Бях помолена да лекувам жена, която скърбеше по дъщеря си. Аз отрекох съществуването на загуба и раздяла, уверих я, че Бог е нейната радост, любов и спокойствие.
Жената много бързо възвърна равновесието си и помоли сина си да ме уведоми, че няма да се лекува повече, защото „се чувствала неприлично щастлива“.
Следователно, „тленният разум“ обича да се вкопчва за своите неволи и скърби.
Познавах една жена, която непрекъснато говореше за проблемите си и разбира се, все имаше такива.
Според едно старо схващане ако една жена не се безпокои за децата си, тя не е добра майка.
Днес знаем, че майчиният страх е причина за много болести и нещастни случаи при децата.
Страхът си представя живо болестите или ситуациите, от които се страхуваме и ако не бъдат неутрализирани, тези картини се материализират.
Щастлива е майката, която може да каже искрено, че оставя детето си в Божиите ръце и следователно разбира, че Бог го пази.
Ето един пример за това: една жена се събудила неочаквано посред нощ и имала чувството, че брат се намира в голяма опасност. Вместо да се отдаде на страховете си, тя започнала да си повтаря следните твърдения-истини: „Човекът е съвършена идея в божественото съзнание и се намира винаги там, където трябва да бъде. Следователно, брат ми е там, където трябва, и Бог го пази“.
На другия ден тя научила, че брат бил съвсем наблизо до мястото, където експлодирала мина, но се спасил като по чудо.
Така всеки от нас (с мислите си) може да пази другия и всеки човек трябва да знае, че това, което обича, „живее под покрива на Всевишния, обитава сянката на Всемогъщия“.
„Зло няма да ти се случи и язва няма да се приближи до твоето жилище“.
„Съвършената любов пропъжда страха — Който се бои, не е съвършен в любовта“, и „любовта е изпълнение на закона“
Интуиция или водачество
Няма по-велико постижение за човека от това да познава силата на думите си и да следва интуицията си. Чрез словото той задвижва невидими сили и може да възстанови тялото си или да преобрази делата си.
От всичко това се разбира, че е изключително важно да подбираме правилно думите си, а така също и твърденията, които искаме да изпратим в невидимия свят.
Трябва да помним, че Бог е първоизточникът на нашите блага, че всяка молба може да бъде удовлетворена и че този божествен първоизточник се задейства чрез изричането на дадени слова.
„Искайте, и ще получите“
Човек трябва да направи първата крачка. „Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас“.
Често ме питат как се постига това.
Аз отговарям: „Облечи в думи искането си и не прави нищо докато някак си не ти се подскаже. Поискай да ти се подскаже с думите: «Безграничен разум, разкрий ми, моля те, пътя, нека да разбера мога ли да направя нещо».
Отговорът ще получите по интуитивен път (или хрумване); случайна реплика или пасаж от книга и т.н. Отговорите понякога ни стряскат с точността си. Например: една жена искаше да получи голяма сума пари. Тя се обърна с думите: «Безграничен разум, моля те, разкрий за мен пътя към незабавно благоденствие, нека всичко, което ми се пада по божествено право стане мое, нека над мен завали изобилие от блага». После добавила: «Подскажи ми чрез нещо, какво мога да направя».
Скоро просветнала мисълта: «Дай на някоя приятелка (която ти е оказвала духовна помощ) сто долара». Тя споделила хрумването с друга приятелка, която я посъветвала: «Почакай да ти се подскаже с още нещо, преди да дадеш». И тя зачакала. Същият този ден срещнала жена, която казала: «Днес дадох на един човек един долар; за мен това е все едно ти да дадеш сто долара някому».
Това било безпогрешно подсказване — тя разбрала, че трябва да даде стоте долара. Това било подарък, който се оказал голяма инвестиция, защото наскоро след това по забележителен начин получила голяма сума пари.
Когато дава, човек отваря пътя за получаване. За да създаде активност във финансите, човек трябва да дава. Десятъкът, т.е. даването на 1/10 част от дохода, е стар еврейски обичай, доказал, че води до увеличаване на средствата. Много от най-великите хора на тази страна са раздавали една десета част от доходите си и не зная случай това да не се е оказало добро вложение.
Раздаденият десятък се завръща благословен и умножен, но подаръците или десятъкът трябва да се дават с любов и с радост, защото Бог обича «оногова, който драговолно дава». Сметките също трябва да се плащат с добро настроение. Парите трябва да се дават без страх, с благословия.
Такова отношение прави човека господар на парите. Те са негови, за да го слушат и тогава думите му отварят огромни източници на богатства.
