всякога и правеше повече и по-добър хляб.

Пета глава

До пекарната на Бордино се намираше „Щастливото прасе“ — месарницата, която фамилия Касторини държеше в продължение на поколения. Над фасадата, окачено на жици, висеше огромно златно прасе и се усмихваше до уши по-дълго, отколкото някой можеше да си спомни.

Под прасето във витрината бяха изложени всички месарски стоки, които можеха да се намерят вътре: въжета розови наденици висяха на гирлянди, вариращи от миниатюрни с размерите на маслини до големи, дълги по трийсет сантиметра. Имаше качаторе, качаторини, котечини, луганига, мусети и мортадела. Бяха изложени бутове пушена шунка заедно с калъпи варена шунка, блестящи сребърни подноси с нарязани меса, момици, котлети, шкембе, мозък, бекон, сърца, черен дроб и език, а също и цели свински глави с ябълки в устите. Между свинските продукти се виждаха притиснати буркани с мас, горчица, мариновани зеленчуци и бутилки с олио и оцет.

Фернанда Пондероза влезе през вратата на месарницата, оставяйки карнавала зад себе си. Вътре беше хладно и тихо. Белите мраморни повърхности блестяха и въздухът бе пропит с бледорозовия парфюм на свинско.

Отзад една врата водеше към вътрешна стая. Това беше студената стая, където Примо Касторини работеше и приготвяше огромното разнообразие от пресни и пушени меса за изхранване на околността. Всичко се правеше в съответствие със старите традиции, рецепти, които Примо Касторини държеше само в главата си и чиито тайни яростно бранеше. Когато видя Фернанда Пондероза, той усети как нещо вътре в него прещрака. В тясното пространство неговият прелъстителен аромат я заля като вълна, а очите му не изпускаха нейните.

Тя с мъка отмести поглед и остави очите му гладни, после се вторачи в тезгяха, където видя ръцете му сред змии от наденици. Те не отговориха на очакванията й. Бяха гладки и розови, с доста дълги пръсти. Почувства, че Примо Касторини има неподходящи ръце. Те изобщо не приличаха на ръцете на касапин. Това бяха длани на диригент на оркестър, на магьосник или свещеник. Тези ръце правеха котечини: пълнеха свински черва със смес от свински обрезки, крехко свинско месо, мас, подправки и варени свински уши. Въобразяваше ли си или те затрепериха под нейния изпитателен поглед?

Примо Касторини почувства как обикновено сухите му длани плувнаха в пот. Излишната влага щеше да направи месото трудно за обработка и да съсипе надениците. Той усещаше как напрегнатите му мускули разкривяват линията на престилката му. Трябваше да се концентрира върху работата. По-късно можеше да мисли за нея. Когато бъде далеч от нея, треската му ще се поохлади и ще може да си позволи да се наслаждава отново и отново на всяка нейна подробност. Но това не беше лесно. Той цяла сутрин не успяваше да я изхвърли от главата си. И дали ставаше дума само за тази сутрин, само за изминалите няколко часа? Не можеше да бъде. За това време тя се превърна в негов живот. В негова мания. Не можеше да не мисли за нея. Беше го превзела изцяло. А сега превземаше и бизнеса му. Защо не й бе дал по-голяма престилка? Тя преливаше от тази, която Силвана винаги носеше. Той не можеше да се концентрира, след като трябваше да гледа този бюст, навиращ се в лицето му. И тези опасни проблясващи очи. Ако не поставеше сърцето си в надениците, те щяха да станат безвкусни, а заедно с тях и бизнесът му, вече изложен на риск, щеше да пострада още повече. Имаше шанс да го запази, но само ако му отдадеше всичко от себе си. Света Богородице, нейната миризма можеше да побърка всеки мъж. С всяко свое дихание тя му нанасяше удар в стомаха. Той си наложи да си представи, че е замразен в леден куб. Заскърца със зъби. Мълчаливо се помоли тялото му да остане спокойно.

Въздухът в стаята беше студен и сух. Цареше тишина. Помещението бе почти херметически затворено. Нямаше нужда от думи. Наистина нямаше да е мъдро да се наруши тишината — все едно да се счупи скъпоценно яйце. Това беше пантомима или ням филм.

