— И го направи с изключителен успех. — Катрин завъртя очи. — Моят съпруг, който никога не се е отличавал с търпение, се ядоса много. Най-сетне ми писа от Шотландия, за да ми каже, че се отказва, и предложи да се срещнем тук, в Лондон.
— Шотландия ли? — попита невярващо херцогинята.
— Очевидно двамата с доктор Блакмър, който е с него, са проследили карета, в която пътувала двойка, с подобно на вашето описание, почти по целия път до Единбург.
Розалинд премигна.
— О, Боже! Не знам дали да плача, или да се смея.
— По-добре се посмейте — заяви прагматично етърва й. — По-приятно е.
Тя имаше право, но в момента на Розалинд съвсем не й беше до смях.
— Кога би трябвало да пристигне в Лондон съпругът ви?
— Утре или вдругиден, струва ми се. — Катрин въздъхна и запали една лампа, тъй като ставаше все по- тъмно. — Имам чувство, че не съм го виждала цяла вечност.
— Колкото по-скоро дойде Майкъл, толкова по-добре. Дори два дена може да се окажат прекалено дълъг срок.
Катрин вдигна шокирана поглед от лампата.
— Толкова лошо ли е състоянието на Стивън?
Розалинд се отпусна немощно върху крайчеца на леглото.
— Критично, Едва не умря днес. Аз… страхувам се, че може да си отиде всеки момент.
Дъхът на лейди Майкъл секна.
— Какво казва лекарят?
— Стивън не ми позволява да извикам лекар. Очевидно баща му е страдал ужасно от лечението, предписано му от различни лекари преди да умре, и съпругът ми не желае с него да се случи същото.
— Трудно е да се обори подобен аргумент — съгласи се Катрин. — Може ли да го видя? Имам доста голям опит в гледането на болни и ранени. Това може да се окаже полезно.
— Разбира се.
Розалинд я поведе по коридора към стаите на херцога, които се намираха в другия му край. Спалнята на болния беше уютна, затоплена от запаления огън и осветена от няколкото запалени свещи. Край леглото стоеше Хъбъл със строг вид.
Стивън лежеше така неподвижно, че съпругата му бе обхваната от ужас, преди да види лекото повдигане и спадане на гърдите. Катрин трепна, като видя девера си. Измършавялото му лице и хлътналите бузи можеха да принадлежат наистина на един намиращ се пред прага на смъртта човек.
Херцогинята се приближи до него и прошепна:
— Буден ли си, скъпи?
Клепачите му потрепнаха и той отвори очи.
—
За момент сърцето на младата жена спря да бие, защото реши, че той бълнува. Но погледът му я успокои веднага. Тя се усмихна с облекчение.
— Сигурно се чувстваш по-добре, щом цитираш Джон Дън.
— Наистина съм по-добре. Съжалявам, че те разстроих днес. — Усмихна се с безкрайна нежност. — Трябва да говоря с теб, но… в момента съм уморен.
— Защо не си починеш още малко? — предложи тя. — Изглеждаш много по-добре, отколкото преди. Още сън ще ти се отрази още по-благотворно.
Но той беше не само по-силен, а и по-различен, по начин, който тя не можеше да определи. Стивън кимна немощно.
— По-късно, тогава.
Сега вече Розалинд осъзна, че това, което съзираше в очите му, беше умиротворение. Дори щастие. Скритият страх и гняв от предопределената му съдба, които бяха част от него, откакто го познаваше, бяха изчезнали. Дори за това бе дълбоко благодарна. Но същевременно си даваше сметка, че приемането на смъртта го отдалечаваше с още една стъпка от нея.
Прогони тази мисъл и заяви с усмивка:
— Имаш посетителка.
Снаха му се приближи от другата страна на леглото.
— Здравей, Стивън.
— Катрин. — Лицето му светна. — Майкъл също ли е тук?
— Не, но ще пристигне скоро. — Тя се наведе и целуна го по бузата. — Много лошо от твоя страна да се разболяваш така. Не одобрявам.
— Аз също. Дяволски безотговорно от моя страна. Както разбирам, двете със съпругата ми сте се запознали вече.
Катрин се засмя.
— О, да. Имам намерение двете с Розалинд да си поделим една бутилка вино и да сравним записките си за съвместния живот с мъж от семейство Кениън.
Той потрепери преувеличено.
— Слава Богу, че няма да чуя това.
— То само щеше да увеличи още повече аристократичната ти самомнителност — отговори Розалинд, силно развълнувана, че той все още можеше да се шегува.
Младият мъж погледна към тъмния прозорец.
— Двете би трябвало да слезете да се нахраните. Катрин сигурно е гладна, след като е пътувала.
— Добре. — Розалинд взе бурканчето с хапчета от масата. — Още лекарство?
Той кимна.
— Две, ако обичаш.
Херцогинята отброи две таблетки в дланта си и след това му занесе чаша прясно мляко, за да ги изпие. Целуна го и притисна за миг бузата си в неговата. Кожата му беше хладна, но не лепнеща от студена пот както преди няколко часа.
После уведоми Хъбъл, че ще го отмени по-късно. Когато излязоха от стаята и заслизаха по стълбите, етърва й рече:
— Писмата на Майкъл бяха пълни с всевъзможни възбуждащи парченца информация за неговите търсения и ме изпълваха с такова любопитство, че само дето не умрях. Както разбрах, вие сте актриса и Стивън се присъединил за известно време към семейната ви трупа? Много ми се иска да чуя цялата история, ако нямате нищо против.
Херцогинята въздъхна; питаше се дали Катрин нямаше да реагира като сестрата на Стивън.
— Не съм се омъжила за него заради парите.
Събеседницата й повдигна тънките си вежди.
— Това е повече от очевидно, достатъчно е човек да ви види заедно.
Младата жена си отдъхна.
— Радвам се, че го виждате. Клаудия определено не е на това мнение.
— А, Клаудия — промълви сухо лейди Майкъл. — Мен тя никога не ме е нападала директно. Почти. Но това се дължи най-вече на факта, че не понася да се намира в една стая с Майкъл. Освен това смята, че той заслужава едно такова грубо и вулгарно създание като мен.
— Тя не ви одобрява?
— Клаудия рядко одобрява някого, а аз на всичкото отгоре й давам пребогат материал да не го стори. — Очите на младата жена заиграха. — Вдовица с дъщеря на ръце, жена, грижила се за голи мъже, следвала частта на мъжа си из целия Пиренейски полуостров… Истински ужас! Нито една действително благородна дама не би издържала на такъв живот.
Розалинд се засмя.
— Струва ми се, че ни свързват доста неща, Катрин.
— Определено. — Хвана под ръка новата си етърва. — Ела сега да опустошим кухнята, докато ми
