Той се поколеба, после добави:

— Надявам се, че… това няма да има никакви нежелателни последици.

Тя разцъфна в радост и в замайващо усещане за женската си сила.

— Подобни последици няма да бъдат нежелателни за мене — каза тя спокойно. — А и ти сигурно би искал да имаш наследник.

Той я погледна стреснато. После, някак изведнъж, лицето му се озари отвътре и стана така лъчезарно, колкото и слънцето над тях.

— Това означава ли, че искаш да се омъжиш за мене?

Тя прокара нежно пръсти през разрешената му коса.

— Ако си сигурен, че искаш една жена с тъмно минало, не бих желала нищо по-силно от това, да бъда твоя съпруга.

— Ако съм сигурен! — Той я сграбчи със смях и се претърколи по гръб, така че тя се озова върху него. — Никога не съм бил по-сигурен в нещо през целия си живот.

— Прав беше, Рафи. Любовта е по-силна от страха и чувството е неизмеримо по-хубаво. — Тя потърка буза в неговата. — Бъди благословен за това, че беше по-смел от мене.

— Рискът си струваше. — Той я погали с обич по голия гръб. — Ти беше убедена, че няма да мога да устоя на чара на други жени, но не забравяй, казано е, че от разкаялия се женкар става най-добрият съпруг.

Тя се поколеба, после реши, че между тях трябва да има абсолютна откровеност.

— Честно казано, не можех да го повярвам. Знам, че казваш точно това, което искаш да кажеш… но все си спомням за вълка и за кожата му.

— Винаги съм оценявал жените според това, доколко ми напомнят за тебе, но никоя от тях дори на косъм не наподобяваше истинската Марго. — Той се засмя широко. — По-лесно ли ще ти бъде да ми повярваш, ако ти кажа, че съм се търкалял из достатъчно много поля, за да знам, че тревата не е по-зелена?

— Сега вече ме убеди. — Тя се засмя и положи глава на рамото му. — Би ли ми казал защо това неприлично твърдение е много по-убедително от приличното?

— По всяка вероятност, защото такава е човешката природа.

Докато лежаха така, Рафи се досети, че трябва да предпази Марго от слънцето, защото светлата й кожа щеше да изгори много по-лесно от неговата по-закалена тъмна кожа. Той полека я преобърна и я положи по гръб на тревата, после се изтегна над нея и се надигна на лакът, за да й направи сянка и слънцето да не я пече.

— Беше красива на светлината на свещта и си още по-красива на слънцето. — Той докосна деликатно един от избледняващите белези на ребрата й. В последните дни от синьо-черни те бяха станали жълто- маслинени. — Ще се радвам, когато това изчезне. — Гласът му стана по-уверен. — Ти си истинско чудо, Марго. Това, което си преживяла, би унищожило всяка друга, не толкова силна жена.

Тя хвана ръката му и я притисна към сърцето си.

— Нищо не отминава даром, любов моя. От деня, когато баща ми загина, само допреди десет минути страхът беше моят постоянен спътник, толкова близък до мене, колкото и собствената ми сянка. Но, странно, аз не се плашех от малките неща, защото най-лошото, което можех да си представя, вече се беше случило. В известен смисъл станах по-силна, по-способна да правя неща, които преди ми се струваха немислими. Затова можех да бъда добра шпионка.

Той я целуна по челото.

— Моята несравнима графиня и бъдеща дукеса.

Тя каза колебливо:

— Имам една молба.

— Каквото поискаш — отвърна той просто.

Тя прехвърли десетина различни начина да изрази това, което искаше да каже, преди да пророни:

— Робин е моето семейство. И винаги ще бъде.

Рафи й се усмихна разбиращо:

— И ти не искаш да постъпвам като ревнив, обзет от мания за власт, видиотен съпруг. Права си, така е честно. Аз харесвам и уважавам Робин страшно много. Ако се потрудя малко, може би ще успея да убедя себе си, че е твой брат. Той винаги ще бъде добре дошъл в дома ни и искрено се надявам често да ни посещава. Това ли искаше да чуеш?

— Да, любов моя. — Нещо коприненомеко се притисна чувствено до нея, тя погледна надолу и видя Рекс, който явно беше решил, че е безопасно да се изтегне до голия й хълбок. — Ами Рекс?

Рафи се засмя.

— И той е добре дошъл. Всяка къща има нужда от коте, а сега, когато съм се разкаял…

Веселият й смях проехтя из градината, докато тя повдигаше лице към Рафи, прокарвайки пръсти през черната му коса, сливайки тялото си с неговото в чистата наслада на близостта.

И когато устните им отново се съединиха, тя усети за миг огромна благодарност, че градината беше така уединена. Имаха да си наваксват толкова много години.

КРАЙ

ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Макар че Виенският конгрес е много добре известен, за Парижката мирна конференция от 1815 г. се знае сравнително малко. А тя е изключително важно събитие, с което най-накрая е бил сложен край на Наполеоновите войни.

Въпреки че съм си позволила известна свобода, историческият фон на събитията е съвсем истински. През лятото и есента на 1815 г. Париж кипи от конспирации, заговори за убийства и политически подводни течения. Лорд Касълрий наистина е ритнат от кон в средата на септември и след няколко дни в спалнята му в британското посолство е свикана важна среща.

Изкуството и политическите затворници бонапартисти стават предмет на сериозни противоречия, а описанията на събитията в Лувъра и на площад „Карусел“ следват историческата истина. Французите обаче имат последната дума; когато подписаният договор в крайна сметка оставя в Париж откраднатите произведения на изкуството, никой и не помисля да включи към тях многобройните шедьоври, изпратени в провинциалните музеи.

Някои от най-значимите бонапартистки военни дейци са екзекутирани. Маршал Мишел Ней, „най- смелият от смелите“, посреща невероятно смело смъртта си пред наказателния взвод. С помощта на британски поданици друг висш офицер избягва от затвора, преоблечен в дрехите на съпругата си, доказвайки още веднъж, че изкуството отстъпва пред живота, когато стане дума за фарс.

Виенският конгрес и мирният договор от 1815 г. понякога биват наричани реакционни, защото необвързаният Свещен съюз на царя се обърква с Четворния съюз, който всъщност подписва мирния договор на 20 ноември 1815 година. Именно Свещеният съюз бива използван като оръдие на реакционните сили, докато Четворният съюз предлага една прекрасна нова идея — когато в бъдеще възникнат затруднения, великите сили да се събират и да обсъждат положението. От това семенце по-късно покълна Обществото на народите, а след това, в двадесети век, и Организацията на обединените нации.

Държавниците, които са измислили мирния договор, са били опитни, практични мъже, които са успели да постигнат повече, отколкото са си били мечтали — Европа преживява следващия си голям общоконтинентален сблъсък едва през 1914 година.

Британското посолство все още се помещава в къщата, която Уелингтън е купил от Полин Бонапарт, принцеса Боргезе, а нейният сервиз все още краси трапезата при официални случаи.

,

Информация за текста

© 1993 Мери Джо Пътни

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×