„Гарнон от Роксор, обезплътен, контактуващ.“ Машината спря за момент и отново продължи. „До Далона от Хедрън: Въпросът, който зададе, след като станах безплътен, беше коя е последната книга, която съм чел преди празненството. Докато очаквах камериера да ми приготви ваната, прочетох първите десет стиха от четвъртата песен на «Великолепието на пространството» от Ларнов от Хорка в моята спалня. Когато ваната бе готова, отбелязах страницата с лента от съобщение от иконома на имението ми на река Шевва относно авария в електрозавода и оставих книгата на масичката от слонова кост до голямото червено кресло.“
Харнош от Хош погледна въпросително Далона. Тя кимна.
— Отхвърлих въпроса от съзнанието си и го заместих с този след изстрела — отвърна тя.
Той се обърна рязко към иконома и му нареди:
— Веднага проверете, Кирзон.
Докато икономът напускаше с бързи крачки стаята, пишещата машина отново започна:
„И до сина ми Гирзон: Няма да използвам сина ти Гарнон като средство за прераждане. Ще остана безплътен, докато той порасне и придобие собствен син. Ако не се сдобие с мъжка рожба, ще се преродя в първото мъжко дете от фамилията Роксор или друго семейство, свързано с брачна връзка с нас. При всяко положение ще установя контакт преди прераждането.
До Нирзав от Шона: Преди десет дни, когато обядвах в твоя дом, взех един малък нож и направих от долната страна на масата три резки — двете близо една до друга, а третата малко встрани от тях. Доколкото си спомням, бях седнал през два стола вляво. Ако ги намериш, ще разбереш, че съм спечелил облога, който сключихме преди няколко минути.“
— Ще накарам иконома ми веднага да провери — обади се Нирзав.
Бе ококорил очи от изумление и се бе изпотил. Човек все пак не може спокойно да наблюдава как онова, в което е вярвал цял живот, се опровергава за броени секунди.
„До Дирзед Убиеца: От десет години ми служиш предано, но никога толкова предано, колкото с последния изстрел, с който ми услужи. След като натисна спусъка, в съзнанието ти възникна мисъл, че би искал да започнеш да служиш на лейди Далона от Хедрън, тъй като смяташ, че ще се нуждае от защитата на член на Обществото на убийците. Съветвам те да го направиш, а нея съветвам да приеме предложението ти. Откакто е в Дарш, работата й не е твърде популярна в някои кръгове. Не се съмнявам, че Нирваз от Шона ще потвърди думите ми.“
— Няма да разкрия неща, които са ми казани конфиденциално или в Комисията на статистикалистите, но е прав — потвърди Нирзав. — Нуждаете се от добър Убиец, а едва ли има по-добър от Дирзед.
„Усещам, че контактьорът е изтощен, — изписаха буквите върху екрана. — Тялото му не е достатъчно силно за продължителни контакти. Засега се сбогувам с всички вас. Ще се свържа отново. Лека нощ, мои приятели, и ви благодаря за присъствието на празненството.“
Момчето върху другия екран рязко се отпусна в креслото и върху лицето му изплува обичайният апатичен израз.
— Ще приемете ли предложението да ви служа, лейди Далона? — запита Дирзед. — Онова, което каза Гарнон, е точно така: създадохте си неприятели.
Далона му се усмихна.
— Не съм се занимавала толкова дълго с тази работа, за да го узная. Приятно ми е да приема предложението ви, Дирзед.
Нирзав от Шона вече бе обърнал гръб на компанията и напускаше забързан залата, за да се обади в дома си за потвърждение относно резките от долната страна на масата в трапезарията. Докато излизаше през вратата, той едва не се сблъска с иконома, който почти препускаше с книга в ръка.
— Ето — възкликна той, повдигайки книгата. — „Великолепието на пространството“ на Ларнов — точно там, където каза, че би трябвало да е. Взех двама прислужници със себе си за свидетели. Мога да ги извикам, ако пожелаете. — Той подаде книгата на Харнош от Хорш. — Вижте лентата със съобщението вътре на десетия стих от четвърта песен.
