Розата и херцога

— Повярвай ми, предпочитам го по този начин — отвърна с топло чувство младият мъж.

— Моля те… наглеждай Розалинд. — Болният премести поглед към балдахина. — Не че тя не може да се грижи за себе си. Предполагам, че ще се омъжи отново. Не бъди прекалено възмутен, ако го направи.

— Ти си по-великодушен от мен — отвърна брат му. — Ако на мен ми предстоеше да умра, бих предпочел да мисля, че Катрин няма да погледне никога друг мъж и ще прекара остатъка от живота си в дълбок траур.

Стивън вдигна вежди.

— Наистина ли?

Дори като дете Майкъл никога не бе успявал да заблуди брат си.

— Не — призна той. — Щях да искам тя да бъде щастлива. Само не толкова, колкото е била с мен.

— Възхитително честен. Когато напуснах абатството и се запътих на север, възнамерявах да намина в Уелс, за да те видя. Исках да те питам какво е да се намираш лице в лице срещу смъртта. Знаеш доста по тази тема. Но не го направих. Бях прекалено горд, за да питам по-малкия си брат как да се справя със страха. — Бръчките на лицето му се задълбочиха. — Но сега гордостта ми се струва нещо съвсем глупаво.

— Явно си намерил отговорите и без моята помощ. — Новодошлият се взря в лицето му и разпозна дълбокото примирение, което бе изпитвал и той самият пред близостта на смъртта. — Струва ми се, че си намерил покой.

— Да. — Погледът на болния се насочи към съпругата му, застанала в другия край на стаята. — Господ ми е свидетел, че не искам да умирам. Но през последните седмици изпитах повече щастие, отколкото мнозина получават за цял живот. Никога нямаше да го имам, ако не беше болестта ми.

И Розалинд, провинциалната актриса, беше причината за това щастие. Трябваше да има по-голяма вяра в преценката на брат си, укори се Майкъл. Спомни си за забележката на Рейф да не мисли веднага най- лошото и да си създава предубеждения. Направо му се прииска да се срита заради проклетата си аристократична гордост, когато узна за брака на Стивън. Понякога доста приличаше на стария херцог. Не често, слава Богу.

Все така без да отделя поглед от съпругата си, болният промълви:

— Според мен, ако знаехме, че светът ще свърши съвсем скоро, улиците щяха да се изпълнят с хора, бързащи да намерят тези, които обичат, за да им кажат за чувствата си. — Обърна отново глава към брат си. — Обичам те, Майкъл. Иска ми се през годините да бяхме по-добри приятели.

Мъката, стаена под повърхността, избухна със сила, която изгори сърцето на Майкъл. Той постави длан върху ръката на брат си и наведе глава.

— И аз те обичам — възкликна с чувство той. — Нямаше да бъдем приятели, ако не беше ми протегнал ръка в най-тежкия за мен период. Много съм ти задължен за това.

— Ползата за мен беше не по-малка. — Стивън си пое несигурно въздух. — Днес сутринта дойде Клаудия с намерението да поправи предишните си грешки. Ако подаде маслиненото клонче и на теб, а аз мисля, че ще го направи, моля те, заради мен, не го хвърляй в близкия огън.

— Няма — обеща Майкъл. Заради брат си. Усещаше забавения пулс на ръката му. Колко ли оставаше? Божичко, колко ли оставаше? — Ако не сменим темата, ще получа астматичен пристъп.

— В никакъв случай. — Болният затвори очи, за да събере сили. — Нека да преминем към другите ми недовършени дела. Подготвил съм документите за купуване на театър „Атиниум“ за родителите на Розалинд. Погрижи се сделката да се извърши бързо. Розалинд е запозната с финансовите подробности.

Купуваше театър на тъст си и тъща си? Е, брат му открай време си беше щедър.

— Бъди спокоен.

Стивън изброи лаконично останалите си недовършени работи и тази проява на пълно доверие беше не по-малко вълнуваща от прочувствените им думи преди малко. Само преди три години този разговор, тази неподлежаща на съмнение вяра, беше немислима.

