прозореца към улицата, опитвайки се да се овладее. Елвира винаги я вбесяваше, но щеше да сгреши, ако й достави удоволствието да загуби самообладание пред нея.
Няколко минути по-късно тя чу тихите стъпки на лейди Лора, която влезе в салона..
— По-скоро ще се омъжа за някой просяк, отколкото да позволя парите и имотите ми да попаднат в ръцете на Уилъби и на тази… негова злобна и самодоволна съпруга — изрече Джослин, извръщайки се от прозореца.
— Жалко, че Уилъби не си избра по-изискана жена — призна Лора, докато отново се настаняваше на дивана. — Но, знаеш ли, Елвира е права. Времето не работи в твоя полза. Досега не съм настоявала да си намериш съпруг, защото вече не си неопитно младо момиче и много добре осъзнаваш положението си. По- добре да се откажеш от наследството си, отколкото да сключиш нещастен брак, още повече, че си добре осигурена.
— Нямам намерение да се отказвам от богатството, което ми се полага — остро възрази Джослин. — А още по-малко в полза на Елвира.
— Ти имаше повече от три години да си намериш съпруг по свой вкус. Оставащите няколко седмици не са никак много.
Джослин си припомни това, което искаше да обсъди с леля си, въздъхна и пак седна на стола си.
— О, много добре знам за кого искам да се омъжа. За нещастие досега не съм успяла да привлека вниманието му. Поне не дотолкова, че да ми направи предложение.
— Колко… интересно. Не знаех, че харесваш някого. Кой е този глупак, който не е осъзнал големия си късмет?
Джослин се протегна към кошничката си за бродерия и извади гергефа.
— Херцогът на Кандоувър.
— Кандоувър! Мили Боже, Джослин, та този мъж е заклет ерген! — възкликна леля й. — Той никога няма да се задоми.
— Това, че досега не се е женил, не означава, че няма да го направи. — Джослин вдяна дълъг светлосин конец в ухото на иглата и направи старателен бод. — Двамата много си подхождаме, а през последните няколко месеца той показва подчертано внимание към мен.
— Той се наслаждава на компанията ти. Преди малко яздихте заедно, нали? Но херцогът винаги се е ограничавал в рамките на благоприличието. Сутрешни визити, запазени танци на баловете и от време на време езда, освен ако има нещо повече, за което не знам? — Гласът й се повиши и думите й прозвучаха като тревожен въпрос.
— Винаги се е държал като истински джентълмен — с нотка на съжаление в гласа отвърна Джослин. Жалко, че херцогът не бе прекрачил границите на благоприличието, но той бе от мъжете, които биха го направили, само ако имат сериозни намерения. — Но пък прекарва с мен много повече време, отколкото с всяка друга неомъжена жена от обществото. Той е около тридесет и пет годишен и му е време да има наследници.
Лейди Лора се намръщи.
— Поставила си си невъзможна цел, скъпа моя. Кандоувър има много братовчеди, така че няма нужда да се жени, за да има наследник. Посещава всички светски събития, но нито веднъж не е правил предложение за женитба. Разбира се, имал е много любовници — винаги вдовици или чужди съпруги, — но никога неомъжени. — Устните й се извиха в кисела усмивка. — Ако го искаш за любовник, омъжи се за някой друг и той вероятно ще откликне на желанието ти, поне за известно време. Но няма да ти стане съпруг.
— Доста откровен разговор, наистина. — Раздразнена от прямата преценка на леля си, Джослин се замисли за последните няколко, продължавайки да бродира, дали си бе въобразила, че херцогът се интересува от нея? Не, той я намираше за привлекателна; вече имаше достатъчно опит с мъжете, за да разпознае искреното възхищение. А привличането бе нещо повече от физическо усещане на противоположния пол. — Има някаква… особена връзка между нас, лельо, може би защото и двамата от години ни преследват търсачи на богатства. Но не е само това. Убедена съм, че има нещо много повече.
