Всичко добро, което трябва да се прояви в живота на даден човек, е вече осъществено в божественото съзнание и се реализира чрез благодарността на този човек или чрез изричаните от него думи. Така той трябва да бъде внимателен и да се стреми към проявяването единствено на божествената идея, защото често с „празните си думи“ човек си изпросва неуспехи и нещастия.
Следователно от изключителна важност е да се формулират правилно исканията, които човек предявява, за което стана въпрос в предишната глава.
Ако човек желае да получи дом, приятели, пост или други добри неща, то нека в искането си спомене „божествения избор“.
Ето пример за това: „Безграничен разум, разкрий, моля те, пътя, за да ми бъде дадена възможността да получа подходящия дом, подходящия приятел, подходящия пост. Благодаря, че това ще се разкрие, с Божията милост, по идеалния начин“.
Втората част от твърдението е най-важна. Например: познавах жена, която се нуждаеше от хиляда долара. Дъщеря пострада и те получиха хиляда долара обезщетение, така че парите не дойдоха по „идеалния начин“.
Искането е трябвало да се формулира така: „Безграничен разум, благодаря, че хилядата долара, които са мои по божествено право, сега се освобождават и с Божията милост ще стигат до мен по идеалния начин“.
Растейки финансово даден човек трябва да настоява в искането си огромните суми пари, които му принадлежат по божествено право, да стигнат до него с Божията милост по идеални начини.
Не е възможно на човек да му се даде повече от това, което той счита, че е възможно да получи, защото хората се обвързват с ограничените очаквания на подсъзнанието. Човек трябва да разшири очакванията си, за да получи повече.
Хората често сами се ограничават в исканията си. Ето един пример в това отношение: мой курсист предяви искане да получи шестстотин долара до определена дата. Той ги получи и после разбра, че е бил много близо до получаването на хиляда долара, но му били дадени само шестстотин, защото толкова бе поискал.
„И пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев“. Богатството е въпрос на съзнание. Французите имат една легенда, която е чудесен пример за това. Един беден човек си вървял по пътя и срещнал един пътник, който го спрял и заговорил. „Добри ми приятелю, виждам, че си беден. Вземи този къс злато, продай го и през целия си живот ще бъдеш богат“.
Човекът се зарадвал много на добрия си късмет и занесъл къса злато у дома си. Веднага си намерил работа и преуспял, така че не се наложило да продаде златото. Минали години и той много забогатял. Един ден също срещнал бедняк по пътя си. Спрял го и му казал: „Добри ми приятелю, ще ти дам този къс злато. Ако го продадеш, цял живот ще бъдеш богат“. Скитникът взел къс и се опитал да го продаде, но станало ясно, че той не бил от злато, а от месинг. Ето как първият бедняк станал богат, защото се почувствал такъв, мислейки си, че късът е от злато.
Всеки човек носи в себе си къс от злато; съзнанието му за злато, за изобилие, донася богатствата в живота. Когато човек предявява исканията си, той започва с края на пътешествието, т.е. заявява, че вече е получил. „Преди да си ме повикал, аз ще ти отговоря“.
Когато човек непрекъснато твърди нещо, подсъзнанието започва да го вярва.
Ако човек има съвършена вяра, не е нужно да изрича дадено твърдение повече от веднъж. Човек не трябва непрекъснато да моли и настоява, а да отправя благодарности, че е получил.
„Ще се развесели пустинята и сухата земя и необитаемата страна ще се зарадва и разцъфти като крин“. Тази радост, която е още в пустинята (състояние на съзнанието), разкрива пътя за осъществяването. „Отче наш“ е във формата на искане: „Насъщния хляб дай ни днес и ни прости дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“ и завършва с възхвала: „Защото твои са Царството и Силата, и Славата во веки веков. Амин“. „А що се отнася до творенията на ръцете ми — командвай ме ти“. Следователно молитвата е и искане, и възхвала, и благодарност. Човек трябва само да вярва, че „с помощта на Бога всичко е възможно“.
Всичко изглежда лесно, когато се говори абстрактно, но е по-трудно, когато човек се изправи пред даден проблем. Например, за една жена бе необходимо да намери голяма сума пари в определен срок. Тя знаеше, че трябва да направи нещо, за да се осъществи това и помоли да се подскаже, какво да направи.
Тя се разхождала в голям универсален магазин, когато видяла много красив нож за хартия от розов емайл. Почувствала, че „я тегли“ към него. През ума минала мисълта: „Нямам хубав нож за отваряне на писма, в които са поставени големи чекове“.
Тя купила ножа за отварянето на писма. Разсъдъкът би нарекъл тази покупка екстравагантност. Когато го взела в ръката си, тя си представила как отваря плик с голям чек, предназначен за нея, и няколко седмици по-късно получила парите. Розовият нож за хартия бил проява на нейната активна вяра.
Съществуват разкази за силата на подсъзнанието, направлявано с вяра.
Ето един пример: един човек нощувал във ферма. Прозорците на стаята, в която спял, били заковани. Посред нощ той почувствал, че се задушава и тръгнал в тъмното към прозореца. Не могъл да го отвори, затова счупил стъклото с ръката си, подишал чист въздух и после заспал чудесно.
На следващата сутрин открил, че е счупил стъклото на библиотеката и през цялата нощ прозорецът е бил затворен. Той се снабдил с кислород просто като си е мислил за него.
Човек никога не трябва да се колебае! „Да не си мисли този, който се колебае, че ще получи нещо от Господ!“.
Един курсист веднъж направи следното прекрасно твърдение: „Когато моля Бог за нещо, аз заявявам твърдо: «Отче наш, няма да взема по-малко от поисканото, а повече.» Човек никога не бива да прави компромис: «След като си направил всичко — стой и чакай!». Това понякога е най-трудното време от процеса на осъществяване. Човек се изкушава да се откаже, да обърне гръб, да направи компромис.
