точно преди голямото постижение ни сполитат явен неуспех и обезкуражаване.
Когато децата на Израел стигат до „обетованата земя“, те се страхуват да влязат в нея, защото според тях тя е обитавана от исполини, които ги карат да се чувстват като скакалци. „Там видяхме и исполините — ние изглеждахме пред тях като скакалци“. На почти всеки човек се случва при дадени обстоятелства да се чувстват точно така.
Но хората, които познават духовния закон, не се вълнуват от външния вид на нещата и радостта не им е чужда дори когато са „в плен“. С други думи, те непрекъснато си представят добрия изход и благодарят преди още това да е станало.
Има чудесен пример в подкрепа на казаното дотук от живота на Иисус Христос. Той казва на учениците си: „Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва“. (Иоан 4:35) С ясния си взор той прониква отвъд „материалния свят“ и вижда отчетливо четириизмерния свят, нещата такива, каквито са, съвършени и завършени в божествения ум. Така че човек трябва винаги да носи представата за целта на своето пътуване и да търси нейното реализиране. Това може да е добро здраве, любов, замогване, себереализация, дом или приятели.
Това са все завършени и съвършени идеи, записани в божественото съзнание (свръхсъзнанието на човека) и те трябва да се осъществят чрез човека, а не просто да стигнат до него. Ето един пример в подкрепа на казаното. При мен дойде един човек и ме помоли да направя нещо за успех. Налагаше му се за кратко време да събере 1500 долара за бизнеса си. Срокът за това вече бе почти изтекъл, когато той дойде при мен съвсем отчаян. Никой не искал да инвестира в предприятието му, а от банката му бяха отказали категорично заем. Аз му казах: „Предполагам, че в банката си загубил своя кураж, а значи и силата си. Ти можеш да контролираш всяка ситуация, при условие, че най-напред владееш себе си. Върни се в банката, а аз ще направя това, което се очаква от мен“, добавих аз. Всъщност това, което аз направих в неговия случай, бе да произнеса следното: „Ти си благоразположен към духа на всеки, свързан с банката. Нека от тази ти предразположеност произлезе божествената идея“. На което той отвърна: „Слушай, жено, говориш за невъзможни работи. Утре е събота; банката затваря в дванайсет. По-рано от десет часа няма да съм стигнал в нея. Крайният срок изтича утре и впрочем, нищо няма да излезе. Твърде късно е.“ Тогава аз му обясних: „На Бог не му е нужно време и никога не е късно. С негова помощ всичко е възможно“. А след това добавих: „От бизнес нищо не отбирам, но за Господ много неща зная“. Той отвърна: „Когато седя тук край теб всичко ми изглежда наред, но когато изляза навън, става лошо“. Той живееше в един далечен град и цяла седмица нямах никакви новини от него, после пристигна писмо: „Ти беше права. Събрах парите. Никога вече няма да се усъмнявам в истинността на всичко, което си ми казвала“.
Срещнахме се няколко седмици по-късно и аз го попитах: „Какво стана? В крайна сметка си разполагал с много време“. Тогава той ми обясни какво се беше случило. „Влакът ми имаше закъснение и точно в дванадесет часа без петнадесет минути бях в банката. Влязох спокойно и казах: «Дойдох за заема» и те ми го дадоха, без да ми задават каквито и да било въпроси“.
Оставали са му точно петнадесет минути до определения му краен срок и Безграничният дух не закъснял. В този момент човекът не можеше да се справи сам. Той се нуждаеше от помощта на някой, който да поддържа в представата му положителния изход от проблема. Ето какво един човек може да направи за друг.
Иисус Христос знае тази истина, когато проповядва: „Ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен“. Обикновено човек се вглежда прекалено отблизо в проблемите си и започва да изпитва съмнения и страх.
Приятелят или „изцелителят“ вижда ясно успеха, здравето или просперитета и не се разколебава, защото не е така потопен в дадената ситуация.
Много по-лесно е да „направим всичко това“ за друг, отколкото за себе си. Затова човек не бива да се колебае да потърси помощ, ако не се чувства уверен.
Един много наблюдателен в житейските въпроси човек каза веднъж: „Човек не би се провалил, ако някой друг човек в представите си вижда неговата сполука“. Ето, такава е силата на въображението и много велики хора дължат успеха си на съпругата си, сестра си или приятеля си, който е „вярвал в тях“ и не е изпитал колебание по отношение на добрия изход.
Силата на думата
Човек, който познава силата на думата, е много внимателен, когато говори. Той трябва само да наблюдава реакциите, които думите му предизвикват и ще разбере, че те „не се връщат празни“. Чрез изречената дума човек непрекъснато кове своите закони.
Познавах един човек, който често казваше: „Винаги изпускам автобуса. Той неизменно потегля точно когато аз пристигам на спирката“.
Дъщеря му пък имаше навика да казва: „Винаги успявам да хвана автобуса. В момента, в който аз пристигам, пристига и той“. И така — години наред. Всеки от тях си беше създал свой закон, единият за неуспех, другият — за успех. Това е психологията на суеверието.