Човек сам ограничава средствата си вследствие ограниченото си виждане. Понякога хората реализират голямо богатство, но се плашат да действат.
Прозрението и действията трябва да вървят ръка за ръка, както в случая с човека, който си купил палтото с кожената подплата.
Една жена дойде веднъж при мен и ме помоли да изрека «необходимите думи» за да получи добър пост в службата. Аз се помолих: «Безграничен разум, разкрий пътя към подходящия пост за тази жена». Никога не казвайте само «пост» — молете за «подходящия пост», мястото, вече предвидено в божественото съзнание, защото само един е постът, който би удовлетворил човека.
После благодарих, че вече е получила такъв пост и че той скоро ще се разкрие. Много скоро на нея предложиха три поста — два в Ню Йорк и един в Палм Бийч и тя не знаеше на кой от тях да се спре. Аз помогнах: «Помоли да ти се подскаже».
Времето почти изтичаше, а тя не можеше да реши, когато един ден ми се обади по телефона: «Тази сутрин, след като се събудих, долових мириса на Палм Бийч». Тя бе ходила там и мекият аромат на мястото бе познат.
Аз отвърнах: «Е, щом оттук можеш да доловиш аромата на Палм Бийч, явно това е твоето място». Тя прие поста и работата се окача чудесна. Често такива подсказвания идват в неочакван момент.
Един ден, както си вървях по една улица, почувствах силно нужда да вляза в една хлебарница, на разстояние един-два блока от мястото, където се намирах.
Разсъдъкът ми се съпротивляваше: «Та там няма нищо, което да ти трябва».
Но аз се бях научила да не разсъждавам. И така, стигнах до хлебарницата, огледах какво имат. Наистина нямаше нищо, което да ме интересува, но на излизане срещнах една жена, за която често си бях мислила и която спешно се нуждаеше от помощта ми.
Толкова често човек отива за дадено нещо, а намира друго.
Интуицията е духовно качество, което не обяснява пътя, а просто го показва.
Човек често получава прозрение по време на «сеанс». Идеята, която му хрумва, може да изглежда съвсем неадекватна, но някои от пътищата Господни са «неведоми».
Един ден, по време на час, аз провеждах сеанс с молба на всеки да му се подскаже пътят. После при мен дойде една от жените и заяви: «Докато вие провеждахте сеанса, на мен ми хрумна да взема мебелите си от мястото, където съм ги складирала и да наема апартамент». Жената бе дошла, за да помогна за здраве. Казах, че съм сигурна, че ако си наеме самостоятелно жилище, здравето ще се подобри, и добавих: «Считам, че проблемът ти, който е конгестия, е дошъл от складирането на нещата ти. Задръстването с неща води до конгестия в организма. Ти си нарушила закона за употребата и тялото ти плаща за това.»
Аз поблагодарих на Бога и помолих: «В ума, тялото и в делата да настъпи Божествен порядък».
Хората едва ли имат и най-слаба представа до каква степен деянията им влияят върху тялото им. На всяка болест съответства определено душевно състояние. Човек би трябвало да получи незабавно изцеление чрез реализирането на тялото си, което е съвършено в божественото съзнание, т.е. цялостно и безупречно, но ако продължава с деструктивното си мислене, трупането на вещи, омразата, страха и проклятията, болестта ще се завърне.
Иисус Христос знае, че болестите идват от греха и съветва прокажения след изцелението да не греши повече, за да не му се случи най-лошото.
Следователно, човешката душа (или подсъзнанието) трябва да е по-бяла от снега, за да не заболява тялото, и метафизиците винаги търсят причините за болестите в душата.
Иисус Христос казва: «Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъдени»
Много хора привличат болести и нещастия с това, че осъждат други хора.
Това, което човек осъжда у другите, получава за себе си.
Ето един пример: при мен дойде една отчаяна и ядосана приятелка, защото мъжът я бе изоставил заради друга жена. Тя осъждаше другата жена, като непрекъснато повтаряше: «Тя знаеше, че той е женен и нямаше право да се възползва от ухажванията му».
Аз отвърнах: «Спри да осъждаш жената, благослови я и забрави за тях двамата, в противен случай същото ще ти се случи и на теб».
Тя не се вслуша в думите ми и година или две по-късно сама се влюби в женен мъж.
Когато човек критикува или осъжда, се хваща за открита жица и може да очаква токов удар.
Нерешителността е препъни-камък по пътя на много хора. За да я превъзмогнете, често изричайте следното твърдение: «Непрекъснато съм под
