— Какво? — скочи Ведреш. Въпреки тревогата си едва сега забеляза колко е хубаво момичето.
— Нищо не работи. И нямам ни най-малка представа какво трябва да се направи. Никога не успях да разбера електрониката им.
Светът около Ведреш се разлюля. Значи остават. И кой знае докога. Сбогом, Земя.
— Влязох, за да проверя регулацията, но машините бяха спрели. Ще полудея — разплака се тя.
Ведреш беше вече по-спокоен. И той самият се чудеше на това, но беше започнал да се примирява с положението. Съдбата е искала натрупаното огромно знание да не се загуби. Разбира се, Мира… Само преди няколко минути каза, че животът й се състои в надеждата да се завърне у дома. Не беше я виждал никога такава нежна, като малко момиче.
— Сега какво ще стане? — гласът на момичето, молещ за помощ, го върна обратно в действителността. Какво може да му каже? Това, че всъщност не съжалява? И изведнъж осъзна, че не съжалява тъкмо защото момичето е до него.
— Сега да се махнем, Мира. Утре ще се върнем. И ако трябва — и вдругиден.
— Ами ако е напразно? — личеше си, че момичето очаква от него спасителната идея. Онова, което той нямаше.
— Тогава ще се върнем друг път. Отново и отново.
— А ако не можем да се освободим в никакъв случай?
— Да се надяваме, че някога ще можем да се завърнем. Но тогава да не тръгваме с празни ръце. Ние сме тук първите хора. Ако така ти харесва — Адам и Ева. Както едно време онези две същества, които са влезли във връзка с нашите предци на Земята. Няма в това нищо ново. На тях тогава им е било сигурно много по-трудно. И аз зная, сигурно зная, че те не са се предали… Ние ще се предадем ли?
Погледът му търсеше Мира. Момичето го гледаше с просълзени очи. Отговорът закъсняваше и Ведреш вече беше започнал да се отчайва, когато най-после то се обади:
— Не — каза, — няма да се предадем.
И през сълзите очите на момичето вече се усмихваха.
Информация за текста
© 1971 Калман Папай
© 1983 Дора Солакова, превод от унгарски
Kalman Papay
Ujra es ujra, 1971
Сканиране: Boman, 2009 г.
Разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
Издание:
Унгарски фантастични разкази. Сборник
Издателство „Отечество“, София, 1983
Съставители: Петер Куцка, Георги Крумов
Рецензент: Георги Крумов
Редактор: Станимира Тенева
Художник: Петър Терзиев
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректор: Елена Пеловска
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14789]
Последна редакция: 2009-12-18 17:40:00
