да изговори. Кварт се обърна и си тръгна, чувствайки погледа й върху себе си. Помисли си глупаво, че ако в този момент тя би извикала „Обичам те“, щеше да разкъса свещническата си якичка, да се върне и да я прегърне като офицер от старите черно бели филми, който захвърля кариерата си заради една фатална жена или като онези нещастни глупаци Самсон и Олоферн (Според Стария завет Самсон става жертва на любовта си към коварната Далила; еврейката Юдит отрязва главата на влюбения в нея вражески пълководец Олоферн и така спасява народа си. — (Б. р.)). Мисълта го развесели. Той знаеше и винаги беше знаел, че Макарена Брунер никога вече няма да каже тези думи на някой мъж.

— Чакайте! — каза тя внезапно. — Искам да ви покажа нещо.

Кварт спря. Това не бяха вълшебните думи, но му бяха достатъчни, за да се обърне. Тя все още стоеше там, където я беше оставил, и сянката й падаше върху стената. Отхвърли назад глава и разтърси косата си с отбранително движение, насочено по-скоро към самата нея, отколкото към него.

— Заслужихте си го — каза тя с усмивка.

* * *

Каса дел Постиго беше тиха. Английският часовник в галерията удари дванадесет, когато прекосяваха двора с фонтана между мушкатото и папратите. Всички светлини бяха угасени и в лунната светлина сенките им се плъзгаха по мозайката, която блестеше от влага след скорошното поливане на цветята. В градината щурците свиреха в подножието на тъмната кула, която приютяваше Гълъбарника.

Макарена поведе Кварт по галерията през малка всекидневна и после по дървени стъпала с железен парапет. Стигнаха до остъклената галерия на горния етаж, заобикаляща вътрешния двор и продължиха до затворената врата в края й. Преди да отвори вратата, Макарена спря и прошепна на Кварт.

— Никой не трябва да знае това.

Тя сложи пръст на устните си и отвори вратата. Посрещнаха ги звуците на „Вълшебната флейта“. Първата стая, неосветена, беше пълна с мебели, покрити с калъфи. Лунната светлина се процеждаше през прозореца. Музиката идваше от друга стая. Там, през отворената стъклена врата, се виждаше осветено от лампа писалище, покрито с компютърно оборудване: два големи монитора „Сони“, лазерен принтер, модем. С поглед, вперен в екрана, по който проблясваха икони и букви, с ветрилото от Ромеро де Торес и две празни бутилки от кока-кола върху купчина списания „Wired“, погълната от пътуването, което всяка нощ я отвеждаше далеч от къщата, Севиля, себе си и миналото, Висперас мълчаливо бродеше из необятното киберпространство.

Тя дори не изглеждаше изненадана, че са там. Пишеше внимателно, а очите й бяха впити в един от мониторите. Кварт забеляза, че прави всичко много предпазлво, сякаш се боеше да не натисне погрешен клавиш и да провали нещо важно. Погледна към екрана: цифрите и знаците нищо не значеха за него, но хакерът явно се оправяше с лекота. Носеше тъмна копринена роба, чехли и около шията си — прекрасната перлена огърлица. Кварт поклати глава. Внезапно всички знаци на екрана се смениха от нови и очите на Крус Брунер, херцогиня Ел Нуево Естремо светнаха.

— Готово! — каза тя и отново започна да пише. След малко натисна „Ентър“ и се облегна удовлетворена. Очите й, зачервени от взиране в екрана, блестяха злобно, когато най-накрая погледна дъщеря си и свещеника. — „Защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя.“ — каза тя на Кварт. — Не е ли така, отче? Първа част на Писмата до солуняните, струва ми се 5:2.

Дъщеря й сложи ръка на рамото й и погледна Кварт. Възрастната дама наклони глава към нея.

— Ако знаех, че ще имам посещение по това време на нощта, щях да се подготвя — каза тя с непресторено съжаление и докосна перлената огърлица. — Но тъй като Макарена ви е довела, няма нищо. — Тя стисна ръката на дъщеря си. — Сега знаете моята тайна.

Кварт все още не можеше напълно да повярва. Погледна празните бутилки от кока-кола, купчината компютърни списания на английски и испански, ръководствата, които надничаха от отворените чекмеджета на писалището, кутиите с дискети. Крус и Макарена го наблюдаваха — едната развеселена, другата — мрачна. Той не можеше да отрече свидетелството на сетивата си — от това бюро една седемдесетгодишна стара дама беше подлудила Ватикана.