«Той служи само на тези, които имат търпение да чакат».
Проявлението често става в единадесетия час, защото тогава човек спира да разсъждава и пресмята и безграничният разум действа без препятствия.
«На мрачните желания се откликва мрачно; желанията, очаквани с нетърпение, се забавят дълго или се осъществяват трудно».
Ето един пример в подкрепа на казаното. Една жена ме попита защо непрекъснато губи или чупи очилата си.
Открихме, че тя често говори за себе си или пред другите с досада: «Да можех да се отърва от тия очила». Ето как желанието, изразено несъзнателно, се изпълнило. Тя би трябвало да поиска отлично зрение, но в подсъзнанието си регистрирала просто нетърпеливото си желание да се освободи от очилата си; затова те непрекъснато се губели или чупели.
Две нагласи на ума причиняват загуба: подценяването, какъвто бе случаят с жената, която не оценявала мъжа си или страхът от загуба, който отпечатва в подсъзнанието картина на загуба.
Когато човек успее да се откъсне от проблема си (отхвърли бремето), ще получи незабавен резултат.
Ето пример за това: една жена била на улицата в много бурно време и вятърът непрекъснато преобръщал чадъра. Тя се канела да навести някакви хора, с които не се виждала до този момент и не искала при запознанството да я видят със счупен чадър. Не можела да го изхвърли, защото чадърът не бил неин. Така в отчаянието си възкликнала: «О, Господи, погрижи се за този чадър, защото аз не зная какво да правя с него».
Минута по-късно зад себе си дочула глас: «Госпожо, искате ли да ви поправя чадъра?». Пред нея стоял един майстор на чадъри.
Тя отговорила: «Разбира се, че искам».
Мъжът поправил чадъра, докато тя се отбила до къщата, за да се запознае с хората и когато се върнала, чадърът бил готов. Така винаги ще срещнем майстор на чадъри, когато оставим ситуацията в Божиите ръце.
След всяко отричане трябва да отправяме по едно утвърждение.
Ще ви дам друг пример: една вечер късно по телефона ми се обади човек, с когото никога преди това не се бях срещала. Пожела да му проведа един от моите лечебни сеанси. Очевидно беше много болен. Аз направих следното твърдение: «Отричам впечатлението, че този човек изглежда болен. То не е реално, следователно, не може да се регистрира в неговото съзнание. Този човек е една съвършена идея в божествения ум, една чиста субстанция, изразяваща съвършенство».
В божествения ум не съществува време и пространство, така че изреченото на мига стига до своето предназначение и не се връща «без отговор». Лекувала съм пациенти и в Европа и съм констатирала, че резултатът е мигновен.
Често ме питат каква е разликата между визуализиране и проникновение. Визуализирането е душевен процес, който се ръководи от разсъдъка или съзнанието. Проникновението е духовен процес, ръководен от интуицията или от подсъзнанието. Човек трябва да упражнява ума си да улавя тези проблясъци на вдъхновение и да си изработва «божествени картини». Когато човек каже: «Искам само това, което Бог иска по отношение на мен», в неговото съзнание избледняват неистинните желания и се отпечатват нови картини, които идват от великия архитект, Бога в него самия. Планът на Бог за всеки човек надхвърля ограниченията на разсъдъка и винаги изразява квадрата на живота, съдържащ здраве, богатство, любов и идеална себереализация. Много хора изграждат във въображението си малка къщичка, докато биха могли да изградят дворец.
Ако човек се опита да наложи проявление (чрез своя разсъдък), той стига до задънена улица.
«Аз, Господ, ще побързам да свърша това навреме». Човек трябва да действа само чрез интуицията си или чрез нишките, които му подсказват какво да прави. «Покори се на Господа и Нему се надявай».
Виждала съм как този закон работи по най-удивителен начин. Например, една курсистка бе заявила, че трябват сто долара до следващата сутрин. Беше дълг от жизнена важност и той трябваше да се плати. Аз «изрекох необходимите думи», заявявайки, че духът «никога не закъснява» и че първоизточникът на блага е налице.
Същата тази вечер тя ми телефонира, за да ме извести за чудото. Каза, че минало през ум да отиде до банката, където държала кутия за ценности, за да прегледа някакви книжа. Прегледала ги и на дъното на кутията открила нова стодоларова банкнота. Беше учудена и каза, че със сигурност не била поставяла банкнотата там, защото неведнъж била преглеждала книжата. Може да е било и материализация, подобна на Иисусовата с хлябовете и рибата. Хората ще достигнат ниво, при което «словото ще се превръща в плът» или ще се материализира на мига.
«Нивята, узрели за жътва», веднага ще станат реалност, както всички чудеса, свързани с Иисус Христос.
В името на Иисус Христос се крие огромна сила. То стои зад проявената Истина. Той казва: «И каквото поискате от Отца в Мое име ще го направя».
Силата на това име издига човека в четвъртото измерение, където той е свободен от всякакви астрални и психически влияния и става «безусловен и съвършен, както Бог Сам е безусловен и съвършен».
Виждала съм много изцеления, извършени чрез думите: «В името на Иисуса Христа».
Христос е едновременно Бог и човек; Христос във всеки човек е неговият Изкупител и Спасител.
Чрез Христос човек носи четвъртото измерение в себе си и е човекът, създаден по Божи образ и подобие. Това е нашият «аз», който никога не се е провалял, не познава болест или скръб, никога не се е раждал и не е умирал. Това е «възкресението и животът» на всеки човек!“ „Никой не дохожда при Отца,
