въртящ се стол в същия цвят. Бюрото беше отрупано с преписки листа и неща от този род. В един от ъглите му имаше надпис: КАПИТАН СЛЕЙД.
Слейд кимна към сивия метален прав стол откъм мойта страна на бюрото.
— Сядай — каза той.
Слейд подхождаше на обстановката в канцеларията си. Квадратен, спретнат и сив. Косата му беше къса и къдрава, лицето — квадратно като детско кубче, с видим загар и сивосинкав отблясък от гладко обръсната гъста брада. Беше нисък, може би един и седемдесет, и набит, като досаден пазач от някой малък колеж. От онзи тип мъже, които напълняват като наближат четиридесетте, но той не беше пълен.
— Какво има — каза той.
— Харв Шепърд ме е наел да търся жена му. Помислих си, че би могъл да ме насочиш в правилната посока.
— Разрешително?
Извадих портфейла, измъкнах от него пластмасовото фотокопие на разрешителното си и го сложих на бюрото пред него. Униформената му рубашка беше с къси ръкави и ръцете му бяха скръстени на гърдите. Той погледна разрешителното, без да помръдне ръцете си, след това погледна към мен и отново към разрешителното.
— О’кей — каза.
Взех разрешителното и го пъхнах обратно в портфейла си.
— Имаш ли разрешително за оръжия?
Кимнах, извадих и него от портфейла си и го сложих пред него. Той се отнесе с него по същия начин и каза „О’кей“. Взех си го, прибрах си портфейла и се облегнах на стола.
— Това, което аз мога да кажа, е че е избягала. Няма инсценировка. Не можем да намерим никакво доказателство да е заминала с някого. Взела е някакъв автобус от Алмейда за Ню Бедфорд и с това се изчерпват нашите разкрития. Колегите в Ню Бедфорд имат нейното описание и прочие, но в момента са претрупани с по-важни неща. Смятам, че ще се върне след седмица-две, подвила опашка.
— Да има замесен друг мъж?
— Вероятно е прекарала нощта преди да се махне с някакъв тип в мотел „Силвър сийз“. Но когато е взела автобуса, като че ли е била сама.
— Как се казва мъжът, с когото е била?
— Не знаем. — Слейд се облегна назад в стола си.
— И освен това не сте си размърдали задниците да се опитате да разберете.
— Не. Не е нужно. В случая няма никакво престъпление. Ако тръгна да се занимавам с всеки случай на извънбрачна връзка тук, би трябвало да хвърля в това целия си състав. На някоя мацка й писне от мъжа й, тръгне да се поизчука за известно време, после се чупи. Знаеш ли колко много такива случаи има? — Ръцете на Слейд продължаваха да стоят скръстени на гърдите му.
— Знам.
— Ако мъжът й е паралия, наема някой като тебе да я търси. Онзи се помотае насам-натам някоя и друга седмица, навърти една добра сметка в някой мотел и през това време жената вземе че се върне сама, защото не знае какво друго да направи. Ти получаваш едноседмична почивка в Кейп и добър тен, съпругът получава данъчно облекчение, курвата продължава отново да се чука на местна почва.
— Често ли даваш брачни съвети?
— Не — поклати глава той. — Старая се да залавям хора, извършили престъпления, и да ги пращам в затвора. Ти някога бил ли си ченге? Имам предвид истинско ченге, не частно.
— Бил съм — казах. — Работил съм към прокурора на Федералния съдебен окръг в Съфолк.
— Защо си напуснал?
— Исках да върша повече от това, което вършиш ти.
— Социална работа — рече той.
Личеше, че изпитва отвращение.
— Знаеш ли да е имала някакви редовни приятели от мъжки пол?
Той сви рамене.
— Знам, че е преспивала с този или с онзи, но не мисля, че има някаква постоянна връзка.
— Отдавна ли ходи да спи с други мъже или прави това отскоро?
— Не знам.
Поклатих глава.
— Спенсър, искаш ли да видиш списъка с нарядите ми за дежурства? — рече Слейд. — Знаеш колко хора са ми на главата тука. Ясно ти е какво значи един уикенд, когато времето е хубаво и цялото семейство Кенеди тръгне на църква в неделя.
— Можеш ли да ме насочиш към някой в този град, от когото бих могъл да науча нещо, което да ми даде начален тласък? — казах аз.
— Иди в „Силвър сийз“ и поговори с бармана Руди. Кажи му, че аз те пращам. Той обръща внимание на много неща, а „Силвър сийз“ е място, където се излива много словесна помия. Пам Шепърд се навърташе там.
Станах.
— Благодаря, капитане.
— Ако имаш въпроси, на които мога да отговоря, обади се.
— Не искам да ти отнемам прекалено много време.
— Не се прави на интересен, Спенсър. Ще направя каквото мога. Но имам да следя за толкова много неща и Пам Шепърд е само едно от тях. Ако имаш нужда от помощ, обади ми се. В случай че е по силите ми, можеш да разчиташ на мен.
— Да, добре — казах аз.
Ръкувахме се и си тръгнах. Часът бе два и петнадесет, когато паркирах колата си пред мотел „Силвър сийз“. Бях огладнял и ожаднял. Докато вземам мерки в това отношение, бих могъл да поговоря с Руди, да сложа началото на онази солидна кръчмарска сметка. Възможно бе Слейд да е прав, но аз нямах намерение да злоупотребявам с парите на Шепърд, докато тя не се намери. Ако се намереше.
Има нещо особено в атмосферата на един бар в Кейп през деня. Яркостта на низината, заобиколена от океана, може би прави по-контрастен полумрака на оборудваното с климатична инсталация заведение. Може би там има повече хора и те са предимно летовници, а не от прослойката на безработните. Каквото и да беше, барът в мотел „Силвър сийз“ имаше нещо особено. И на мен това ми харесваше.
Мотелът „Силвър сийз“ беше двуетажен, с по една веранда, опасваща двата етажа отпред. Намираше се от крайбрежната страна на Мейн стрийт в средата на града, между един магазин за железария и друг, в който се продаваха пепелници от черупки на раковини и сини знаменца с надпис КЕЙП КОД. Барът се намираше вдясно, след фоайето, в единия край на столовата. Мнозина посетители обядваха, а неколцина само пиеха. Повечето от тях имаха вид на колежани, ако се съдеше по облеклото им — джинси и тениски, сандали и бюстиета. Декорът се състоеше от сърф и рибарска мрежа. На една от стените бяха кръстосани две гребла, а над огледалото зад бара висеше харпун, произведен вероятно в Хонг Конг. Барманът беше на средна възраст и с голямо шкембе. Правата му черна коса бе прошарена на места и стигаше до раменете му. Носеше бяла риза с черна папионка като някой корабен комарджия. Маншетите на ризата му бяха грижливо запретнати два пъти нагоре. Ръцете му бяха дебели, с дълги тънки пръсти с грижливо поддържан маникюр.
— Наливна бира? — попитах аз.
— Шлиц — рече той.
Имаше сплескан нос и тъмна кожа с меден оттенък. Индианец? Може би.
— Ще взема една.
Той я наточи във висока обикновена стъклена чаша. Никакви чаши от цветно стъкло, обемисти халби или нещо такова. Просто най-обикновена висока стъклена чаша, в съответствие със замисъла на бога на хмела. Барманът сложи една хартиена подложка и постави бирата върху нея, пъхна фиша в касовата машина, чукна сметката и сложи фиша на бара близо до мен.
— Какво имате за обяд? — попитах.
Той извади изпод бара един лист с менюто и го сложи пред мен. Отпивайки на глътки от бирата, зачетох
