той почина и тя носи дълги години траурни дрехи. Представата за себе си като вдовица се бе отпечатала върху подсъзнанието и в съответното време се бе осъществила, независимо от опустошението, което бе довела след себе си.

Наричат съзнанието тленен или телесен ум. То е човешкият ум и вижда живота такъв, какъвто изглежда. Умът вижда смърт, бедствие, болест, бедност и всякакви ограничения и от него се впечатлява подсъзнанието. Свръхсъзнанието е Божият ум във всеки човек и е царството на съвършените идеи. В него е „съвършеният образец“, за който говори Платон, „божественият замисъл“, тъй като за всеки човек има такъв.

„Има място, което само ти можеш да запълниш и никой друг не може, нещо което ти трябва да извършиш и никой друг не може“.

Свръхсъзнанието съдържа съвършена представа за това. Тя обикновено проблясва в съзнанието като недостижим идеал — „нещо, което е прекалено хубаво, за да е истина“. В действителност истинската съдба (или назначение) на човека проблясва в съзнанието му от Безкрайния Разум, който е в самия него. Обаче много хора са невежи по отношение на истинските си съдби и се борят за неща и положения, които не са техни, и които биха им донесли само провал и неудовлетвореност, ако ги постигнат.

Например, веднъж при мен дойде една жена и ме помоли да „изрека вълшебните думички“, за да се омъжи тя за човека, в който беше много влюбена (тя го наричаше А. Б.). Отговорих, че по този начин бих нарушила духовния закон, но бих изрекла „вълшебните думички“ за подходящия за нея човек, „божествения избор“, човека, който принадлежи по съдба.

После добавих: „Ако А. Б. е подходящият човек, Вие не можете да го загубите, но ако не е, ще срещнете човек, който е равностоен на него“.

Тя често се виждаше с него, но приятелството им не напредна. Една вечер тя ми позвъни и каза: „Знаеш ли, през последната седмица А. Б. съвсем не ми изглеждаше толкова прекрасен“. Аз отговорих: „Може би той не е божественият избор за теб, а друг“. Скоро след това тя започна да се среща с друг човек, който се влюби в нея веднага и заяви, че тя е неговият идеал. Всъщност той бе казал всичко онова, което тя винаги бе желала да чуе от А. Б. „Беше много странно“, отбеляза познатата ми. Не след дълго тя отговори на любовта му и загуби всякакъв интерес към А. Б.

Давам този пример като потвърждение на заместителния закон. Една правилна идея замества погрешната, следователно не става дума за загуба или жертва. Иисус Христос казва: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“. Той казва още, че царството е вътре в нас. Царството е средището на правилните идеи или на божествените образци.

Иисус Христос учи, че думите имат водеща роля в играта на живота: „По думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден“. Много хора са опропастили живота си вследствие на празни думи. Например, една жена ме попита веднъж защо живее в бедност и ограничения. Някога имала дом, била обградена от красиви неща и разполагала с много пари. Анализирайки живота, установих, че често се беше чувствала уморена от грижите за дома си и не веднъж бе казвала: „Писна ми от вещи — бих искала да живея в хралупа“. После добави: „Днес живея в хралупа“. Думите я бяха довели до това положение. Човешкото подсъзнание няма чувство за хумор и често, шегувайки се несполучливо, хората си навличат нещастия. Например, една жена, която имаше много пари, непрекъснато се шегуваше, че се „подготвя за приют за бедни“. След няколко години тя достигна до почти мизерно съществувание, тъй като бе отпечатала в подсъзнанието си представа за недоимък и ограничения.

За щастие, законът работи в двете посоки и състоянието на бедност и недоимък може да бъде променено в състояние на изобилие. Ето следния пример: в един горещ летен ден при мен дойде жена за „сеанс“ за просперитет. Тя бе изнурена и обезсърчена. Каза ми, че има само осем долара. Тогава аз казах: „Е, ще благословим осемте долара и ще ги умножим така, както Иисус Христос умножи хлябовете и рибите“, а той проповядва, че всеки човек има способността да благославя и да умножава, да лекува и да помага. Тя попита: „Какво да направя по-нататък?“ Аз отговорих: „Следвай интуицията си. Имаш ли «хрумване» да направиш нещо или да отидеш някъде?“ Интуицията означава ин-туицияили да ти се подскаже отвътре. Тя е безпогрешният водач на човека и затова в следващата глава аз ще се спра на законите по-обстойно. Жената отвърна: „Не зная — като че ли ми «хрумва» да си отида вкъщи; имам достатъчно пари за обратен билет“. Тя живееше в отдалечен град, в бедно жилище, и разсъдъкът (или интелектът) биха подсказали: „Остани в Ню Йорк, хвани се на някаква работа и изкарай малко пари“.

Аз казах: „В такъв случай иди си в къщи — не пречи на «хрумването»“. После изрекох следните думи за нея: „Безграничен дух, открий възможност за изобилие за… Тя е неустойчив магнит за всичко, което принадлежи по съдба“. Казах и на нея да повтаря непрекъснато тези думички. Тя си тръгна веднага. След срещата си с някаква жена един ден тя се свързала със стар приятел на своето семейство. Чрез този приятел тя получи хиляда долара по най-невероятен начин. Тя често ми казва: „Разказвай на хората за жената, която дойде при теб с осем долара в джоба и едно хрумване“.

„По пътя на всеки човек винаги стои изобилие, но то може да се реализира чрез желание, вяра или определени думи. Иисус Христос ясно посочва, че първият ход трябва да се прави от нас, хората.“

„Искайте, и ще ви се даде, търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Мат. 7:7).

В Светото Писание четем: „Що се отнася до делото на ръцете ми — напътствай ме“.

Безграничният Разум, Бог е винаги готов да изпълнява нашите най-малки и най-големи искания.

Всяко желание, изречено или неизречено, е искане. Ние често се стряскаме, когато някое наше желание изведнъж бъде изпълнено.

Ето следният пример: един Великден, след като гледах красиви розови храсти по витрините на цветарските магазини, аз си пожелах да ми подарят един