Херцогът очевидно се изморяваше, изреченията му ставаха все по-кратки, почивките — по-чести. Майкъл се надяваше секретарят и адвокатът да пристигнат по-скоро с документите за попечителството. Това щеше да освободи съзнанието на брат му и щеше да опрости правната ситуация.

Иън Кинлок, който до този момент бе съзерцавал съсредоточено огъня, се обърна рязко.

— Катрин, херцогиньо, елате тук. Искам да разговарям с всички ви.

Жените се приближиха пъргаво до леглото. Щом видя изопнатото лице на съпруга си, Розалинд взе бурканчето с лекарството и го погледна питащо. Той кимна изтощено. Тя изсипа две таблетки в дланта си и наля чаша вода. Майкъл се трогна от изпълненото й с нежност внимание. Напомни му на Катрин, а за него това бе най-голямата похвала.

— Ти до по-различна диагноза ли достигна, Иън? — попита Катрин.

— Да. Питах се дали да споменавам изобщо подозренията си, защото са невероятни, а и не искам да предизвиквам напразни надежди. Нищо обаче не съвпада така с фактите. — Лекарят прокара напрегнато пръсти през белите си коси и с този жест ги разчорли още повече. — Ако съм прав, Ашбъртън, прогнозата се променя напълно. Но не мога да си обясня как може да е вярно.

Замълча, видимо развълнуван. Възможно беше Стивън да живее?

— За Бога, Кинлок — обади се остро Майкъл, кажи какво мислиш?

Иън се поколеба още известно време, след което заяви бавно:

— Според мен някой трови херцога.

Глава 36

Настъпи оглушителна тишина. Шокиран, Стивън даде знак на Розалинд да не му дава засега таблетките с опиум. Ако Кинлок беше прав, не можеше да си позволи да притъпява болката за сметка на яснотата на ума.

— Как е възможно това?

— Абсурд! — извика в същия момент Майкъл. — Че кой може да иска да отрови брат ми?

— Може да не е умишлено. Симптомите са на арсеник, който се използва широко както за приготвяне на лекарства, така и за домашни материали като тапети например, така че отравянето може да е инцидентно. — Впери сериозен поглед в болния. — Ако съм прав за причината, можеш да се възстановиш напълно.

Майкъл ахна, а Катрин промълви:

— Боже милостиви!

Погледът на младата жена политна към девер й.

Да се възстанови. Подобна възможност изглеждаше дори още по-невъзможна от предположението за отравянето. Мисълта да оздравее остави Стивън странно безчувствен. Може би вече се беше приближил толкова до смъртта, че животът не беше възможен. Тогава усети ръката на Розалинд. Обърна поглед към лицето й и видя, как блесна надежда в изразителните й очи. Ако Кинлок бе сбъркал, разочарованието щеше да я смаже.

Херцогът си пое дълбоко въздух, като се молеше лекарят да е прав повече заради своята съпруга, отколкото заради самия себе си.

— Какво е лечението за отравянето с арсеник?

— Ами, пиенето на прясно мляко е най-доброто, което може да се направи. То не само успокоява хранопровода и стомаха, но и се свързва с арсеника и намалява опасността от нанасяне на трайни поражения. — Кинлок въздъхна притеснено. — Ако съм прав в диагнозата си и ако източникът на отровата може да се локализира и отстрани, оздравителният процес ще започне веднага.

Катрин, бившата медицинска сестра, се намръщи.

— Възможно е Стивън да има някаква стомашна треска. Какво те кара да мислиш, че е отравяне?

— Защото съм лекувал два такива случая и приликите с болестта на Ашбъртън не могат да се сбъркат. При единия млада испанка бе решила да се избави от стария си богат съпруг.

Розалинд издаде задавен звук.

— Ако само погледнеш към съпругата ми, Кинлок — обади се предупредително Стивън, — кълна се, ще стана от леглото и ще те изхвърля от къщата. — Тъй като в този момент го проряза познатата болка, той