Нирзав от Шона влезе в стаята. Дъвчеше мустак и си мърмореше нещо. Щом се приближи до групата пред вече помръкналите видеоплочи, каза високо, обръщайки се към всички:
— Икономът ми откри резките точно според описанието. Това решава всичко! Гарнон, ако ме чуваш, ти победи. След всичко това не вярвам на статистикалистичните доктрини и на основаващата се на тях политическа програма. Ще оповестя промяната на становището си на следващата среща на Изпълнителния съвет и ще се откажа от поста си. Избран съм със статистикалистичен вот и нямам право да изпълнявам служебните си задължения като волиционалист.
— Вие също се нуждаете от двама-трима Убийци — обърна се към него мъжът с брадичката. — Бившите ви колеги и партийни съмишленици за съжаление са предавани на насилствено обезплътяване от онези, които се разграничават от тях.
— Никога досега не съм наемал лични Убийци — отвърна Нирзав, — но мисля, че сте прав. Щом се прибера, ще се обадя в Палатата на убийците и ще предприема необходимите мерки.
— По-добре го направете сега — снижи глас Гирзон от Росор. — Тук има над стотина гости и не съм в състояние да гарантирам за всички. Статистикалистите положително са внедрили агент сред тях. Баща ми беше един от най-опасните им опоненти, когато беше в Съвета. Винаги са се страхували, че ще преустанови оттеглянето си и ще се кандидатира отново. Биха искали да се уверят, че действително се е обезплътил. А щом е така, можете да сте сигурен, че промяната във възгледите ви вече е известна на стария Мирзак от Башад. Той не ще се осмели да ви разреши да направите публично отричане от статистикализма. — Гирзон се обърна към останалите благородници. — Принц Джирзин, защо не се обадите в щаба на волиционалистите, за да изпратят двама наши Убийци да придружат лорд Нирзав до дома му?
— Веднага ще го сторя — отвърна Джирзин от Старфа. — Лорд Гирзон е съвършено прав. Можем да сме сигурни, че сред гостите е имало агент, и след като се уверихте в основателността на нашите убеждения, ние сме отговорни за вашата сигурност.
И излезе, за да проведе нужните видеофонни разговори. Придружена от Дирзед, Далона се върна на мястото си на масата; към нея се присъединиха Харнош от Хош и някои от останалите.
— Резултатите са неопровержими — ликуваше Харнош. — Допускам, че момчето може да е доловило някои неща телепатично от присъствалите тук плътни съзнания, дори от съзнанието на Гарнон, преди да бъде обезплътен. Но то не би могло да долови достатъчно данни по този начин, за да осъществи логичен и съдържателен контакт. Плъттезия може да практикува само контактьор със съвършено здрав разум, а момчето е почти пълен идиот. — Той се обърна към Далона. — Вие зададохте мислено въпрос, след като Гарнон бе обезплътен, и получихте отговор, който би могъл да се породи единствено в съзнанието на Гарнон. Мисля, че това е категорично доказателство, че обезплътеният Гарнон бе в пълно съзнание и в състояние да контактува.
— Дирзед също зададе мислено въпрос след обезплътяването и получи отговор. Доктор Харнош, можем без съмнение да установим, че съхранената индивидуалност остава в пълно съзнание в състояние на обезплътяване, телепатично чувствителна и в състояние да осъществи телепатична връзка с други съзнания — потвърди Далона. — Предвид предишната ни работа по възвръщане на спомени, имаме основание да твърдим с положителност, че индивидът е в състояние да направи избор по отношение на носителите на прераждане.
— Баща ми обсъждаше доброволно прераждане от дълго време — намеси се Гирзон от Роксор. — Още след прераждането на майка ми. Отлагаше тази своя крачка само защото не искаше да лиши волиционалстката партия от подкрепата си. Сега ще се окаже, че чрез обезплътяването си допринесе повече за преборването на статистикализма, отколкото когато и да било по време на плътното си съществуване.
— Не знам, Гирзон — каза, присъединявайки се към групата, Джирзин от Старфа. — Статистикалистите ще отрекат всичко като предварително нагласена измама. А ако успеят да обезплътят лейди Далона, преди да е успяла да запише своите показания под истинна хипноза или с детектор на лъжата, ни най-малко не сме по-добре отпреди. Дирзед, носиш огромна отговорност за охраняването на лейди Далона. Ще се наложат допълнителни охранителни мерки.
В кабинета си на Първо ниво в град Дергабар Торта Карф, Главният на Паравремевата полиция, се
