Място в дъжда

ОТКРАДНИ МИ ВЯТЪРА В ДЪРВОТО,
щом го чуеш, да го разбереш,
открадни ми чувството в живота
да го духнеш като късна свещ,
открадни ми порива наивен
да вървя към тебе цяла нощ,
открадни ми пътя в дъжд проливен
подир твоя укор, че съм лош,
открадни ми късните цигари
и във чаша с вино ги хвърли,
открадни съня ми в пусти гари,
над които дъжд и сняг вали,
открадни ми думите суетни —
пламнали, угаснали за миг,
открадни ми равнините летни —
там ме би градушката с камшик.
Ограби ме и си тръгвай бързо,
без да търсиш бъдеще назад.
А на мен ми стига само въздуха
с място във дъжда на моя свят.

5

ИДВАМ СИ И В ТАЗИ УТРИН СИНЯ
галя бавно жълтата трева.
Идвам не да моля и проклинам
и да търся в любовта права.
Страдах от неискрени утехи,
често вярвах в искрени лъжи
и по мойте скитнически дрехи
прах от дълги пътища тежи.
И дали ще мога да те чувствам,
как ме чакаше, не зная аз?
Искам с тихи и горещи устни
смисъл да дадеш на този час!
Днес си идвам уморен и тежък,
спал със лоши сънища нощес.
И не искам друго — искам нежно
пак сърцето ти да каже: „Влез“.
РОДНА ЗЕМЯ

И на север да тръгна, от юг да се върна —
аз съм малък човек, а голям е света,
аз съм блеснало в утрото слънчево зърно
и за жътва, щом трябвам —
                                        ще падна в пръстта.

Не на тъжни метафори тя ме научи —
в тази родна земя много аз преживях.
По сирашките пътища лая ме куче
и ме ръси от Млечния път звезден прах.

Аз отвръщах лице от приятели скъпи
и изпращах любима със сухи очи,
но си знаех, че щом по земята пристъпя,
като с биле — от болка ще ме излечи.

И на север да бъда, на юг да се скитам —
в мене вечното слънчево чудо шумя.
Аз вървях край огостенски влажни ракити
и се спъвах от кости по мойта земя.

Тя е тихо през юни разстлала житата
край разцъфнали мак и шибой —
аз я нося със детското трънче в петата
и, за нея, не ставам на дребно герой.

Аз я моля за прошка след всяка награда
и ви казвам — не влизайте в нея със взлом!
Тя е ботевски силна, бунтовна и млада —
тази моя родина — от Рожен до Ком.

И на север да тръгна, от юг да се върна —
аз съм малък човек, а голям е света,
аз съм блеснало в утрото слънчево зърно
и за нейната жътва ще литна в пръстта.

,

Информация за текста

© 1979 Траян Първанов

Форматиране: gpuh, 2008

Издание:

Траян Първанов. Русата волница — душата ми. Избрани стихотворения

ИК „Контакт, 92“, Враца, 2007 г.

Съставителство и редакция: Марин Ботунски