Един ден към края на лятото чухме, че тялото на главния астролог Хюсеин ефенди било намерено на брега на Истиние. Най-сетне пашата бил получил фетва21 за премахването му, а астрологът, силно обезпокоен, разкрил своето тайно убежище чрез разпратените тук- таме писма, в които твърдял, че според звездите Садък паша скоро ще умре. Докато бягал с лодка към Анадол, палачите го застигнали и го удушили. Научавайки, че имуществото на астролога е конфискувано, Ходжа моментално се задейства да се сдобие с ръкописите, книгите и тефтерите му; изразходва всичките си скътани пари за рушвети. За седмица погълна хилядите страници, пренесени в огромен сандък една привечер у дома, сетне с яд изрече, че би се справил по-добре от него.

Помогнах му да осъществи изреченото. Разказах му за красивите коне, за обикновените магарета, за зайците и гущерите сред обширните градини на къщата ни в Емполи и из ливадите — тези описания му послужиха за двата трактата, озаглавени „Животинският свят“ и „Чудните творения“, които реши да дари на падишаха. Когато Ходжа заключи, че силата на моето въображение е доста ограничена, аз се сетих за мустакатите франкски жаби в басейна с водните лилии, за сините папагали, говорещи на сицилиански диалект, за катериците, които преди да се чифтосат, се изправят една срещу друга и почистват козината си, та му разказах и за тях. Грижливо и продължително подготвяхме частта от трактата, описваща живота на мравките — тема, която явно занимаваше султана, но му липсваха нужните познания, тъй като в първия двор22 на двореца се поддържаше изрядна чистота.

Ходжа си въобразяваше, че чрез описанието на организирания, логичен живот на мравките ще образоваме детето-падишах. И тъй като сметна, че за постигането на тази цел не е достатъчно да се опишат единствено познатите ни черни мравки, разказа за съществуващите порядки и в живота на американските червени мравки. Това от своя страна породи у него идеята да сътвори книга, хем печална, хем вълнуваща, за ленивите туземци, които от памтивек не променят начина си на живот сред препълнената със змии страна, наречена Америка. Докато ми разясняваше най-подробно, че ще опише историята на едно дете- крал, което харесвало животните и лова, но не се интересувало от наука и поради това испанските неверници го набили на кол, аз си казвах, че така и няма да се осмели да завърши тази история. И двамата останахме разочаровани от рисунките на поканения да изобрази по-достъпно крилатите биволи, шесткраките волове и двуглавите змии майстор-миниатюрист. „Някога реалността е била такава — рече Ходжа, — ама сега всичко е триизмерно, реалността си има своите сенки, не виждаш ли? Дори най-обикновената мравка смирено и търпеливо мъкне сянката си, сякаш мъкне своя близнак на гърба си.“

Понеже напоследък падишахът не питаше за Ходжа, той бе решил да дари трактатите си на падишаха чрез посредничеството на пашата, ала по-късно съжали. Науката за звездите, рекъл пашата, си е чист софизъм, главният астролог Хюсеин ефенди се забърка в неща, дето не се оказаха лъжица за неговата уста, занимаваше се с политически интриги, опасявам се, рекъл пашата на Ходжа, че си хвърлил око на освободеното място, не че не вярвам, рекъл му, в тъй наречената наука, ала тя е обвързана повече с оръжията, отколкото със звездите, дейността на главния астролог е обречена, всички, заемали тая длъжност, то си е очевидно, са били в края на краищата или убивани, или, което е по-лошо, щом се докопвали до някоя тайна, изчезвали безследно, та това е, рекъл пашата на Ходжа, причината, поради която не ми се ще моят вярващ в науката любимец Ходжа да става астролог, то и без друго главен астролог ще става Съткъ ефенди, човек достатъчно глупав и простодушен, за да се справи с работата, чух, рекъл още пашата на Ходжа, как си се сдобил с книгите на предишния главен астролог, никак не ми се ще да се забъркваш в подобни истории. Ходжа отвърнал, че друго, освен науката, не го вълнува и връчил трактатите ни на пашата, та да стигнат до падишаха. Това, че нищо, освен науката, не го вълнува и че ще стори всичко възможно, за да се занимава с наука, го заяви вечерта, у дома; и първото, което стори бе, че прокле пашата.