Те работиха заедно целия следобед, за да приготвят тайните смеси по рецептите. Примо Касторини знаеше, че неговите конкуренти от фабриката за свинско на Пучило нямаше да се спрат пред нищо, за да се сдобият с тях. Двамата работеха мълчаливо с прецизността на хирурзи и всъщност нямаше нужда от разговор, защото движенията им се извършваха в почти пълен синхрон и те без думи знаеха какво бе необходимо, което обикновено се наблюдава при хора, работили заедно в продължение на няколко години.

Понякога, докато обръщаха розовите панделки свинско върху мраморния тезгях, пръстите им неволно се докосваха. В такива моменти Примо Касторини се сепваше, сякаш биваше опарен, и когато той правеше това, ъгълчетата на устата на Фернанда Пондероза се повдигаха нагоре в нежна извивка, която тя облизваше с върха на езика си.

Отначало Примо Касторини не хранеше особени надежди за способностите на Фернанда Пондероза. Той я смяташе за онзи тип жени, които са предназначени за показ. Но беше изненадан и въпреки че нямаше да го признае — дори се впечатли. Нейните големи пръсти бяха сръчни, тя работеше внимателно и неуморно и бе почти толкова добра, колкото и той. Примо започна да изпитва чувство за малоценност. Тя манипулираше месото по начин, който го караше да изпитва слабост. Начинът, по който оформяше надениците с търкалящо движение, бе истински акт на поезия. Той отново започна да усеща как съзнанието му се замъглява. Изпи чаша студена вода и избърса бавно уста с опакото на дланта си.

Въпреки пристъпите на Примо Касторини, неговите горещи вълни, сърцебиенето, които напразно се опитваше да скрие от Фернанда Пондероза, двамата свършиха невероятно количество работа през този тих, тлеещ следобед. Заедно изпълниха поръчки, които изоставаха със седмици. Сам Примо Касторини сигурно нямаше да се справи с всекидневните поръчки, които валяха от целия свят. Но не можеше да наеме някой да му помогне, защото не се доверяваше на никого за рецептите си и изпитваше параноичен страх от шпиони. В лицето на Фернанда Пондероза мечтите му се осъществяваха по повече от един начин. Тъй като тя бе част от семейството, той чувстваше, че може да й се довери за рецептите си. Но знаеше, че не може да й довери сърцето си.

По-късно двамата можаха да продължат с обработката на шунките, които въпреки титаничните усилия на Примо Касторини също бяха изостанали.

В продължение на трийсет дни всеки божи ден хилядата нови бута шунка трябваше да бъдат разтривани със сол, която ги предпазваше, преди да бъдат окачени за узряване за една година. След това трябваше да се прехвърля целият запас шунка в складовете, за да се провери степента, която всяка бе достигнала в развитието си. Докато показваше на Фернанда Пондероза как се прави това, Примо Касторини масажираше шунката като любовница. Това беше акт на преданост, от който Фернанда Пондероза я напушваше смях. Тя можеше да втрива сол в някой труп, но не бе в състояние да се влюби в него.

Веднъж, когато му свърши солта, Примо Касторини мина зад нея, за да се пресегне за ново чувалче. Въпреки че успя да не я докосне, защото тялото й го привличаше като магнит, атмосферата между тях внезапно оживя. Моментално стана гореща и напрегната въпреки гробовния хлад на стаята. Тялото го сърбеше и той не знаеше къде първо да се почеше.

Накрая работата им за деня приключи. Всички шунки бяха осолени и складирани. Надениците бяха опаковани в неомазняващи се хартиени пакети и подредени в кашони. Хладилната стая бе измита и блестеше в светлината на флуоресцентната тръба. Примо Касторини не успя да измисли друга причина, за да я задържи там. Макар да не искаше да я освободи, той знаеше, че ако не се махне скоро от нея, нещо в него ще избухне.

Тя отвърза прилепналата униформа и отхвърли дългата си буйна коса. Той не сваляше очи от нея. Те просто не искаха да се отместят. Тя напускаше магазина през предната врата, когато чу как гласът му наруши тишината. Беше тих и едва доловим.

— Защо Силвана не ни каза, че има сестра?

— Много въпроси — отговори тя.

— Само един — успя да промълви той. Но нея вече я нямаше и тъмнината навън я погълна.

Той вдигна захвърлената престилка и зарови лице в нея. Сили не му останаха.

Когато Фернанда Пондероза премина край приказната витрина на пекарната „Бордино“, която грееше с неподходящи за сезона ангели и марципанови животинки, тя не забеляза злобния поглед на Сузана Бордино, който я пронизваше. Цял следобед съзнанието на Сузана се измъчваше с мисли за дошлата сред

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×