Неземният звук леко се засили, докато Долби тракаше по клавиатурата.
— Деветдесет и шест — обяви Кен Долби.
— Яркост 17,4 тера-електрон волта — каза Чън.
— Деветдесет и седем… Деветдесет и осем…
Екипът потъна в напрегнато мълчание и вече се чуваше само жуженето, изпълнило подземната контролна зала, сякаш скалите наоколо пееха.
— Лъчите все още са фокусирани — каза Чън. — Яркост 22,5 тера-електрон волта.
— Деветдесет и девет.
Звукът, който издаваше Изабела, бе станал по-висок и по-чист.
— Един момент — обади се Волконски и се приведе над свръхмощния компютър. — Изабела е… бавна.
Долби рязко се извърна:
— С хардуера всичко е наред. Сигурно е поредната засечка на софтуера.
— Проблемът не е в софтуера — заяви Волконски.
— Може би трябва да спрем — обади се Мърсър. — Някакви данни за образуването на миниатюрна черна дупка?
— Не — каза Чън. — Няма и следа от радиацията на Хокинг.
— Деветдесет и девет и пет — оповести Долби.
— Само че аз получавам заредена струя на 22,7 тера-електрон волта — съобщи Чън.
— Каква? — попита Хейзълиъс.
— Непознат резонанс. Погледни.
От двете страни на цветето на централния монитор се бяха образували две проблясващи червени издатини като неистово размахани уши на клоун.
— Твърдо разпръсване — каза Хейзълиъс. — Вероятно глуони. Възможно е да е свидетелство за гравитация на Клайн.
— Няма начин. Не и при тази яркост — възрази Чън.
— Деветдесет и девет и шест.
— Грегъри, мисля, че трябва да задържим мощността на това ниво — каза Мърсър. — Твърде много неща се случват наведнъж.
— Естествено е да виждаме непознати резонанси — отговори Хейзълиъс не по-силно от другите, но прозвуча някак по-отчетливо от тях. — На непозната територия сме.
— Деветдесет и девет и седем — съобщи Долби. Имаше пълна вяра в машината си. Можеше да я доведе до сто процента и дори отвъд, ако се наложеше. Тръпки го побиваха, като си помислеше, че в момента изсмукват повече от една четвърт от тока на язовира „Хувър“. Точно затова трябваше да правят опитите си посред нощ — тогава потреблението на електроенергия беше най-ниско.
— Деветдесет и девет и осем.
— Получаваме някакво наистина огромно и непознато взаимодействие — каза Мърсър.
— Какъв ти е проблемът, кучко? — кресна Волконски на компютъра.
— Казвам ви, бъркаме с пръст в пространство на Калуца-Клайн — каза Чън. — Това е невероятно.
На големия плосък екран с цветето започнаха да се появяват снежинки.
— Изабела се държи странно — обяви Волконски.
— Как така? — попита Хейзълиъс от мястото си в средата на Мостика.
— Смахнато.
Долби завъртя безпомощно очи. Волконски беше такъв досадник.
— При мен всички системи работят.
Волконски неистово затрака по клавиатурата, след това изруга на руски и цапна монитора с длан.
— Грегъри, не мислиш ли, че трябва да намалим мощността? — попита Мърсър.
— Още една минутка — отговори Хейзълиъс.
— Деветдесет и девет и девет — оповести Долби. През последните пет минути всички в помещението се бяха разсънили и гледаха с ококорени очи и адски напрегнати. Само Долби беше спокоен.
— Съгласен съм с Кейт — каза Волконски. — Поведението е нетипично за Изабела. Да започнем да намаляваме мощността.
— Поемам пълна отговорност — каза Хейзълиъс. — Всичко все още е в нормалните граници. Просто потокът от данни е десет терабита в секунда и започва да й присяда, това е.
— Да й присяда ли? Какво значи това?
— Мощност сто процента — каза Долби с нотка на задоволство в спокойния глас.
— Яркост на лъчите 27,1828 тера-електрон волта — съобщи Чън.
Снежинки осеяха компютърните екрани. Мелодичният звук изпълни помещението като глас от отвъдното. Цветето на Визуализатора се извиваше и се разтягаше. В средата се появи черна точка, подобна на дупка.
— Опа! — възкликна Чън. — Губя всички данни от нулевите координати.
Цветето примигна. Набраздиха го тъмни струи.
— Това е откачено! — възкликна Чън. — Не се шегувам, данните изчезват.
— Невъзможно — заяви Волконски. — Данни не изчезва. Частици изчезва.
— Я стига! Частиците не изчезват.
— Без майтап, частиците изчезва!
— Проблем със софтуера? — попита Хейзълиъс.
— Не със софтуера — отговори Волконски силно, — а с хардуера.
— Майната ти! — промърмори Долби.
— Грегъри, възможно е Изабела да разкъсва отбраната — каза Мърсър. — Наистина смятам, че трябва да намалим мощността.
Черната точка стана по-голяма, разшири се и започна да поглъща изображението на екрана. По ръбовете трепереше с безумно наситени цветове.
— Числата полудяха — обяви Чън. — Получавам изключително силно изкривяване на пространство- времето в С-нула. Прилича ми на някаква сингуларност. Сигурно създаваме черна дупка.
— Невъзможно — обади се Алан Едълстайн, математикът на екипа, и вдигна поглед от компютъра в ъгъла, над който мълчаливо се бе привел. — Няма данни за радиация на Хокинг.
— Кълна се в Бога! — силно възкликна Чън, — дълбаем дупка в пространство-времето.
По монитора, който показваше в реално време кода на програмата, като експресен влак прелитаха символи и цифри. Сетне настъпи движение в бездната — призрачно, подобно на прилеп в мрака. Долби се вгледа смаяно.
— По дяволите, Грегъри, намали мощността! — извика Мърсър.
— Изабела не приема входящи данни! — кресна Волконски. — Изгубих основните операции!
— Задръж за момент, докато разберем какво става — каза Хейзълиъс.
— Изчезна! Изабела изчезна! — възкликна руснакът, вдигна ръце и се облегна с отвратено изражение на костеливото си лице.
— Таблото ми все още е зелено — каза Долби. — Съдейки по твоите показания, явно се е получил масиран срив на софтуера. — Отново насочи вниманието си към Визуализатора. В бездната се появяваше изображение, толкова странно и толкова красиво, че отначало съзнанието му не можа да го обхване. Долби се озърна, но никой друг не гледаше — всеки бе вперил поглед в собствения си компютър. — Ей, извинете, някой да знае какво се случва на екрана? — попита Долби.
Никой не му отговори. Никой не вдигна очи. Всички бяха неистово заети. Машината пееше странно.
— Аз съм само инженер — каза Долби, — но дали някой от вас, гениите теоретици, има представа какво е това? Алан, това… нормално ли е?
Алан Едълстайн разсеяно вдигна поглед от компютъра си.
— Просто хаотични данни — каза той.
— Как така хаотични? Има форма!
— Компютърът се срина. Може да са само хаотични данни.
— На мен това със сигурност не ми изглежда хаотично. — Долби се загледа в изображението. — Движи