През следващия месец, докато се чудехме как детето ще възприеме оцветените, претворени чрез силата на нашето въображение животни, Ходжа не спря да се пита защо все още не ни викат в двореца. Най-сетне ни викнаха — да участваме в лов; явихме се в двореца Мирахор на брега на река Кяътхане — той стоеше до падишаха, пък аз наблюдавах отдалече; имаше сума ти народ; главният бостанджъ23 се бе погрижил за всичко — зайците и лисиците бяха пуснати на свобода, хрътките се емнаха подире им, а ние наблюдавахме: един от зайците се отдели от останалите, хвърли се във водата и всички погледи се приковаха в него; с плуване се добра до отсрещния бряг, бостанджиите24 понечиха да пуснат кучетата, ама ние, макар и отдалече, чухме. Падишахът не позволи, рече: „Оставете заека на свобода.“ На отсрещния бряг обаче имаше някакво чуждо куче, заекът отново скочи във водата кучето го застигна и го захапа, бостанджиите се разтичаха и грабнаха заека от устата на кучето. Отнесоха го на падишаха. Детето тутакси прегледало животинката, установило с радост, че нараняванията не са сериозни; заповядало да отнесат заека високо в планината и там да го пуснат на воля. После видях как цялото множество, заедно с Ходжа и с червенокосото джудже се стълпи около падишаха.

Вечерта Ходжа сподели, че падишахът пожелал да му се изтълкува събитието. Дошъл редът и на Ходжа, той бил последен, и Ходжа рекъл, че в най-неподозирано за султана място ще се намножат врагове, обаче той ще съумее да се измъкне невредим от опасността. Множеството, сред което се намирал и новият главен астролог Съткъ ефенди, понечило да оплюе това тълкувание, което говорело за врагове и смъртна опасност и дори приравнявало падишаха със заека, ала султанът не позволил; казал, че думите на Ходжа ще му бъдат като обеца на ухото. После, докато наблюдавали кръжащият над соколите орел, и мъчителния край на отбраняващата се, обзета от смъртен ужас лисица, разкъсвана на парчета от озверелите хрътки, султанът споделил, че лъвицата му се е сдобила с две лъвчета — мъжко и женско, — които доста си приличали. Разпитал го за биковете със сини крила в ливадите край Нил и за розовите котки. Ходжа изпитал особено, триумфално опиянение, примесено със страх.

Чак подир време узнахме, че в двореца действително се бе случило нещо: Кьосем султан се споразумяла с агите на еничарите и организирала заговор за убийството на султана и майка му, та на престола да се възкачи принц Сюлейман, ала заговорът бил предотвратен. Душили Кьосем султан, докато от устата и от носа й не рукнала кръв и я умъртвили. Ходжа разбра за случилото се от клюките на своите глупави муваккитханетски приятелчета и престана да ходи където и да било, освен в школото.

По някое време през есента понечи да се върне към космографската си теория, ала го обзе безнадеждност — нуждаеше се от обсерватория; както глупаците не служат на звездите, така и звездите не служат на глупаците, то си е тъй. Дойде зимата и в занизалите се дни на отшелничество ние научихме, че пашата бил отстранен от длъжност. Възнамерявали да го удушат, ама валиде султан25 се възпротивила, присвоили имуществото му и го пратили на заточение в Ерзиджан. Друга вест за него, освен за смъртта му, не чухме. Ходжа каза, че повече няма от кого да се бои, че не дължи благодарност никому, и докато го изричаше, не знаех какви бяха намеренията му спрямо мене — ще усвоява ли, или няма да усвоява нещо от мене. Не се притеснявал повече ни от детето, ни от майка му. Това, въпреки че кротувахме вкъщи сред книгите и мечтаехме за нова „Книга за мравката“, описваща червените американски мравки, напомняше поговорката „или всичко, или нищо“.

И тая зима, досущ като предходните и последвалите я, останахме у дома; не се случи нищо. Прекарвахме студените вечери в приземния етаж на къщата, дето изпод вратата и през комина проникваше североизточният вятър, и си приказвахме. Вече не ме презираше или поне се правеше, че не ме презира. Отдавах сближаването ни на факта, че никой не го потърси било от двореца, било от приближените на двореца среди. Понякога ми се струваше, че, също като мен, отчита нашата прилика, надявах се, че гледайки ме, вече открива себе си. Какво ли си казваше? Приключихме дълъг трактат за животните, но той така си и остана на масата, понеже пашата бе заточен, а Ходжа не се чувстваше готов да изтърпи капризите на когото и да било от своите бегли познати с достъп до двореца. Притеснен от безсмислието на дните, прелиствах от време на време страниците на трактата, взирах се в нарисуваните от мен лилави скакалци и летящи риби, и се чудех какво ли ще си рече падишахът, изчитайки тези редове.

Повикаха Ходжа едва напролет. Детето му се израдвало много; всеки жест, всяка дума на детето, според Ходжа, подсказвали, че то неведнъж се е сещало за него, ала не го е потърсило под влияние на свитата си от глупаци. Детето веднага заговорило за баба си, напомнило му как Ходжа предвидил тази опасност, но и предвидил също така, че султанът ще се отърве невредим от нея. Вечерта в двореца детето изобщо не се стреснало, като чуло крясъците на осъдените на смърт; то си припомнило вероломното куче, впило зъбите си в заека. След похвалните слова падишахът заповядал Ходжа да бъде подсигурен с дохода

Вы читаете Бялата крепост
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×