— За нещастие има причина да смятаме, че един член на делегацията е… ненадежден. От британското посолство изтича тайна информация и това вече ни създаде проблеми. — Люсиен се намръщи. — Може и да виждам призраци там, където ги няма, може и да няма никакъв предател, а само небрежност. Но тази работа е от прекалено голямо значение, за да рискуваме да действаме по несигурни канали.
— Усещам, че се тревожиш за нещо много по-голямо от обикновените дипломатически спорове — каза Рафи.
— Толкова ли е очевидно? — подхвърли ядосано Люсиен. — Напълно си прав… получавам обезпокоителни доклади, че има заговор преговорите да бъдат разстроени, ако не и изобщо прекратени.
Рафи потърка пурата между палеца и показалеца си, опитвайки се да си представи поне едно нещо, което би могло да всее такъв хаос сред съюзниците.
— Да не е съзаклятие за убийство? Всички глави на съюзническите държави с изключение на британския принц-регент са в Париж заедно с видни европейски дипломати. Убийството само на един от тях би било катастрофа.
Люсиен издуха кръгче дим, което образува безупречен ореол над светлокосата му глава.
— Точно така. Надявам се искрено да съм сгрешил, но шестото чувство ми подсказва, че се мътят сериозни неприятности.
— Кой е убиецът и коя е мишената?
— Ако знаех, нямаше сега да говоря с тебе — каза мрачно Люсиен. — Разполагам само със слухове, събирани от половин дузина източници. Има безкрайно много враждебни фракции и още толкова възможни мишени. Затова сведенията ми са така неопределени.
Никълъс се намеси:
— Чух, че миналата зима се опитали да убият Уелингтън в Париж. Възможно ли е сега той да е мишената?
— От това най-много се страхувам — отвърна Люсиен. — След победата му при Ватерло той е най- уважаваният мъж в Европа. Ако са намислили да го убият, само Господ знае какво ще стане.
Рафи се замисли над думите на приятеля си.
— Та значи искаш да убедя тази шпионка да ти изпраща сведения, докато се разкрие заговорът или докато конференцията свърши?
— Точно така.
— Разкажи ми за нея. Французойка ли е?
Люсиен направи гримаса.
— Конспирацията се задълбочава. Запознах се с Маги чрез друг човек и не знам почти нищо за миналото й, но винаги съм смятал, че е британка. Със сигурност говори и изглежда като англичанка. Не съм разпитвал повече, защото най-важното беше, че ненавижда Наполеон и гледа на работата си като на личен кръстоносен поход. Информацията й винаги е била качествена и тя никога не ми е давала причини да се съмнявам в нея.
Долавяйки неизречените му резерви, Рафи отбеляза:
— Но е станало нещо, което те кара да поставяш под въпрос нейната благонадеждност.
— Все още ми е трудно да допусна, че Маги би могла да ни предаде, но не знам дали мога да вярвам на собствената си преценка. Тя може да убеди човека в каквото и да е, и това е една от причините да ни е толкова полезна. — Люсиен се намръщи. — Положението е прекалено сериозно, за да приемаме каквото и да било безрезервно, включително и нейната лоялност. Сега, когато Наполеон е на път към Света Елена, тя може да си постила удобно, като предава британските тайни на другите съюзници. Може би бърза да напусне Париж, защото е спечелила състояние с двойна и тройна игра и иска да избяга, преди да бъде хваната.
— Има ли някакви доказателства, че е нелоялна?
— Както казах, винаги съм смятал, че Маги е англичанка. — Люсиен хвърли поглед към Никълъс. — Познаваш Маги като Мария Берген. Ти неотдавна ми написа писмо и вместо да я споменеш по име, дискретно намекна за нея като за „австрийката, с която си работил в Париж“.
Никълъс подскочи стреснато в стола си.
— Искаш да кажеш, че Мария в действителност е англичанка? Трудно ми е да повярвам. Не само говореше безупречен немски, но и жестикулацията, и поведението й бяха австрийски.
— Нещата се влошават — каза Люсиен, развеселен пряко волята си. — Полюбопитствах и проучих други хора, които са я познавали в по-ранните етапи от кариерата й. Френските роялисти знаят, че е французойка, прусаците казват, че е берлинчанка, а италианците са готови да се закълнат в свещените гробове на майките си, че е от Флоренция.
Рафи не можа да сдържи смеха си.
— Така че вече не е възможно да се каже към кого е лоялна дамата, ако наистина може да се нарече дама.
— Тя е дама, няма никакво съмнение — каза сопнато Люсиен. — Но чия?
Рафи се изненада от силната реакция, защото станеше ли дума за работата му, Люсиен не бе никак сантиментален. И каза меко:
— Какво да направя, ако открия, че предава британците… да я убия ли?
Люсиен изгледа сурово Рафи, несигурен дали забележката му е била само шега.
— Както вече казах, не става дума за убиване. Ако е неблагонадеждна, просто информирай външния министър Касълрий, за да не вярва на онова, което тя му казва. Той може да иска да я използва, за да подава неверни сведения на другите й господари.
— Да видя дали съм схванал правилно — каза Рафи. — Искаш да издиря дамата и да я убедя да използва уменията си, за да разкрие евентуалното съзаклятие за убийство. Освен това трябва да разбера към кого е лоялна и ако има основание да я подозирам, да предупредя главата на британската делегация да не вярва на сведенията й. Така ли е?
— Съвършено правилно. Но трябва да действаш бързо. Преговорите отиват към края си, така че евентуалните съзаклятници ще нанесат удара си съвсем скоро. — Люсиен погледна към Никълъс, който слушаше мълчаливо. — Като имаш предвид общуването си с Маги под самоличността на Мария Берген, имаш ли да допълниш нещо?
— Е, тя несъмнено е най-красивата шпионка в Европа.
Никълъс започна да доказва оценката си за жената, но последвалият разговор не доведе до нищо повече.
Накрая Рафи обобщи:
— Сведенията, които имаме, са абсолютно противоречиви. Явно твоята Маги е превъзходна актриса. Трябва и аз да разиграя театър и се надявам тя да се поддаде на прословутия ми чар.
Тримата станаха и Люсиен запита Рафи:
— Кога ще можеш да тръгнеш?
— Вдругиден. Най-красивата шпионка в Европа? Перспективата изглежда многообещаваща. — Докато гасеше пурата, в очите на Рафи проблесна пламъче. — Обещавам, че ще направя всичко, което ми е по силите, за краля и отечеството.
Приятелите се върнаха в гостната и се смесиха с останалите поканени. След като пообщува с хората, колкото се изискваше от него като гост, на Рафи му се прииска да си тръгне, но се сети, че е забравил да пита как изглежда тази толкова красива Маги. И понеже Люсиен бе изчезнал, Рафи тръгна да търси Никълъс.
Виждайки приятеля си да влиза в една драпирана ниша, Рафи тръгна след него. Но когато дръпна завесата, се спря, придържайки края й.
Никълъс и жена му Клер се прегръщаха в полутъмната ниша. Не се целуваха. Ако беше това, Рафи щеше да се усмихне и да си тръгне без задна мисъл. Но гледката, която се разкри пред очите му, беше по-проста, но и далеч по-вълнуваща.
Клер и Никълъс стояха притиснати един до друг със затворени очи. Ръцете му обгръщаха талията й, а тя бе опряла чело на бузата му. Това бе картина на съвършено доверие и разбиране, много по-интимна и от най-страстната целувка.
