заслужава да се живее. Гордостта и благоприличието са само пепел. Кажи на Андрю, че го обичаш, Клауди, както заради него, така и заради себе си. Кажи го и на децата си. — Усмихна се слабо. — Дори да ти се струва, че езикът ти ще се схване, докато изречеш тази дума.
Лейди Херингтън го погледна неуверено.
— Мислиш ли, че биха искали да го чуят?
— Според мен да. Не гледай с такова неодобрение на всичко, което си, Клауди, защото в характера ти има много възхитителни неща. Ти си смела и почтена и обикновено вършиш всичко с любов, макар не винаги да го казваш.
— С любов? Аз?
Тази идея очевидно я изненадваше не по-малко, отколкото бе изненадала преди време него самия.
— Да, ти. Зад хапливия си език винаги си криела добро сърце. — Отпусна се назад на възглавниците; чувстваше се прекалено уморен. — Само не забравяй следващия път, когато си на път да се разфучиш, да си отхапеш езика, ако трябва.
— Аз… ще опитам. — Погледна го, изражението й беше мрачно. — Довиждане, Стивън. Никога не съм предполагала колко ще ми липсваш; осъзнах го една сега, когато е вече прекалено късно.
Той й се усмихна уморено.
— Ще се видим отново. Тя сбърчи вежди.
— Наистина ли го вярваш?
— Знам го — отвърна той и дочу в гласа си ехо от думите на лейди Уестли.
— Моля Бога да си прав. — Наведе се и го целуна по бузата. — Аз… обичам те, Стивън. — Усмихна се криво. — Езикът ми не се схвана.
Младият мъж се засмя.
— Аз също те обичам, Клауди.
Толкова лесно беше да изрече тези думи. Защо подобно нещо му се бе струвало невъзможно през по- голямата част от живота му?
Когато сестра му излезе от спалнята, херцогът се обърна на една страна с уморена въздишка. Замисли се и си даде сметка, че още не беше казал на Розалинд колко много я обича. А като се обърнеше назад, беше съвсем ясно, че се влюби в нея почти от първия път, когато я видя. Какъв невероятен глупак беше, щом го разбираше едва сега. Но той беше Кениън и думата любов я нямаше в речника му. Предишната нощ, когато езикът му най-сетне се бе отвързал, двамата имаха нужда да си кажат толкова много други неща.
Докато потъваше в сън, Стивън си повтаряше, че това, което трябва непременно да направи преди да умре, е да сподели с Розалинд какво изпитва към нея.
Розалинд прокара неспокойно длан по завивките върху леглото на Стивън. Беше късно следобед и той бе заспал веднага след тръгването на сестра си. Ядоса се, че Клаудия бе използвала толкова много от бързо топящата се енергия на съпруга й.
Но обляната в сълзи графиня се държа неочаквано сърдечно на сбогуване и се вкопчи някак отчаяно в ръката на съпруга си. Трудно беше да повярваш, че е същата жена, която помнеше Розалинд. Стивън сигурно я бе омагьосал. Розалинд се надяваше, че магията ще трае вечно.
Катрин дежуреше заедно с нея край леглото на болния, шиеше безмълвно стари вещи, които се нуждаеха от кърпене. Икономът се ужаси, че лейди Майкъл ще се занимава с подобна слугинска работа, но младата жена искаше да заеме с нещо ръцете си.
Розалинд предпочиташе да наблюдава лицето на спящия си съпруг. Той изглеждаше спокоен и щастлив в съня си.
Неспособна да понася този звук и секунда повече, Розалинд се изправи и се приближи до камината. Разбиването на позлатения часовник в тухленото огнище щеше да й донесе огромно удовлетворение, но проклетото нещо струваше цяло състояние, а и най-вероятно беше семейна реликва. Затова предпочете да го отвори отзад и да спре махалото.
Благословена тишина. Приближи се до прозореца и погледна навън. Смрачаваше се и се сипеше ситен, силен дъжд. Подходящо неприятен ден.
Дали Стивън щеше да бъде все още тук призори? Или на следващата сутрин?
— Радвам се, че спря този часовник — промърмори зад гърба й Катрин. — Определено ми действаше на нервите.
— Така ли? А аз мислех, че ти нямаш нерви. Изглеждаш толкова спокойна в болничната стая.
— Имам голям опит, но е много трудно, когато пациентът е близък, скъп човек. — Въздъхна и потри слепоочията си. — А Стивън ми е много скъп. Винаги се държал приятелски с мен и с дъщеря ми. Ейми ще бъде съсипана.
— Може би е егоистично от моя страна, но се радвам, че си тук — усмихна се плахо Розалинд. — Мислех да помоля майка си или сестра си да дойдат. И двете обаче губят самообладание, когато някой се разболее. Поради тази причина аз се грижех за нараняванията на хората от трупата.
— Изглежда, че си поемала всички задачи, с които не са се справяли темпераментните ти колеги — заяви развеселено лейди Майкъл. — И с мен винаги е било така. Талантът е чудесно нещо, но някой трябва да кърпи и чорапите.
Усмивката на нейната събеседница се стопи. Тя подпря чело на студеното стъкло.
— Катрин, толкова се срамувам от себе си, но част от мен желае това мъчение да свърши. И в същото време не знам как ще го понеса, когато приключи.
— Нормално е да искаш край на страданията, както за Стивън, така и за теб самата — отвърна тихо младата жена. — Колкото до това, как ще го понесеш… ще го правиш миг по миг, защото си длъжна. Заради детето.
Припомни си, че Катрин е погребала двамата си родители и съпруга си и изпита срам от собствената си слабост. Трябваше да бъде силна заради бебето — най-важното наследство на Стивън.
В този момент болният я повика немощно. Тя се обърна веднага й се приближи до леглото.
— Как се чувстваш?
Той сви рамене.
— Достатъчно добре.
С други думи, болеше го, но нямаше намерение да се оплаква. Как можеше да бъде толкова спокоен, толкова уравновесен? Беше го помислила за герой, когато спаси Брайън, но проявената тогава смелост бледнееше многократно пред сегашната.
Даде му безмълвно още две таблетки. След като ги преглътна, тя го целуна по челото.
— Искаш ли да пийнеш още яйце с топло мляко и мед? Или може би бульон?
— Яйце с мляко звучи добре.
Младата жена се обърна към каната, която готвачката беше приготвила преди около час и поставила в легенче с натрошен лед. Докато му пълнеше чашата, той промълви:
— Исках да ти кажа нещо.
Тя го погледна с усмивка на лицето, точно навреме, за да види как изведнъж цялото му тяло се стегна и той възкликна:
— Дяволите да го вземат!
Сгърчи се на леглото и затвори очи. Връхлетя го нов пристъп, доста силен. Стисна ръката му, а вътрешно се разяждаше, защото не можеше да му помогне с нищо.
Спазъмът премина бързо, тъй като дори болестта се нуждаеше от повече сили, отколкото имаше херцогът. След минути той застина, отново изгубил съзнание. Двете жени смениха безмълвно изцапаните
