- 1
Велимир Петров
Етюд
Прозорецът държи на дистанция синьо-бялата зима и захлупеното и небе. Камината се е увлякла и разсъблича всичко наоколо. Изотдолу сънливото халище се прави лениво, че не вижда и не чува:
— Искаш ли круша?
— Искам круша!
— Белена или небелена?
— Искам Круша!
Крушата с размер и форма на Попска круша, не е Попска круша; а си е добре гледана Зимна круша през февруари. Достигнала най-зрялата си зрялост, най-сладостната си сладост, нещо като трийсет годишна добре гледана булка…
С тия заоблени рамене и талия… огромна сочна задница, е точно копие на тракийска оброчна керамична богиня на плодородието. Слънцето я е дарило с всички възможни нюанси на късната и топла есен: плътна, хроматична, тъмно-златна охра, топло обагрена в розово по интимните прегъвки и венерини хълмове; до кафяво и умбра в нежните бенки — нещо като кончов на тексаски ботуш, дълго и гальовно контактувал о разни хълбоци…
Крушата се стопи в устата, остана вкусът на нещо кадифено, източно или нещо, някъде, с плаж и пръхкави красавици. Нещо много сладостно и с аромата на… трийсет, е хайде — трийсет и пет годишна, Добре гледана булка…
— Да ги нямаме такива-онакива…
— Какви такива-онакива?
— Разни трийсет годишни, кадифени сладострастници…
— Трийсет и пет годишна!
— Тия пет, пък, откъде ги измисли?
— Трийсет и пет годишна, Добре гледана булка!
— Няма ли да ти приседне?
— Нали има кафе!
— Как го искаш?
— С петдесет и пет годишна Много добре гледана булка!
— Преди или след…
— ВИНАГИ!
Черният котак, като някоя росомаха, пори снега по диагонала на прозореца.
Информация за текста
© 1994 Велимир Петров
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11047]
Последна редакция: 2009-03-28 13:00:00
- 1
