То й рекло с глас студен:
„Но царкинята сгодена
по е бяла и червена.“
Нямало какво. И тя,
грабната от завистта,
огледалцето си скрила,
на Чернавка наредила,
що прислужвала в дома,
бързо царската мома
да откара в планината,
да я върже сред гората,
в оня див, далечен кът
вълци да я изядат.
Дявол ли жената хвана?
Няма що. Чернавка рано
със царкинята на път
стигнала до оня кът,
там царкинята разбрала
и от ужас пребледняла.
Молила се с тъжен глас:
„В що съм съгрешила аз?
Не погубвай ме, девице!
А пък стана ли царица,
с милост ще те обградя.“
С обич като към сестра
тук Чернавка я спасила,
пуснала я, промълвила:
„Хайде, сбогом!“ И сама
върнала се у дома.
„Де е нашта хубавица?“ —
пита злобната царица.
„Вдън гората — рекла тя, —
там очаква си смъртта.
Здраво вързах й ръцете;
ще я ръфат зверовете,
няма дълго да търпи,
там навеки ще заспи.“
И разнесла се мълвата,
че я няма дъщерята.
Царят тежко я жалей.
Годеникът Елисей
в черквата поклон направил
и се в дълъг път отправил
за невястата-заря,
хубавицата добра.
А царкинята в гората,
дорде пукнала зората,
все вървяла мълчешком,
стигнала до горски дом.
Пес залаял, но веднага
с ласка срещнал я на прага.
Бутнала врата една —
в двора пълна тишина.
Песът я последвал кротко,
а със пъргава походка
изкачила стълби тя,
спряла пред една врата.
В миг открехва се вратата
и попаднала момата
в светла стая; там застлани
пейки с черги пъстроткани,
маса дъбова в средата,
печка с одър до стената.
Има, значи, в тез гори
хора кротки и добри;
никой не ще я обижда!
Но се жив човек не вижда.
И царкинята навред
всичко сложила във ред.
Свещ запалила, измила,
в печката дърва сложила
и на одъра в нощта
кротък сън заспала тя.
Наближил обяд. На двора
тропот се раздал от хора,
влезли седем храбреци,
седем румени момци.
„Що за чудо! — рекъл старият. —
Някой тука е отварял,
всяко ъгълче измил
и дома ни подредил.
Кой си? Хайде, покажи се,
с нас най-честно ти сдружи се
ако ти си стар човек,
дядо ще си ни до век.
Ако си младеж отличен,
ще ни бъдеш брат обичан.
Баба ли си, излезни,
наша майка ти стани.
Ако си добра девица,
то бъди ни ти сестрица.“
В миг царкинята пред тях
се явила и без страх
ниско им се поклонила;