— Как го направихте? — попита той.

Крус Брунер дръпна ръката си и я плъзни по клавиатурата. Пиано, помисли си Кварт. Възрастните херцогини свирят на пиано, бродират и плетат дантели или се отдават на носталгия, а не се превръщат в хакери нощно време.

— Никога нямаше да се сетя — каза той.

— Че една малка стара дама може да разбира от всичко това? — Тя се изправи със замислено изражение. — Признавам, че е малко странно, но това е. Един ден просто погледнах от любопитство. Натиснах клавиш и видях, че на екрана става нещо. И че можеш да пътуваш до невероятни места и да правиш неща, за които не си и мечтал. — Тя се усмихна и лицето й внезапно се подмлади. — По-забавно е, отколкото да гледаш венецуелски сапунени опери по телевизията.

— Откога се занимавате с това?

— Не от много отдавна. Три-четири години. — Тя се обърна към дъщеря си, опитвайки се да си спомни по-точно. — Винаги съм била много любопитна — видя ли отпечатан ред, трябва да го прочета. Един ден Макарена купи компютър, за да работи с него. Когато излезе, седнах пред него омагьосана. Имаше една игра, малка топка за пинг-понг. Така научих как да действам с клавиатурата. Имам проблем със съня, както знаете, затова започнах да прекарвам по няколко часа на компютъра. Мисля, че съм се пристрастила.

— На нейната възраст — каза Макарена с обич.

— Да. — Старата херцогиня се обърна към Кварт, сякаш го подканваше да изрази неодобрението си. — Бях толкова любопитна, че започнах да чета всичко, което можех да намеря, за компютрите. Научих английски като дете, затова се записах на курсове чрез кореспонденция и се абонирах за компютърни списания. — Тя леко се изсмя и закри устата си с ръка, сякаш шокирана от самата себе си. — Здравето ми не е много добро, но за щастие умът ми все още е в ред. Станах нещо като експерт за много кратко време. А уверявам ви, на моята възраст това е ободряващо.

— Тя дори се влюби — каза Макарена.

Майка и дъщеря се засмяха. Кварт се чудеше дали и двете не са малко луди — всичко приличаше на нелепа шега. Или може би той полудяваше. Този град те побърква, каза си той. Хубаво е, че си тръгваш сега, преди да е станало твърде късно.

— Преувеличава — каза Крус Брунер. — Вече имах оборудването и софтуера и започнах да действам. И наистина имах виртуална любовна връзка. Една нощ влязох в компютъра на един хакер, младеж на 16 години. Ако можете да си видите лицето, отче. Никога не съм виждала някой да изглежда толкова шокиран.

— Не можете да очаквате от мен да приема това за нормално.

— Предполагам, че не. — Старата дама посочи към модема и купчината списания. — Представете си — каза тя — какво е за жена на почти 70 години да открие такъв свят. Моят приятел се наричаше Лудия Майк. Никога няма да чуя гласа на Майк, нито ще видя лицето му, но той ме разведе из целия този фантастичен свят. Имаше електронна дъска за обяви и така се свързах с други маниаци, често момчета, които прекарват часове наред в стаите си и влизат в чужди компютри.

Гласът й звучеше гордо, сякаш говореше за много елитен клуб. Кварт сигурно изглеждаше объркан, защото Макарена се усмихна и помоли майка си да му обясни за какво става дума.

Старата дама сложи ръка на клавиатурата.

— Просто хората разговарят и си пращат съобщения. Има и чат-румове. След извесно време можеш да достигнеш определена степен в света на хакерите. Когато за пръв път се обадиш, те питат за името и телефона. Ти не им даваш истинското име, а прякор и фалшив номер. Известна доза параноя е добро качество за един хакер.

— И какъв е вашият прякор?

— Настина ли искате да знаете? Против правилата е, но ще ви кажа, щом сте стигнал дотук, благодарение на Макарена. — Тя вдигна ръка с престорена гордост. — Аз съм кралицата на Юга.

Нещо ставаше на монитора и херцогинята прекъсна, за да натисне няколко клавиша. Дълъг текст със

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×