В една конска подкова или в едно заешко краче не се съдържа сила, но изречената от човека дума и вярата, че те ще му донесат късмет поражда в подсъзнанието очакване и привлича „щастливата ситуация“. Обаче аз съм констатирала, че тази стратегия не „работи“, ако човек е духовно напреднал и познава по-висшите закони. Човек не може да се връща назад и трябва да остави настрана „истуканите“. Ето един пример: двама от моите курсисти се радваха на голям успех в бизнеса си в продължение на няколко месеца, когато изведнъж всичко стана на пух и прах. Ние се опитахме да анализираме случая и аз разбрах, че вместо да се уповават на Бога за успех и просперитет, всеки от тях си беше купил по един талисман. Аз им казах: „Виждам, че сте вярвали в талисманите, вместо в Господ“. Изхвърлете талисманите и се обърнете към закона за опрощението, тъй като човек има силата сам да опрощава или неутрализира грешките си.
Те решиха да захвърлят талисманите в една шахта и отново всичко им тръгна на добре. Това, разбира се, не означава, че човек трябва да изхвърли всяко украшение-талисман или подковата от дома си, но той трябва да е наясно, че силата на тези неща се дължи единствено на Божията сила и че предметът просто му създава чувството на очакване.
Един ден бях заедно с една приятелка, изпаднала в голямо отчаяние. Прекосявайки улицата, тя намери подкова. Веднага я обзе радост и надежда. Тя ми каза, че Бог бе изпратил подковата, за да поддържа куража.
В този момент наистина това бе единственото нещо, отпечатало се в съзнанието. Надеждата се превърна във вяра и тя в края на краищата успя да покаже това по един чудесен начин. Искам да посоча изрично, че мъжете, за които стана дума преди малко се бяха поставили в зависимост само от талисманите, докато тази жена осъзнаваше рефлектиращата сила на подковата.
На самата мен ми бе необходимо дълго време да се отърва от вярването, че определено нещо носи разочарование. Ако това нещо се случеше, неминуемо следваше разочарование. Открих, че единственият начин да направя промяна в подсъзнанието си бе като си внушавам: „Не съществуват две сили, а само една — Бог, следователно разочарования няма, а това нещо означава радостна изненада“. Веднага забелязах промяна и щастливите изненади не закъсняха да се появят.
Имам приятелка, която твърди, че нищо не е в състояние да я накара да мине под стълба. Един ден казах: „Ако се страхуваш, това означава, че вярваш в две сили вместо в една — в доброто и в злото. Тъй като Бог е единствен, за него не може да има противостояща сила, освен, ако човек не припише сила на неистинното зло. За да покажеш, че вярваш само в една сила — Бог, и че злото не притежава сила или реалност, следващият път, когато видиш стълба, мини под нея“. Наскоро след този разговор тя отишла до банката, на която е клиент. Искала да отвори сейфа си в трезора, но на пътя имало стълба. Без да минава под нея не било възможно да стигне сейфа си. Изстенала от страх и се върнала. Не можела да се изправи пред „лъва“ на пътя си. Когато обаче излязла на улицата, моите думи зазвънели в ушите и тя решила да се върне и да мине под стълбата. Това било за нея изключителен момент в живота, защото стълбата я бе държала в плен години наред. Тръгнала отново към трезора, но стълбата не била там! Често се случва такова нещо. Ако човек иска да направи нещо, от което се страхува, просто не му се налага да го прави.
В това се състои законът за несъпротивата, закон, който малцина разбират.
Някой беше казал, че в куража има гениалност и вълшебство. Срещнете дадено събитие без да се страхувате и се оказва, че няма нищо страшно; страшното изчезва от само себе си.
Обяснението е, че страхът е привлякъл стълбата по пътя на жената, а липсата на страх е премахнала стълбата оттам.
Следователно, невидимите сили непрекъснато работят за този, който сам си „надява въжето“, въпреки че не разбира какво прави. Поради вибрационната сила на думите, каквото човек изрече, такова привлича. Хора, които непрекъснато говорят за болест, неминуемо я привличат.
Дори когато знае истината, човек не може да бъде абсолютно безпогрешен. Ето един пример за това: имах приятелка, която често ми казваше по телефона: „Ела да се видим и да си побъбрим малко по старому“. Това „по старому“ означаваше един час, през който се изричаха около петстотин до хиляда деструктивни думи, като основните теми бяха загуба, недоимък, провал и болест.
Аз отговарях: „Не, благодаря ти. Достатъчно съм си бъбрила по старому в моя живот, това ми излиза скъпо. Бих искала да си говорим по новому, за неща, които бихме искали да станат, а не обратното“. Има една стара поговорка, според която човек трябва да използва думите си за три цели: да лекува, благославя и помага. Това, което човек казва за другите, ще бъде казано и за него, това, което пожелава на другия, пожелава и на себе си.
„Проклятията се връщат като пилците в гнездата си вечер“.
Ако човек пожелае някому „лош късмет“, със сигурност ще си навлече лош късмет. Ако иска да помогне на някого, за да успее, той всъщност прави това и за себе си.
Тялото може да се поднови и преобрази чрез думите, които се изричат и чрез добрите мисли, а болестите трябва да се изхвърлят напълно от съзнанието. Един метафизик знае, че всяка болест има своето душевно съответствие и за да излекува тялото си, човек трябва най-напред да „излекува душата си“.