— Възможно е — нежно се съгласи леля й. — Но ти наистина не разполагаш с време, скъпа моя. Щом не ти е предложил досега, съмнявам се, че ще го накараш да го направи през оставащите четири седмици. Ако си решила да се омъжиш точно за него, а не за друг, по-добре е да започнеш да опаковаш багажа си. Елвира ще иска да се нанесе тук веднага след твоя рожден ден. Разбира се, няма да посмее да те изгони, но предполагам, че нямаш желание да останеш в нейната компания.
— Няма да й доставя удоволствието да получи онова, което е мое. — Джослин забоде иглата с ненужна сила. Не беше глупачка — осъзнаваше, че за оставащите няколко седмици е малко вероятно да накара херцог Кандоувър да прекрачи границата от възхищение към предложение за женитба. — Имам… резервен план.
— Имаш предвид някой от другите си ухажори? Лорд Макензи е готов веднага да се ожени за теб и мисля, че от него ще излезе чудесен съпруг — усмихна се лейди Лора. — Разбира се, че съм пристрастна, тъй като много ми прилича на Андрю.
Джослин поклати глава. Макензи беше приятен и с хубава външност, но не бе мъж за нея.
— Мисля да приема предложението на сър Харолд Уинтърсън. Между нас има нещо като игра. Той редовно ми предлага да се омъжа за него и ще бъде възхитен, ако приема. Наближава седемдесетте и е твърде стар, за да се възползва от съпружеските си права. Ако стана негова съпруга, ще изпълня условието в завещанието на татко и не след дълго отново ще бъда свободна. Ако съм вдовица, Кандоувър ще ме види в различна светлина.
Лейди Лора едва не изтърва чашата си с чая.
— Що за ужасна мисъл! Да се омъжваш за някого и в същото време да се надяваш да умре е отвратително. А освен това и глупаво! Познавах едно момиче, което се омъжи за човек на възрастта на сър Харолд, надявайки се скоро да стане богата вдовица. Това беше преди двадесет години, съпругът й все още е жив, а тя пропиля младостта си.
Джослин пребледня, а Лора додаде:
— Освен това няма възраст, за която със сигурност да се твърди, че мъжът не се интересува от съпружеските си права.
При тази мисъл племенницата й потрепери.
— Убеди ме. Сър Харолд е мил джентълмен, но не желая да му стана съпруга. — Прехапа долната си устна. — Идеята да се омъжа за някого, който скоро ще се пресели в по-добрия свят, не е лоша, но сър Харолд е доста жизнен за годините си. Трябва да бъда сигурна, че този, който ще ми стане мъж, много скоро ще умре.
— Ще ми се да вярвам, че съм те разубедила поради морални съображения, но имам мрачното предчувствие, че по-скоро се дължи на практични проблеми. Ако си замислила нещо още по-скандално, по- добре не ми го казвай. — Лора тъжно изгледа племенницата си. — Браковете по сметка може и да не са рядкост в нашия свят, но се надявах, че ще имаш нещо по-добро. Истинска хармония на душата и разума, както е при мен и Андрю.
— Малко хора имат това щастие — отвърна Джослин, като потисна надигналата се в гърдите й завист.
Леля й не можеше да обори подобно твърдение.
— Трябва ли наистина да бъде Кандоувър? Ако не искаш да се омъжиш за Макензи, може би ще спреш избора си на лорд Кеърн. Сигурна съм, че той ще бъде внимателен и любящ съпруг.
— Но аз харесвам Кандоувър, лельо Лора. Мъжете не са чифт ръкавици, които можеш да сменяш. За седемте години след представянето ми в обществото не съм срещнала някого, с изключение на Кандоувър, за когото да поискам да се задомя. На младини и ти си имала мнозина ухажори. Искала ли си да се омъжиш за друг, освен за чичо Андрю?
— Не и след като срещнах Дрю. — Лейди Лора стисна ръце, сякаш се питаше дали да продължи. — Скъпа, понякога се питам дали нежеланието ти да се омъжиш има нещо общо с майка ти?
— Няма да обсъждаме майка ми — отвърна Джослин с тон, който можеше да среже леден блок. В следващия миг осъзна колко грубо прозвучаха думите й и добави по-спокойно: — Аз почти не си спомням тази жена. Защо тя трябва да влияе при избора ми на съпруг?
